СЪСТУДЕНТИ

      С Дани бяхме състуденти. Преди започването на учебната година не се познавахме. Той беше от Шумен, аз от Плевен. Видяхме се за първи път в института. Оказахме се не само с една специалност, но и в една група. Той ми хареса още от началото. Беше висок, строен, тъмнокос, красив мъж. При него аз изглеждах дребен, невзрачен, неинтересен. Въпреки голямата разлика станахме приятели от самото начало.

      Дани се харесваше на всички. У него имаше нещо, което е трудно с думи да се обясни. Имаше нещо, което привлича другите. Той беше като магнит, към когото се лепят и жени и мъже. Може би това беше чар – не мога да кажа, защото ми е трудно да дефинирам качеството чар. То не се изгражда. Човек или го има или го няма. Чарът е даденост за човек и той му отваря врати във всички области. Като се прибави към чара на Дани умението му да рецитира добре Маяковски и приликата му с автора (модерен и популярен тогава), неговата привлекателност се увеличаваше още. Освен това беше умен. Завършил гимназия с отличие, умееше да показва знанията и интелекта си без демонстратиране, но и без излишна скромност.

      По време на следването често бяхме заедно: ходехме на кино с момичета и сами, играехме на карти с други колеги, пиехме до късно нощем. За учене отделяхме по-малко време. Институтът ни беше технически и имахме много графични работи, които изискваха повече време. Момичетата бяха старателни и често ни правеха проектите, или части от тях, решаваха ни задачите по математика. Ние се смятахме за по-умни и по-способни от тях и се надявахме с малко труд да успеем добре да завършим следването.

      Дани се справеше по-добре от нас, другите момчетата, защото беше умен, имаше добра подготовка от гимназията – особено по математика, но и беше на почит и уважение сред колежките и винаги си намираше добри помощнички. На изпитите се представяше добре, но не блестеше, защото малко работеше и успяваше, благодарение на умението си да покаже и малкото, което знаеше ефектно и с увереност.

      При общуването с колежките нямаше проблеми. Всички го харесваха, бяха влюбени в него. В началото това го ласкаеше, но после започна да ги избягва, защото му идваха в повече. Не така стана с Валя. Тя беше красиво момиче, танцуваше страстно испански танци, имаше тъмни огнени очи, които омагьосваха мъжете. Не можа да устои Дани на нейната прелест и магия, влюби се. Майка на Валя беше рускиня. След като е дошла в България се развела и сама отгледала дъщеря си. Казваха, е имала доста свободно поведение. По всяка вероятност то се е предало и на дъщерята, защото и тя беше много свободомислеща и с поведение, отличаващо се от на другите ни колежки и приятелки.

      Ние, близките приятелите на Дани, харесвахме Валя, но виждахме, че тя е не само красива и очарователна, но и опасна – може да подлуди всеки мъж и да го заведе в рая, но и в ада. Казвахме на Дани, предупреждавахме го, но това не помогна. Срещите им станаха чести, Валя започна да идва в общежитието ни, но ги предупредиха, че това е забранено и не може да продължава. (През петдесетте години на двайсети век моралните норми и изисквания много се отличаваха от сегашните.) Връзката им се затрудни. Дани не издържа на обаянието и засмукващата го страст  на Валя и те решиха да се оженят. Всичките ни опити да спасим приятеля си бяха без резултат. Дани беше толкова запленен и заслепен, че имаше очи и уши само за Валя.

      Завършихме института. Младоженците бяха неразделни и заедно заминаха за Русе, където Дани щеше да започне работа. Бащата на Дани беше железничар, получил добра работа в Русе и семейството му също се преместило там. Построиха си голям апартамент и в него заживяха родителите му, по-малкият му брат, Дани и Валя. Бяха доволни. Често посрещаха гости, ходеха по гости и ресторанти – живееха весело.

      Дани започна работа в големия машиностроителен завод. Валя още не работеше,  чакаше го да се върне от работа и да отидат някъде в компания с новите им приятели. Пиеха до късно, пиеха много. Постепенно това се отрази на Дани. На работа идваше сънен, имаше уморен вид. Заплатата му беше като на всички начинаещи инженери, но тя не го задоволяваше. Започна да търси по-високо заплащане. Не след дълго напусна завода и не чух нищо за него, по-точно не проявих интерес. Той водеше живот, който не харесвах. Аз исках да стана добър специалист и се включих в срещите и събиранията, които се провеждаха в колектива на завода. Студентското ни приятелство секна.

      След няколко години разбрах, че Дани и Валя са се развели. Носеха се разни клюки, за недопустими отклонения на Валя – даже с брата му. Те не ме интересуваха и не им обърнах внимание. Научих, че Дани е напуснал града и е заминал на работа в Козлодуй, че има втора жена. С какво се е занимавал там не знам.

      Един следобед случайно се срещнахме с Дани в Русе и той ми разказа възторжено, че живеел вече в София и участвал в опити за стимулиране на семена с радиоактивност – по този начин многократно щели да се увеличат добивите. Озадачих се, но повече се усъмних в разказаното. За миналото не посмях да заговоря, а и той нищо не ми каза. Разделихме се хладно. Все едно не сме прекарали най-хубавите си години заедно.

      Минаха, може би, десетина години и срещнах случайно майка му – леля Тодорка. Живеехме в един град, но в различни квартали и не бяхме се срещали. Като ме видя, тя много се зарадва, но и се натъжи.
      – О, Кириле, да знаеш Дани колко е остарял. Гледам те и не ми се вярва, че сте връстници. Той прилича на старец, а ти си още като младеж.
      Изразих само съжаление, не желаех да казвам мнението си, че животът, който Дани водеше от ранни години не можеше да не му се отрази зле. 

      След още няколко години пак се срещнахме с леля Тодорка, Още като ме видя тя зарида.
      – Кириле, голямо нещастие ни сполетя. Дани го няма вече. Почина преди два месеца – през сълзи занарежда нещастната майка.
      – Съжалявам, разбирам колко ви е тежко – изразих съболезнованията си, но не се сетих с какво мога да я утеша.
      – Толкова рано! Толкова млад! Редно ли е майка да погребва син? Защо съдбата е толкова жестока?! – бяха думите на нещастната майка.

      Да! Не е нормални млад мъж да си отиде. Не е нормално майка да погребва сина си. Може да не съм прав, но според мен, голямата всепоглъщаща страст по една фатална жена погуби Дани.   

 

Из “Русенски разкази”

 


“Русенски разкази”  е сборник от кратки разкази, вдъхновени от книгата „Римски разкази” на Алберто Моравия. Не могат да се равнят с разказите на този известен италиански писател, наричан „баща на италианския неореализъм”, но неговите разкази са мотив за написването на тези русенски разкази. Описаните хора са истински, но не са конкретни личности, а събирателни образи от различни качества на различни хора, не се отнасят за конкретен човек. Имената са измислени. С написаното се цели да се покажат нравите, начина на живот и вижданията на хора от едно по-старо поколение, да се опише отиващото си, променящото се време. Времената се променят, но човешките качества остават. В нюансите може да има разлики, но по същество нравите са едни и същи.

 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...