Русе – Малката Виена

Има един български град, който е по-различен от всеки друг град в България. Атмосферата, която има от повече от век насам, му е наложила марката на „най-европейския град в България“, а неговите граждани с гордост го наричат „Малката Виена“.

Както се досещате говорим за Русе. Приликата му със столицата на някогашната велика Хабсбургска империя започва с факта, че и двата града са разположени на река Дунав, но не свършва до там.

Бурното стопанско и културно развитие на града датира още от времето, в което той е обявен за вилаетски център на една от най-големите провинции на Османската империя – Дунавския вилает. Благодарение на своето благоприятно географско разположение и далновидното управление на управителя на вилаета, Русе се превръща в град-пионер в пределите на империята. Множество авторитетни европейски страни като Австро-Унгария (1849 г.), Русия, Великобритания, Италия и Прусия (1853 г.), Франция, Белгия, Холандия (1864 г.), Румъния, Испания и Гърция избират именно Русе за седалище на своите дипломатически мисии. Това дават силен тласък на развитието международните контакти на града и става предпоставка за проникването на европейската култура на негова територия.

Русе - Малката Виена

Тези консулства се запазват в града и след Освобождението, когато Русе е най-големият град в Княжество България. Русенци започват да пътуват с параходи до Виена, започват да изпращат децата си да учат там, както и в други градове като Грац и Будапеща. Немският език все по-често звучи по улиците на града наред с още куп езици като българския, турски, арменски, иврит, френски, ромски и др., което придава на Русе уникална за България космополитност и колорит. Търговията по Дунава процъфтява. Магазини за модерни дрехи, шапки, музикални инструменти, мебели отварят врати в дунавския град. По-богатите русенци ходят да пазаруват директно от Виена и посещават реномирани лечебни клиники. Както пише роденият в Русе, живял дълго време във Виена, и пишещ на немски носител на Нобелова награда за литература Елиас Канети: „Когато някой пътуваше по река Дунав към Виена, се казваше, че той пътува за Европа.”

Но докато тези неща са преходни и могат да се усетят и видят само в музеите, то това, което грабва и удивлява всеки нов посетител на Русе, е неговата архитектура, запазена през годините. Доказателство за желанието на русенци да следват примера на виенчани е, че след като през 1892 г. във Виена е открит хотел „Бристол“, 15 години по-късно през 1907 г. в Русе отваря врати хотел със същото име на ул. Александровска.

В този период в Русе пристигат плеяда куп и български специалисти – архитекти и строителни инженери. Хора като Едуард Винтер (градски архитект на Русе в продължение на около две десетилетия), Нино Росети, Георг Ланг, Негохос Бедросян, Удо Рибау, Едвин Петрицки, Иван Майор, Михаил Пернигони, Тодор Тонев, Никола Лазаров, Тодор Петров оставят завинаги своя отпечатък върху архитектурата на града. Стотиците жилищни и обществени сгради изградени в неокласически стил, господстващ из цяла Европа през втората половина на XІX век и съчетаващ елементи на барок, готика, ренесанс, ампир и др., превръщат Русе в истинско бижу. Някои от най-красивите русенски сгради се тези на братя Симеонови, Георги Мартинов, Иванчо Стоянов Соларя, Саркис Куюмджиян. В края на ХІХ в. и началото на ХХ в. в Русе се оформят цели улици със стилни сгради. Такива са улиците “Александровска” и “Княжеска” както и “Пиротска”, “Търговска”(“Славянска”), “Николаевска”.

Определено най-впечатляващата сграда в Русе е сградата на Театъра или Доходното здание, допълваща цялостния облик на градската градина. Открита е през 1902 г., а конкурсът за архитектурния проект е спечелен от виенския архитект Раул-Паул Бранг, който спечелил и премия от 1500 златни лева с проекта си в неокласически стил “Voila une idee” (Ето една идея). Сградата има великолепна фасада и седем фигури на покрива – символ на изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа. Най-отгоре е символът на търговията – Меркурий.

Интересна забележителност е и Музеят на градския бит, наричан още „Къщата на Калиопа”. Експозицията му пресъздава интериора на богат русенски дом от края на XIX и началото на ХХ в., а красивите стенописи на втория етаж са дело на австрийския живописец Шарл Шаусберг.

През 1889 г. Русенската община доставя гранитни павета произведени в кариерата Сан Рафаел край Марсилия, Франция. Русенската фабрика “Труд” пък започва да произвежда керамични павета и тротоарни плочки, като по този начин оформлението на улиците добива съвсем европейски вид.

Гръцкият майстор-каменар А. Каргарота зарежда с облицовъчен камък от своите кариери “Каргарота & Малчев” не само русенските строежи, но дори и фабриката за мраморни изделия на Георге Петреску в Букурещ. Каменната облицовка и украса е можело да се поръчва във Виена и Печ, а през 1897 г. в Русе е открита и фирмата “П. Гавалс – Л. Миритис & Сие. първа скулптурна ателиера”.

Най-старата русенска сграда от периода на неокласицизма и първата административна сграда в България след Освобождението е Окръжното управление (днес Исторически музей), построена през 1882 г. по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер. На площад “Ал. Батенберг”, се открояват още построената в периода 1894-1898 г. по проект на арх. Петко Момчилов мъжка гимназия “Княз Борис” (днес “Христо Ботев”) както и откритата през 1916 г. сграда на Търговско-индустриалната камара дело на арх. Никола Лазаров. В момента в нея се помещава Регионална библиотека “Л. Каравелов”. Също на този площад, в началото на ул. “Александровска” през 1895 г. по проект на арх. Негохос Бедросян е построена банката на братя Симеонови, по-късно Русенска Популярна Банка, а сега “Банка ДСК”.

Десетки са сградите с историческо значение в Русе. Най-популярните сред тях, като къщите на Братя Симеонови, Банка “Буров”, сградите на Застрахователно дружество “България”, Банка “Гирдап”, хотел “Тетевен”, бирария Стефан Гъдев, Католически пансион “Нотр дам де Сион” (сегашната Английска гимназия), Старото музикално училище на ул.“Борисова“, която е единствената сграда в готически стил и много други.

Важна роля в архитектурното богатство на града играят и сградите на русенските църкви. В периода 1884-1889 г. по проект на Едуард Винтер е построен православния храм “Всех святих”, който е разрушен през 1975 г., за да отстъпи място на Пантеона на възрожденците. Католическият храм “Свети Павел от кръста” е построен през 1890 г. по инициатива на полски офицери и в него се намира първият в България църковен орган.

Не на последно място е и русенската градска градина с подчертано симетрична и геометрична форма, чиято централна фигура е Паметникът на свободата, дело на именития италиански скулптор Арнолдо Дзоки, който се е превърнал в символ на Русе и част от неговия герб.

Всичко това дава на русенци пълното основание и самочувствие да продължават да наричат с гордост своя град „Малката Виена“.

peika.bg

 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...