Българка на годината 2012 – Боянка Иванова – Чикаго
На празничната дата 8 март, Международният ден на жената, в София бяха връчени наградите „Българка на годината 2012”. Призът е учреден от Държавната агенция за българите в чужбина”. Неговата мисия е „да представи и популяризира значимата роля на българските жени в чужбина и приноса им в защита на българското достойнство, национална и културна идентичност и съзнание”.
Боянка Иванова, директор на българското училище „Джон Атанасов” в Чикаго и добре познат авторитет в активната международна дейност на Асоциацията на българските училища в чужбина, член на Управителния съвет, стана лауреат на четвъртия по ред „Годишен приз Българка на годината”, който регистрира явно открояваща се тенденция към повече популярност и по-висок авторитет. Показател за това е и избора на още една носителка на приза – директорката на гимназията „Свети Свети Кирил и Методий” в Димитровград, Сърбия, Снежана Симеонова.
Наградите бяха връчени на тържествена церемония в Народната библиотека „ Свети, Свети Кирил и Методий” от кмета на София Йорданка Фандъкова и председателя на ДАБЧ Росен Иванов.
Благодарствено слово на Боянка Иванова след получаването на приза „Българка на годината 2012”
Здравейте и добре заварили драги сънародници,
Много ми е мило и драго да съм в България точно в този месец, който е в очакване на пролетта, раздаваща нови надежди за по-добро. Oт много години не съм си била у дома по това време…
С особено вълнение, отговорност и равносметка приемам това високо отличие не като свое, защото това признание не е признание за една личност. То е недостижимо само за един човек, било то и жена, то е признание за една изстрадана идея от българката – майка, учител, труженик зад граница, която „предаде на душите ни картографска форма, удивително приличаща на картата на България, малка уютна, гореща и самодостатъчна”. От тези души чупехме и раздавахме на децата си в странство , за да ги убедим, че „достойнството на един народ е в съхранената му духовност, а най-голямото имане е словото, с което можеш да назовеш рода си, да изпишеш името си, да завещаеш майчиния си език на идващите след теб и да бъдеш свободен , когато прекосяваш чужди земи и океани, ако знаеш кой си и от къде си”. С тези думи на поетесата Здравка Момчева, писател и учител в Българското училище към посолството в Лондон, искам да потвърдя още веднъж, че голямото училищно войнство на АБУЧ, включващо всички ученици, родители и учители в българските училища по света, имат дял в това високо отличие.
Искрено благодаря на ДАБЧ, която чрез тази награда признава заслугите на българската жена зад граница в съхранение на българщината по света, което е една истински изстрадана кауза. В епохата на глобализация, когато границите се размиват, икономиките ни са зависими една от друга, единственото, което можем с общи усилия да направим ние, българите отвън и сънародниците ни в България, е заедно да съхраним духовния суверенитет на родината ни.
Искрено се гордея със съпричастността си и към най-голямата родна общност по света, съсредоточена в един познат ни още от Алеко американски град – Чикаго, ” която нарича себе си българска не поради общност, а поради единосъщие”. А то извира от съградените 5 български църкви, които ни събират и в радост и в мъка; от деветте български училища, в които звъни родна реч (сред тях е най-милото за мен и изстрадано – българско училище „ Джон Атанасов” с 15 членния състав от всеотдайни учители-възрожденци и над 200-та ученици); от петте ни български медийни издания; от Центъра за българо-американско културно наследство, който има свои последователи и във Флорида; Българо-американската асоциация; сдруженията на българските художници и писатели в Чикаго и по света; от българския музей в Чикаго и много други обществени обединения на родолюбиви българи, пръснати сред различните щати на Америка. Всички те носят онзи отколешен ентусиазъм, познат ни от историята на българската емиграция, който всяка година в Деня на националния ни празник 3 март взривява мегаполисното пространство на Чикаго и го кара да вибрира обългарено и тържествуващо. Всяка година на този ден в центъра на Даун Таун се вее българският флаг и това в Чикаго е Денят на България.
Българинът не носи в гените си вродения стремеж да изтръгва лесно родовата си принадлежност. Българинът заминава, за да се върне , и се подготвя за това от самото си пристигане в Чужбината. Учи децата си на български, защото съзнава, че незнанието на родния език ще превърне и тях, и него в невъзвращенци и знае, че езиковото претопяване води до родова неопределеност. Ако е продал преди заминаване малкото парче земя, което е имал, той бързо ще го възстанови, удвои, утрои, за да има къде да се връщат и той, и децата му, и внуците му; ще подпомага оставените в България родители с любов и грижа,съзнавайки, че те са последните стожери на родна земя, ще го крепи надеждата, че скоро България ще стане по-добро място за живеене.
Този потенциал у българския емигрант, съдържащ се в силата на желанието за обратен път, допълнен с опита и образованието зад граница, е недооценен, забравен, неизползван през последните 20 години. България трябва да има дългосрочна политика за подпомагане и стимулиране на връщането на сънародниците ни зад граница. Завърналите се деца, български граждани, особено в задължителна училищна възраст, (която им дава права по закон и конституция за равен достъп до образование), следва да бъдат включени в центрове за езикова и културна адаптация. САЩ имат забележителен опит в езиковото подпомагане на децата на емигрантите, предлагайки им двуезични програми в държавните училища, в които и аз имам удоволствието да работя. Тази програми осигуряват плавна образователна и социална интеграция, като условие за равен старт в образованието на САЩ. Българите в трудоспособна възраст, завърнали се след дълго пребиваване в чужбина, следва да бъдат насочвани чрез съответни центрове за подпомагане в трудова та им реализация.
България няма да престава да ни връща обратно с красотите на природата си, с престарелите ни в очакване майки, с гробовете на недочакалите ни бащи, със силата на вековната ни история и със съзнанието, че обединението на сънародниците ни, където и да сме по света, ще допринесе за просперитета и развитието на родината ни, за да я има и пребъде.
И накрая искам да изкажа искрена благодарност към инициаторите на наградата „Българка на годината” – г-жа Райна Манджукова и проф. Павел Павлов, чиято първоначална идея бе да се отличат с нея пострадали българки зад граница. Емиграцията по своята същност е форма на страдание. Загубата на езика и на родовата памет може да се сравнят с катастрофа. Ролята на всички ни – и тези, които вече са отличени с това звание, и тези, които в бъдеще ще го заслужат, е да продължаваме да съхраняваме Българското по света до тогава, докато завършим успешно мисията си на завръщане на децата ни у дома. Или ако тези наши деца изберат да се установят някъде по широкия свят – и там, в своето отдалечено кътче на Земята, да сътворяват огнище, което да е къс от Родината.
Още една награда за Българския град в Америка
Боянка Иванова е от Пловдив, където и завършва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Има езикови и литературни специализации в София, Москва и Чикаго. От доста години е учителка по английски език на много и много българчета в американското училище „Будлонг” и училището при БПЦ „Света София”. От 11 години и на тези в училище „Джон Атанасов”, в създаването на което положи много енергия и усилия. Днес то е познато със своята перфектна учебна дейност. Учениците провежда заниманията си в сградата на известния чикагски „Октън” колеж и ползват оборудване и база от най-високо съвременно ниво. Но всичко това би било нищо без забележителните професионалисти – преподавателите, които работят с тях… Това един силен екип който дава силата на Българското Чикаго.
Енергия, активност и организаторски усет правят Боянка Иванова една от водещите фигури при създаване Асоциацията на българските училища в чужбина. Благодарение на АБУЧ и сполучливата им работа с българските официални институции, беше осигурено финансирането на българските образователни огнища по света. Дял за тези успехи има и състоялият се в Чикаго през 2011 г „Световен” форум на българските училища”, чийто домакин беше училище „Джон Атанасов”. В присъствието на 130 делегати от европейски училища и САЩ, както и на членове Българския парламент и Министерския съвет, бяха взети решения, които поставиха на здрави основи развитието на образователното дела в българските училища в чужбина.
Днес в Чикаго има десетки обществени организации, по-големи и по-малки духовни, културни, информационни, икономически и други български средища, в чиято дейност почти винаги участват и учениците от българските училища. Българското училище „Джон Атанасов”, постоянно „надстроявано” с различни извънкласни дейности, взима дейно участие в живота и развитието на Общността. Там се заемат с изследване историята на българската имиграция в САЩ, представяне на българската култура чрез фолклор, музика и песен, изложби, създават телевизионни програми и филми, спомагат за разпространението на българската писменост и литература, правят съвместни културни празници между различни училища и пр. Създават се добри възможности за интеграция с американската среда и в същото време се опазва българската култура и език.
Боянка Иванова умее да си поставя високи цели. И да ги достига Признанието, което получи е достойна награда!
Да се съхрани българският език и култура, да се запази историческият корен на българския род и любовта към Род и Родината, във всичко това има и частица от дългия училищен път, по който води Боянка Иванова децата – бъдеще на българския род. От години вече общността в Чикаго има съдействието и помощта на учениците, учителите и директора на училището „Джон Атанасов”. Те са част от онова, с което се гордеем. Днес ние честитим успеха на Боянка Иванова, благодарим й за новите добри думи и добро възприятие, които получава Българското Чикаго. И няма нищо по-добро от това личност и общество да постигат своите успехи заедно…
Климент Величков
В. „България Сега„Чикаго
