НИКОЙ ВЛАСТНИК НЕ Е НЕДОСЕГАЕМ!

За него са изписани повече страници, отколкото за когото и да било друг през последните двайсетина години. Да беше гениален поет, талантлив писател, виртуозен музикант или научна знаменитост –  разбирам. Но не е.
Ето че сега отново изпълни страниците и ефира, за радост на вечно гладните за сензации български вестникари и телевизионери. Този път причината е, че насочиха патлак в главата му.

И започнаха спекулациите – само който не знаеше азбуката, той не се пробва да пише по темата, да предлага версии, да гради хипотези. Журналисти с лоша дикция и сбъркан правоговор ли не щеш, социолози с фразеология от периода на „развития социализъм” ли не щеш, анализатори, интерпретатори… – вижте ни само колко сме умни и прозорливи! Превъзбудени, запотени и зачервени, зер нападнат е не кой да е, а Доган, дето ни закон го лови, ни затвор, ни дявол.

От акция на волен стрелец, през самоорганизиран атентат, до поръчка на вражески сили – какви ли не версии се завъртяха за има-няма минути след случката. И още: кой щял да спечели от това? Герб ли щял да спечели? ДПС ли? Или може би Светиите от последния ден?  
А тя, случката, елементарна до немай къде.

Нима някой се е съмнявал, че ще дойде ден, когато на тази разпасала се персона ще й бъде потърсена сметка? Пък било то по примитивен начин: с газов пистолет и сигнални куршуми. Нима някой си е въобразявал, че велможите във властта са недосегаеми за вечни времена? Нима някой си е мислил, че селските хитреци, където и да са школувани, винаги ще се изшмулват безнаказано?

Обикновените хора, които не притежават сараи и не са се самозабравили знаят, че рано или късно всеки жъне онова, което е посял. Той обаче не е от тях. Не иска да е от тях. Срамува се да е от тях.

Меди Доганов! – чудесен персонаж във филм за едно бедно момче, което няма да се спре пред нищо в търсене на богатството. Обобщената оперативна оценка за него е, че ще си извади душата в името на житейския успех. Познаха службите – в името на успеха този човек изгуби всякаква реална представа за себе си и нещата наоколо. Впрочем напълно логично: то не бе агент „Ангелов”, „Сергей”, „Сава”, „Професора”… – все фалшификати, под чието прикритие е разработвал свои колеги и приятели. 

От мига, в който припознава Държавна сигурност като свое семейство, невзрачният мъж с неясно произношение и етническа дегизировка се движи неотклонно към срещата си с Октай Еминехмедов. Среща, без която най-новата политическа история на България нямаше да е достатъчно истинска.

Това, което държавата трябваше отдавна да направи, стори един 25-годишен студент. Свали самодоволството от физиономията Доганова  и му помогна да разбере, че е смъртен.  Накара го да почувства, макар и за кратко, колко мъничък, крехък и уязвим е в действителност.
Със сигурност студентът ще лежи в затвора за това, че е посегнал (макар и на ужким) на един политик. „Исках само да се чуе звук от пистолета, да покажа, че не ме е страх, да се чуят думите ми и да докажа, че никой не е недосегаем” – казва той пред психолозите.
Със сигурност Доган няма да лежи в затвора заради финансовите злоупотреби, в които е замесено името му. “Не яхта – ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам” – казва той пред пресата.

Сигурно е обаче и друго: че оттук нататък с измислената му слава е свършено.
Конструиран в лабораториите на тайните служби за да обслужва алчността и егоизма на една порочна система, докторът по философия тъй и не научи простичката истина, че егоизъмът е преди всичко система от правила и е в интерес на всички те да се спазват.

Иска да разполага с яхти и летящи чинии, но първо да признае, че затова е влязъл във властта и да се надява на разбиране от страна на останалите. В противен случай все някога техният пренебрегнат и подигран егоизъм ще го стигне. Както и стана.  


Разправят, че бил най-умният и най-подготвеният политик в България, със смазващ интелект и мислене. 
Не е най-умният политик. Умният политик не парадира със сараи, яхти, хеликоптери и лимузини. Умният политик не агитира пиян до козирката. Умният политик не одобрява възродителния процес под никаква форма и не се забърква в сексуални пикантерии.

Няма смазващ интелект. Интелигентният политик не се тупа в гърдите, че е борец за свобода, дори наистина да е такъв. Интелигентният политик не се перчи с обръчи от фирми и милиони в зелено. Интелигентният политик не се обгражда с дебелогъзи слагачи. (Ордата, която налагаше студента по архитектура, показа най-отвратителното лице на България – да биеш беззащитен, който е паднал на земята. Отрепки в костюми и лачени чепици демонстрираха пар екселанс ниското си самочувствие, страхливост и комплексарщина пред света и това е поредният срам, който ни се наложи да понесем.)

Не е и най-подготвеният. Иначе щеше да е наясно, че политиката освен (според него) „сериозна, сложна и мръсна материя” може да се практикува и от личности с морал. Историята помни такива имена.

Това, което Доган е, се нарича протектирана марионетка. Такъв го искаха, такъв го създадоха и му позволиха да се развива. Остава надеждата, че все повече български граждани ще поискат да докажат, че никой властник не е недосегаем. С писалки, с микрофони, с халостни патрони… , важното е да думите им да бъдат чути, а действията им забелязани.

Владо Трифонов


Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...