Коледа и дискотека с училище „Джон Атанасов” – Чикаго
Първите ни впечатления от оригиналните празненства, които умеят да правят в чикагското училище „Джон Атанасов”, датират от 2010 година, ако не се лъжем… Беше Годишният концерт, с раздаване на дипломите и изпращане на Випуск Първи на ученици, които бяха дошли като първолаци, а от онази приказна вечер – тръгваха по американските колежи, университети или професионални специализации…
При нас беше и дошъл и синът на Джон Атанасов. Американец с много силна българска кръв, която беше разтуптяла бурно сърцето му! Както и на всички нас. Защото „Концертът на Класовете” стана като за Метрополитън опера! Само, че там си нямат онова две-три годишно балканско момиченце, което изигра хорцето си като пеперуда в светъл пролетен ден! И няма изпълнител, който би могъл поне да се доближи до онова момче, което ни каза тогава „Аз съм Българче”!
Но ето, че и в края на 2012 година добрият случай ни изпроводи в дискотека „Енигма”, където „Джон-Атанасовци” направиха своя Рождественски и Новогодишен бал!
По съвсем друг начин, по друг сценарии, по нови идеи, по непознат начин, по една много добре измислена идея… Направо откритие.
„Дискотека Енигма” ли казахме? Та не е ли там място за по-така… поотрасла нощна публика?
Но тази вечер малко поотвори нашите очи. И видяхме, че в това самобитно българско чикагско училище има даскали и шефове, които не само имат глава на плещите си, но и тази глава им върши добра мисловна дейност. Бяха отишли, бяха видели, бяха разучили, бяха помислили и измислили как да направят уникална и емоционална незабравима детска вечер!
Представете си, че сте пътешественици сред Стара планина в топла лунна вечер, край лагерния огън, и всеки се радва, че сте се събрали заедно, и всеки, който може пее и разказва нещо хубаво… А по едно време идва гостенин, който пак – на всеки – раздава подаръци! Само че при нас, в „Енигма” имаше, ярко осветена сцена, лъскав магнетичен дансинг, меки кресла и канапета, маси отрупани с плодове, пица и деликатеси, имаше красива светлина и светосенки с елитна музикална инсталация… И нямаше комари.
Как не сме се сетили досега, че да заведеш стотици родители с големи и малки деца на ръце – на детско тържество, да поставиш тях и децата сред барикада столове, от които за да излезеш трябва да вдигнеш двадесетина… А какъв ад е да изтраят децата до края на концерта седнали като пенсионери!
„Енигма” е дискотека с пространство колкото за голяма спортна зала, но то е балансирано така ергономично, че можеш едновременно да си и при всички, но и в близка компания със своите неколцина приятели. Десетки деца – от едва проходили до „кандидат ДжонАтанасовци” препускаха на воля. Самите ученици неусетно сменяха артистичното си поприще от сцената със съдбата на зрителите от залата… Беше невероятно уютно, но и разтърсващо! Не сме спецове по дискотеките, вероятно има и много още по-хубави, но бяхме изненадани от това, че нашите сънародници в Чикаго разполагат с подобно свое заведение…
По децата ще ни познаете
…И така, ето ни в края на 2012-та, плуваме сред шарените светлини на дискотеката. Пълно е със жизнени деца, нито едно с наднормено тегло, всичките – като слезли от картинка! По децата ни ще ни познаете – нас, българите! Е, и по майките им, разбира се…
Почна се! С топлите рождественски думи и песни… „Тиха нощ, свята нощ”…
После директорът Боянка Иванова спомена в своето слово , че в днешния свят без граници, българското училище върши все повече и по-умело своето свещено дело – да запази нашия български род, език, дух и култура!
Учениците, които се учат на фото, кино и телевизия в най-младата студия към училището – „Телевизионери”, са на своята „работна площадка” – снимат, правят вече бъдещия си филм. На сцената се вихри естрадната постановка – с изпълнения, с въпроси и познания… всеки участва там, където може и където знае… Само най-малките са обзети изцяло от своята „волна програма” – тичат, скачат, играят, танцуват…
Фанфари! Пристига най-известната личност, най-познатият дядо през тези дни, и всички вперват очи в голямата му бяла брада и още по-голям червен чувал на рамо!
Специална програма за Него! Слушаме и ние колко ясен и звънко-звучен може да е нашият език, прескочил Атлантика и стъпил здраво в Новия Свят! После Изабела от Пети клас ни омайва със своята цигулка!
В този нов модел на училищно тържество, който е горещо препоръчителен за всички, имаше и специална част за едни много важни хора – „Хора и танци за родителите”. Беше прекрасно зрелище – бащи и майки играят, децата ги гледат отстрани, аплодират танцовото им майсторство и добрата им спортна подготовка!
Маратонското раздаване на подаръци…
А когат-о-о-о… бе отворен натъпканият до спукване чувал с подаръците… започна маратонът на раздаването! Добре, че беше дискотека и всеки имаше място – за всички и за всичко.
Но по едно време тайнственият кореец Сай с неговия клип, пуснат милиард пъти, световен рекорд на клипогледачите, беше буквално нокаутиран!
Да, да – гръмна „Дунавско хоро” на Дико Илиев и преекспонираният Gangnam Style се сниши до пода! Да беше бай Дико по наше време, щеше да има два милиарда фенове! /Или поне да беше китаец!/.
Виждали ли сте боса майка с дете в ръце да играе на пъстър от светлини дискотечен дансинг, а малкият мъж в ръцете й да крещи от радост, удоволствие и гордост?
Тази вечер на българското чикагско училище „Джон Атанасов” в дискотека „Енигма”, за нас поне, създаде нова страница в писанието как да празнуваме по нашите български училища нашите училищни празници.
Климент Величков
Пламен Тодоров
В. „България Сега”, Чикаго
