Бъл-га-ри, ю-на-ци!

Владо Трифонов

За боклуци да пиша не било поетично,
прозаично било, неетично…
И крещят да не гледам в краката си вече:
погледни към небето, човече!

Съгласявам се, кимам послушно с глава:
„прави сте – казвам им – господа”.
А в ума ми се ражда циничен куплет
за държава зарината в смет.

И тъй:

Червени, зелени и сини,
в планината, в реката и във въздуха,

на магистралата и в подлеза,
в градинките и на полянките,

в градовете и по селата
– боклуци, боклуци, боклуци…

По пътя за Русе – боклуци.
От София за Варна – боклуци.

От Варна за Бургас – боклуци.
По шосето за Пловдив – боклуци.

За Каспичан, за Куртово Конаре,
за Мездра и за Враца – боклуци.

На Ябланица – боклук.
На разклона за Троян – боклук.

На бензиностанцията, на алеята в парка
и на детската площадка,

в района за бедни и в района за богати,
боклуци, боклуци, боклуци…

Както в циганската махала,
тъй и в българската.

Бъл-га-ри, ю-на-ци! – крещи пиян кьор кютук
от контейнера за боклук. …

Добре, добре, спирам дотук.

На Колт – с обич
 
Казаха ми, че съм много млад и недостатъчно знам,
за да заема поста.

Казаха ми, че съм много стар и прекалено знам,
за да заема поста.

После взех колта и всички се съгласиха, че е крайно време
да заема поста.

сляпата истина

погледнах истината в очите
но видях
че ги е затворила

помолих я да ги отвори
и видях
че очите й ги нямаше

тогава взех „Джипсън” китарата
и написах
песен за сляпата истина

която никой не се реши да изпее

От подготвяната за издаване стихосбирка „Птеродактил в трамвая”