И дойде Божията Земя в Чикаго…

Преди няколко седмици получих голям хабер от Смолян! Величка Пачеджиева ми изпрати книгата „ДОКОСВАНЕ ДО СВЕТОСТТА” и няколко свои снимки от посещението си на Светата Земя! Беше стъпила и видяла Светите места, люлката на  Християнството, там където Спасителят наш Иисус е живял, проповядвал, създал  Вярата ни, и е бил разпънат на кръст…  Но със своите страдания изкупва греховете ни и показва пътя към Бога и безсмъртието, което човек, рано или късно, ще постигне… От там са тръгнали на проповед  и светите апостоли и са пренесли Книгите със светите слова по другите земи на планетата.

Ние се познаваме от много години и аз винаги съм се възхищавал от нейната човешка доброта, от нейната всеотдайност към обществото и нейния математически ум и професионализъм. В живота й господстват християнските добродетели. 

Но кога, защо и как намери време да стори това, което е характерно за най-фанатично вярващите християни? Как тази дългогодишна учителка по математика и директор на Райковската гимназия, най-елитното училище в града,  избрана от своите съграждани за носител на почетния приз за Достоен гражданин на Смолян, стана и „хаджия”?

В продължение на 35 години Величка Пачеджиева е подготвяла по математика онези български специалисти и научни работници, които създадоха и създават заводите, в които работим, пътищата и мостовете, по които пътуваме, къщите и зданията, в които живеем… Повече от 1 200 възпитаници я помнят и почитат като човекът, който ги е научил не само да боравят с цифрите, а и да бъдат честни и трудолюбиви хора там, където се трудят.

И ето сега този човек на делото, на материалните достижения на хората, на науката, търси пътя към духовността! Защото само духовният човек може да спаси днешната разбунена от алчност и страсти цивилизация, от очертаващото се самоунищожение…

Тази родопчанка, която  носи в себе си чистотата на човешкия дух, любовта към природата и хората, готовността да подкрепи и даде сили на всеки, който се нуждае от помощ, и особено от духовна подкрепа, ми е написала точно това, за което много пъти съм мечтал, но едва ли ще се сбъдне някога: „ На Самуил, за спомен от Божията Земя! Дано и ти имаш щастието да я посетиш!”

Но аз не съвсем съм прав. Да, аз не съм бил Там, но Божията Земя – не ели тя вече при мене, в Чикаго? Тя е в книгата, която Величка ми изпрати, тя е в моите мисли и в живота ми, тя ми дава сили и ме прави, доколкото се старая и аз, добър и праведен човек!

Затова, с тези мисли, реших да ви предложа и Вие да се запознаете, да „стъпнете” по тези Свети Места, чрез казаното от поклонници като Величка Пачеджиева и написаното в книгата „Докосване до Светостта”,която тя ми изпрати и за което аз бих и благодарил и от името на всеки от Вас, който се зачетете в писаното…


„ДОКОСВАНЕ ДО СВЕТОСТТА”

ДОКОСВАНЕ ДО СВЕТОСТТАРосица Кандиларова и Десислава Дуриданова са автори на книгата „Докосване до Светостта”, която формално е пътепис, но на практика е илюстрация на най-съкровените моменти от създаването на Християнството. Пред нас е една съвременна картина на  библейските събития отпреди две хиляди години. Какво е станало в Христово време и какво са сега  някои от великите Библейски места Назарет, Витлеем, Река Йордан, Галилейското езеро, Капернаум, Самария, Йерусалим с  Пътя на Страданията /Кръстният път/ , Храмът „Възкресение Христово” и Божи Гроб, Гетсиманската Градина, Елеонската планина, Хълмът Сион, и още Йерихон, Хеврон,  Кумран и Мъртво море, Синайският полуостров, Хайфа, Яфа…
Каква е била тази сила, за която Величка казва, че „… когато аз и моите приятелки Добринка и Искра вървяхме по местата на нашия Спасител Иисус, чувствахме такава лекота, сякаш краката ни не се докосваха до земята, минавахме много километри и не усещахме умора…Имаше някаква сила която подкрепяше и дух и тяло… Ето – влязохме…видяхме висящите кандила и формите на предмети, каквито са били по времето на Христа.  Усетихме се сякаш сме преминали в друг свят. Божият Свят!” Разказите на посетители на Светите места представят понякога и чудеса, които са ставали по тях. Например, един бял камък, върху който седяла Света Богородица, кърмейки своя син и капка мляко паднала върху парчето от  скала, което е снежно бяло и до ден днешен…
„Докосване до Светостта” има вече второ издание. Тя събужда интерес и защото исторически е многопластова. В нея човек се зачита и разкрива един предишен свят, чиято динамика и същност са толкова различни и вече чужди за нас, та ти се струва, че четеш фантастика за пришълци на нашата планета. А там са описани наши деди и прадеди…


Към Божите места – с икона и десетина пушки…

Поклонническите пътувания са известни в България, където през минали векове набожните хора са изминавали и по стотици километри пеша за да стигнат Рилския манастир, Бачковската или Троянската обител и др. и се поклонят на Светините в тях. И на самите тях – манастирите, където се е запазила нашата вяра, език и писменост, българският дух. Хората идвали по тези места „.. за придобиване на Божия мир, който надвишава всеки ум” /Флп. 4:7/.
Но голямото и запомнящо се за цял живот и векове след това  поклонение, било пътуването до Божи Гроб. Нарича се и до днес „хаджилък”. В раздела „Българският хаджилък по Светата земя” в книгата се дават интересни подробности на това важно, и като религиозно и като светско, явление. Защото „хаджията”, който поначало  е бил богат човек, след такова поклонение придобивал още по-висок обществен статут. Някои са го използвали в свой интерес, но има и мнозина хаджии, останали в историята като дарители за манастири и църкви, училища и дори обществени сгради.
От Копривщица до Йерусалим, например, се е пътувало по два-три месеца за отиване и връщане, заедно с престоя по Божите место – ставало осем-девет месеца. Опасен бил този етап по сушата  – да речем  от Копривщица до пристанището Енос на Бяло море. Транспортът бил с волски коли, покрити с кочия.  Храната била сирене в тулуми, каварма, домашни суджуци и пр. Хората нощували в полето . Имало много разбойници, затова пътували на кервани от по десет – тридесет коли. Така че заедно с някоя иконка, хората носели и достатъчно пушки-кремъклийки със себе си.  На пристанището ги чакал платноход, който гарантирал екстремни преживявания и стопроцентна морска болест.
И въпреки това позната от историята е българската хаджийка Неделя Балабанова, останала вдовица с три деца, но тръгнала с тях на хаджилък! Тръгнала, стигнала Светите места, станали хаджии всичките, а по време на Априлското въстание пораслите три хаджии –  синовете на Балабанова, участвали и лично и с парите си…

Днес от София до летище „Бен Гурион” в Тел Авив се лети за 150 минути. Разстоянието е „само” 1550 километра. Нашите, български кандидт-хаджии, се посрещат обикновено от красива екскурзоводка, естествено – руска еврейка, която поема всички грижи върху своите слаби рамене и силните плещи на своята туристическа компания.Почти два милиона от общо седемте милиона днешни израелтяни са рускоговорящи. Но бъдете спокойни – тази Ваша Маша, която ще ви води, се справя чудесно не само с руски и иврит, а и с български и с английски, даже испански и немски като допълнение. А най-важното е, че тя познава отлично и Божите места, за които ще ви разкаже не по-лошо отколкото един богослов, завършил две семинарии…

/Следва/

Самуил Каварджиев


Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.” ― Albert Einstein

You may also like...