1 април – Ден на шегата

1 април, известен като Денят на шегата или лъжата, е един от най-веселите празници в годината. И макар вече да се празнува из целия свят, е трудно да се проследи кога и как точно е възникнал.

Едно от разпространените схващания е, че Денят на шегата е възникнал едновременно на различни места и е съвпадал с честванията на пролетта и пролетното равноденствие. Други препращат историята на 1 април към древния Рим,  когато неговото население е било съставено предимно от мъже. Римляните канели сабинянките в града, за да честват заедно празника на бог Нептун и си правели шега с тях. С влизането си в Рим жените се озовавали лице в лице с войници, които се престрували, че ще откраднат дъщерите им. Според легендата това се случвало в  началото на април.

Друго популярно обяснение за произхода на празника идва от Франция и се смята, че то е най-близко до началото на  честванията на Деня на шегата. През 16-век във Франция  празнували Нова година от 25 март до 1 април.  За начало на  новата година се приемала именно тази дата.  През 1562 /според  други източници през 1582/, по време на управлението на Шарл Девети, бил въведен грегорианският календар и новогодишният празник бил изместен на 1 януари.

Поради липсата на бързи средства за  комуникация в онези времена, новините се разпространявали бавно. След смяната на празничната дата много хора не искали да приемат промяната, докато други забравили за нея, и продължили да  празнуват на 1 април. Инатчиите и забраванковците били наречени  “глупци” и хората започнали да си правят шеги за тяхна сметка – като например да ги канят на несъществуващи партита. Жертвите на тези подбиви си спечелили прякора “априлска риба”, тъй като младите риби са наивни и лесно се хващат на въдицата. Във Франция е разпространена шега да се закачва хартиена риба на гърба на хората.

Kомиците – видео:

С времето традицията да се правят шеги на 1 април е продължила и през 18-и век се е разпространила към Великобритания и Шотландия. В Шотландия например празникът продължава 48 часа.  Първият ден от честването се е наричал “Априлски перко”. Жертвите на шегата били  изпращани на лов за кукувици. Вторият ден от празника бил кръстен “Опашат ден” и бил посветен на задните части. Честването му се състояло с ритник отзад като дар за поколенията. Хората се разхождали с табели, на които пишело “Ритни ме отзад”.

През 19-и век учителите се шегували с учениците, като им подвиквали “Вижте! Ято гъски!”, след което сочели малчуганите с пръст. От своя  страна учениците заблуждавали другарчетата си, че нямат часове. На жертвите, хванали се на въдицата, децата викали “априлски  глупчо”.

Шкумбата – вицове – видео:

През 1983 г. професорът по история от Бостънския университет Джоузеф Боскин се опитал да даде по-различно обяснение на произхода на  Деня на глупците пред Асошиейтед прес. Според него придворният шут на византийския император Константин се е похвалил, че може да управлява държавата не по-зле от господаря си. Константин му разрешил да направи това, но само на 1 април. Впоследствие обаче се оказва, че историята е измислица и Боскин, с която професорът си направил първоаприлска шега.

И нашите предци приемат 1 април като ден на лъжата и закачките. Затова шегите не само са позволени, а желателни. Според традицията, ако човек не успее да излъже някого до обяд, на свой ред ще стане жертва на подбив. Закачките в този ден са незлобливи и не целят да засегнат никого. Но най-добрата първоаприлска шега е тази, на която всички се смеят, дори човекът, на чиито гръб е изиграна.

Големият писател Марк Твен пък е написал: Първи април е денят, в който си спомняме какво представляваме през останалите 364 дни от годината…

frognews.bg

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...