Софийска Света гора – Куриловски манастир

Започва реставрацията на стенописите в Куриловския манастир “Св. Иван Рилски”

Започва реставрацията на стенописите в Куриловския манастир “Св. Иван Рилски”, като стъпката е изключително важна, тъй като църквата – паметник на културата, е изографисана от един от най-добрите живописци у нас Пимен Зографски. Това съобщи за БТА игуменът на обителта йеромонах Нектарий.
Йеромонах Нектарий посочи, че към момента са събрани средства за началото на възстановяването на ценните творби, но не е ясно колко ще са необходими за цялостната им реставрация. Затова този процес може да отнеме години, добави той.
Качеството на стенописите в Куриловската църква показват големия професионализъм на зографа. От първия живописен слой – 16-ти век, са оцелели няколко образа на светци и отделни сцени. Запазена е сцената “Успение Богородично”, разположена на традиционното си място – над вратата на западната стена на наоса. Художествените достойнства на стенописите, дело на Пимен, се виждат най-добре в сцената “Избиването на витлеемските младенци”. Той е пренебрегнал традиционните изисквания за изобразяване, отразяващи местния колорит на епохата, и е създал по свои лични усещания оригинална творба, коментират специалистите.

Където Искър среща Стара планина

Там, където Искър среща Стара планина, е скътан Куриловският манастир. Кръстен на Св. Иван Рилски и днес храмът съхранява частица от Кръста Господен и части от мощите на Св. Иван Рилски и Св. Марина.
Предположенията за неговото възникване говорят за съществуването на старинна крепост “Белиград” и манастир към нея още от периода на Първото българско царство /681-1018 г./ и разрушени при  османското нашествие. В края на 16-ти век, когато в Софийско прониква силното атонско влияние, се появява новият тип малки църкви, пригодени за духовен живот в условия на турско владичество. Подобна е и църквата в Курило.
Както свидетелства надписът, стоял някога над вратата на наоса, църквата е била издигната през 1593 г. с дарения на жителите от селата Доброславци, Кумарица и Требич. Малко след това – през 1596 г., наосът е покрит със стенописи. Вероятно възникването на новия манастир е организирано и отчасти свързано с известния български живописец Пимен Зографски.                                           

Втори стенописен слой

Красотата на първия слой стенописи ярко контрастира с появилото се през 1816 г. второ изписване. За това осведомява ктиторски надпис, в който е посочено името на игумена на манастира по това време – Викентий. Специалистите изтъкват несръчност на изпълнителя на втория слой и липса на високи художествени качества. Затова с предвидената сега реставрация ще се направи опит да бъде снет този нов слой и да се възстанови красотата на ценните първоначални образи.

Разширение на манастира

През 1830 г. е построен притворът на църквата. В него се разкриват стенописите на Тома Вишанов, като сцените наподобяват тези в Рилския манастир. Там се появява и образът на българския национален светец Иван Рилски. Отличителен белег в църквата е иконата на Св. Богородица Троеручица, която единствено в Куриловския манастир е поставена на олтара.

{morfeo 18}

Местоположение: Курилският манастир е разположен на брега на р. Искър на километър североизточно от кв. Курило на гр. Нови Искър и на 12 км от София. До него може да се стигне както през Нови Искър, така и от Околовръстния път на София.


Рубриката се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа 2012 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата – 2019 г.  

Десимира Миткова, БТА

София, 18 август

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...