Аляска не е каляска
Както много видни политици, така и Обама и Путин не могат да се оплачат от липса на интерес към собствините им личности и трудовата им дейност. В тази, не много комфортна ситуация… като че си в клетка, а целият свят се изрежда да те оглежда и одумва. И двамата, обаче, трябва да проявяват денонощно мъдрост, здрави нерви и здрави зъби. Най-страшното е ако народите, които двамата теоритично управляват, усетят че са беззъби и не могат да се справят с отсрещния.
Една част от теглото на големите управница са вицовете, които измислят за тях зевзеците, които ги има под път и над път. Понякога те са злобни и обидни, друг път – като деликатна усмивка, дори ободряващи и добронамерени.
Тия седмици, покрай лудото танго, в което всичките световни сили се хапят и драскат – кой ще може в бъдеще да прегръща Украйна и танцува най-вече с нея, в народния майтапчийски фолклор не бяха забравени нито Путин, нито Обама.
В надбягването досега води една моя добра позната, лична спортистка по нашето младо време, чието име се спряга със спалнята на Путин. Което, както се разбрахме с нея, изобщо не е така. И точно тя се оплакала на майка си от президента на Русия.
– Мамо, мамо, трябва да ме заведеш тия дни на логопед!
– Защо, дъще, ти говорииш ясно и прекрасно…
– Не е така – поклатила глава дъщерята. – Володя явно не разбира дикциятая ми. За рожденния си ден му поисках да ми подари крем, а той ми подари Крим… Сега наближава, както знаеш, моя имен ден и ще поискам да ми подари каляска. Представяш ли си какъв гаф ще стане, ако ми подари Аляска! Какво ще я правя?
Какво да ви кажа? Неудобно е, че моята познвата има толкова бегли познания по Аляска и не знае какъв уникален бисер е тази страна за нашия свят! Тя все пак е спортистка, но има и любими на народа чалги певици и народни депутати, които също не знаят…
А Аляска днес е втори Сибир, със същите почти неизчерпаеми богатства! Но тук, в Америка, ги пазим за след като се свършат у другите по света.
По едно време едни майтапчии правеха подписка за това – Аляска да се присъедини към Русия, както го направи Крим. И там имало руснаци, които били тероризирани и не можели да си говорят с белите мечки на руски език.
Че там, по тая бяла фантазия има народ с руски корен – така е. Но тамошните чукчи и днес си говорят главните чукчи от Чукотка и знаят колко сърдити са техните сънародници на руския император:
– Ну и какой такой плохий человек етот император!? Аляску продал, а чукчи оставил в Сибир!
Работата е там, че до 1867 година Аляска е била част от Руската империя, когато я продават за 7. 2 милиона долара на САЩ . Запазен е дори чекът на тази сума, срещу която хартишка 1 700 000 кватратни километра сменят стопанина си. Става в началотоп на Кримската война през 1854 година, в тежка ситуация, която Русия трябва да превъзмогне и липсата на пари принуждават Русия да продаде Аляска
Днес под скованата в лед земя кротко чака много злато и 200 милиарда долара под формата на нефт и газ. Да не говорим за другите безценни изкопаеми и пр. Още по-малко – че ако на тази зема сега бяха набодени непознато число балистични ракети с поглед към Чикаго, Вашингон и компания… Както е в Сибир.
Куриозно е, че по онова време едва не линчуват тогавашния държавен секретар Уйлям Сюард, под чието давление Америка се решава на покупката. В тогавашната история това е записано като един мрачен за Америка ден – „Безумието на Сюард”.
Аляска е била открита в 18 век при втората експедица на сибиряка Витус Беринг. След него неизбродимото бяло безмълвие е било изследвано от плеада руски „землепреходци” и постепенно заселвано с руско население. Разбира се изследователи и от други страни правили опити да опитомят Аляска, но в 1821 година руското царско правителство забранило за „чужденци” всякакви изследователски и други дейности, включително ловенето на риба и търговия. Чак през 1825 г. Русия издава указ с разрешение на англичани и американци да търгуват в Аляска.
Днес живеещите и работещите в Аляска се ползува с особени привилегии, които никой не оспорва. Който иска може да иде – и той да взима… С поправка в Конституцията на САЩ е създаден специален фонд – „за да облагодетелствува всички хора в Аляска”. По данни отпреди десет години тогава фондът е имали „в запас” около 30 милиарда долара. Затова там и заплатите и пенсиите и бакшишите са други. И животът е друг…
Е, какво да кажа тогава на моята позната спортистка, която не знае какво да прави с Аляска? Само че това е вече „кауза пердута”. По време на телефонните разговори между Обама и Путин е настъпила пълна безнадеждност. Двамата имат различен вкус и държат на своето. Путин иска Аляска, но без известната ви като стрелец по елени и губернатор на въпросния щат, Сара Пейлин. Обама се придържа към обратното – дава на Путин Сара Пейлин, но без Аляска. Не става.
Климент Величков,
В. „България Сега”, Чикаго
