Записки от Бар Чикаго

Всяко поколение има своята философия, своето възпитание, своите книги, своите песни и своите забавления… Ако погледнем през сто години назад ще видим колко много нашите български предтечи в нашия български град Чикаго се различават от нас.  Казвам това без да ги подценявам. Напротив – мнозина от тях са били равни по ум или с малко повече от този у мнозина от нас, които все още не сме го изгубили съвсем…

Когато „Диви рози” и „Хопса-Хопса” просълзяваха Чикаго

Започвам тези записки от „Бар Чикаго”  с „Диви рози” и „Хопса-Хопса”. Няма такъв бар в Чикаго.  Но има диви рози, тъжните спомени по които, и момите с тях, са просълзявали до рев дори здрави като зверове „бутачи на вагонетки с камъни и кал”, с което занимание  по строежите на жп. линиите се е подвизавал тогавашния български юнак. Дан Колов е бил един от тях и след като натоварил, избутал и разтоварил  10 – 20 хиляди колички почнал с борбата и станал световен шампион. „Хопса-Хопса” пък било здрава гюрултия, след която му отпускали края.

Сред най-търсените грамофонни плочи по онова време са били следните, описани по двойки – съответно за това какво е на първата и втората им страна:
    1. “Българско касапско хоро” и “Колю и Тинка”
    2. “По море се скитам” и “Вънка сиромащина”
    3. “Турски марш”  и “Под двуглавия орел”
    4. “Монте Карло” /марш/ и “Планинска идилия”
    5. “Диви рози” и “Хоро”
    6. “Българско македонско хоро” и “Малка мома”
    7. “Шуми Марица” и “Турски марш”
    8. “Елит ансамбъл” и “Оркестър на О, Битър”
    9. “Розмари” и “Хопса – Хопса”

Chicago past

Цената на плочите е от 85 цента до 1 долар. Внасяни са от България или се поръчвали в САЩ от тогавашното Издателство на в.„Народен глас”, където правели фантастичен вестник, но и се занимавали с цялата културно-просветна работа около българската имиграция. Записите на българска, балканска и класическа музика се правели в най-голямата звукозаписна фирма по онова време в света – “Колумбия рекърдс”. Изпълнители са български емигранти – добри музиканти и певци. Най-популярна от всички е певицата Вера Гронева, която се смята и за първата професионална изпълнителка на български народни песни, разпространявани в Съединените щати.

До 1920 година в Съединените щати са издадени 11 грамофонни плочи за българския културен пазар. Търговията с музикални плочи се реализира по приблизително същата схема, по която се разпространява вестник “Народен глас” и се продават книгите, публикувани от издателство “Народен глас”. Вестникът публикува специални рекламни карета, в които се съобщава за новоизлязлата грамофонна плоча, нейното съдържание, цената и от къде може да се закупи. Плочите се продават в магазини, собственост на български емигранти. В тях се търгува с грамофонни плочи, грамофони, графоноли и всички духови, струнни и клавишни музикални инструменти.

Chicago past

С навлизането на радиоапарата в семейния бит през 20-те години и особено с израстването на втората емигрантска генерация в Съединените щати през 30-те години, която се увлича по американския джаз и другите модерни музикални стилове преди Втората световна война, търговията с грамофонни плочи със записи на българска музика постепенно намалява. Почти във всеки български дом обаче в средата на XX век в Съединените щати неизбежно присъства и този важен елемент, създаден и реализиран на българския културен пазар в Северна Америка през първата половина след  периода 1900 – 1950-та година.

Вънка сиромащина!

Оказва се, че нашите форуарди в Америка са чели вестници и книги често и повечко от нас. И книгите и вестниците им са били чудновати. Не знам как са живели без Супермен, без сладките чудовища, с който днес децата ни лягат и се събуждат. Да не говорим  за нас, възрастните, които не можем да си намерим място на трапезата, ако не сме прочели за поредните успехи на българските полкове от банкоматни джебчии. Те скоро ще пропукат стените по затворите, за разлика от лицензираните банки-джебчии, чийто хоризонт за просперитет е гарантиран и необятен.

Българите по онова време четат главно „полезни” книги, класика и исторически книги, а вестниците са им такива, че ако сега си поставят тогавашните имена и напишат тогавашните статии, някои ще си помислят, че издателите им са били червени боклуци.. Темите са били най-често как да се победи сиромашията и проклятията по нейн адрес и виновниците за нея са били доста смели. Видяхте, че всички са пяли дори песен такава – „Вънка сиромащина”.

Интересно е да погледнем кои книги конкретно са били търсени, отпечатвани  и купувани по онова време. Сред тях са:
    1. България и нейният народ, проф. Монро – $4
    2. Англо-Български речник,  К. Стефанов – $1.50
    3. Българо-Английски джебен речник, Д.Г. Малинчев – $1.25
    4. Вечен календар – $0.75
    5. История на Балканската война – $1
    6. Катастрофата на Титаник  – $0.25
    7. Женитбата на поамериканчения Бай Ганю – $0.50
    8. Българското розово масло с едно мускалче – $4.00
  
След 1920 година издателската фирма “Народен глас” се ангажира със собствено книгоиздаване. За 7-8 години тя успява да реализира 31 заглавия. Тогава се  издават не един и два а цели четири енциклопедични сборници, които представят българската имиграция и предприемачи, фирми и отделни личности,  по един забележителен начин. Тиражът им е за всеки том от 20 000 до 25 000 бройки!

Много известен в областта на културата и образованието е търговският агент Марко Калудов в Чикаго. Той е и голям обществен деятел сред емиграцията, един от издателите на вестник “Свобода”, излизащ в Чикаго от 1914 до 1918 година. Неговият офис се намира на улица “Адамс Стрийт” № 8321.

Друг познат търговски агент е Димитър Медичков. Той още и  основава в Индианаполис през 1916 година второто от общо двете  български емигрантски училища, съществували в Съединените щати до 1919 година.

Търговският агент Никола Драмсъзов през 1917 година открива в Чикаго втора българска книжарница, нарича я на своето име –  “Никола Драмсъзов” и тя също се намира на ул. “Адамс Стрийт”, но на  № 184.

Внасят се много книги от България

Първата доставка на голяма партида книги, издадени в България, пристига в Съединените щати през ноември 1919 година. Тя включва 58 заглавия. Втората голяма партида е получена на 15 август 1920 година. В нея се съдържат 300 нови заглавия. През януари 1921 година от България е доставена третата поръчка от 500 нови заглавия и т.н. След 1922 година търговският отдел на “Народен глас” ежегодно закупува всички новоизлизащи заглавия в София, които биха представлявали интерес за българската емиграция в Америка. “Народен глас” доставя и продава над 2000 заглавия на книги, издавани в България.

Тези динамични културни традиции от миналото в Чикаго са били един от най-надеждните инструменти за съхраняването на българското национално съзнание сред емиграцията. Те са и добрата основа, от която по наше време Чикаго е станало неоспоримата  културна и икономическа столица на българите в чужбина.

Климент Величков
в. „България Сега”, Чикаго,
По данни и с илюстрация на в. „Народен глас”

Климент Величков

Спортен журналист, главен редактор и издател на вестници в България и САЩ.

You may also like...