Софийска Света гора – Германски манастир

Православни младежи търсят обединение на младите с религиозни виждания,  които учат и живеят в чужбина, коментира в интервю за БТА протосингелът на Софийска света митрополия отец Ангел Ангелов.

Амбицията им е чрез сайта “Православна младеж” да създадат интернет общество на православните млади хора и да формират гражданска православна позиция по различни съвременни проблеми, уточни духовникът.

Началото на сбирките си младежите поставят преди няколко години. Темата на дискусиите им е “Ролята на православната младеж в българското общество на 21 век”. Интернет изданието е пуснато официално в мрежата в края на 2008 г. за Рождество Христово и е първото по рода си в България. Младежкият православен сайт е създаден от група млади хора със съдействие на свещенослужителите от храм “Св. София” в София.

Отец Ангел Ангелов разказа, че от няколко години младежи богослови се събират регулярно, за да говорят за вярата си обединени в този сайт. Те се стремят както да поддържат духовенството си, така и да общуват, разменят идеи и да градят нови запознанства. Така младите хора имат възможност да поддържат връзки с православни младежки организации в страната и чужбина, отбеляза протосингелът на Софийска света митрополия отец Ангел Ангелов. Той коментира за БТА, че ако се работи  по-активно с младите хора, православието ще може да привлече много повече поддръжници.

Най-страшното е, че не успяваме да задържим младите хора в България, посочи духовникът. А идеята на сайта “Православна младеж” е именно да обедини хората с религиозни виждания, добави той.
Връзката на младите хора с Християнството е изключително важна за съхранението и утвърждаването на религията и нейните храмове. Неизменна част от духовния живот е присъствието на свещеници, които да допринасят за развитието на “домовете” на вярата, да организират стопанисването на обителите – културно-историческите ни реликви. В района на красивата ни столица София е съсредоточен най-големият брой манастири в България, твърдят експертите. Есин от тях  е Германският манастир “Св. Иван Рилски”.

Позитивният образ на монашеството

Германският манастир “Св. Иван Рилски”, част от Софийската Света гора, се обитава от двама монаси и един послушник, а управляващият го монах Пимен е възпитаник на Света Гора в Атон. Позитивният образ на монашеството, който те изграждат, се смята за едно от най-големите богатства на светата обител, тъй като освен, че води до съживяването на християнството, се запазва и духът на богослужението, с уважение и почит към монасите и техните молитви.

По чудотворните стъпки на “Св. Иван Рилски”

Да се озовеш на място, където най-големият български светец е прекарал част от житието си, непременно придава несравнимо одухотворение и енергия. Разположеният сред красива гориста местност Германски манастир и днес носи чудотворното усещане за своя покровител – Св. Иван Рилски. Светата обител е второто отшелническо място, където светецът се опитва да се скрие, след като цар Петър обявява издирването му, за да разбере в какво се крие славата на един отшелник и защо толкова хора вярват в него и го следват.
С тази мистична история се свързва основаването през 10-ти век на Германския манастир в Лозенската планина. Чудотворното му въздействие се подсилва и от преданието, че ожаднелият отшелник промълвил “Господи, водица!” и на мига бликнало аязмото с лековита вода. Изворът обаче остава извън пределите на днешния манастир, високо в планината.
Въпреки че на два пъти е бил разрушаван – през 14-ти век от османските войски и през 18-ти век от кърджалийските орди, мястото успява да се съхрани като духовно средище за много поклонници. Църквата, която може да бъде разгледана и днес, е изградена през 1885 г. от оцелелите монаси. Тя представлява малка еднокорабна църква, вкопана в земята, с интересни стенописи от 80-те години на по-миналия век, изографисани от братята Иван и Никола Доспевски.

Красота и вдъхновение

Освен с легендата за миналото и историческата си стойност, манастирът впечатлява и с красивата природа край него. За гледката допринасят и трите секвои в двора му, засадени в края на 19-ти век първо от Княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, а по-късно и от Цар Борис Трети. Магията на място вдъхновява и един от най-добрите български писатели Елин Пелин, който създава сборникът “Под манастирската лоза” именно в Германския манастир, а прототипът на отец Сисой в творбата е бил монах от обителта. Самият Елин Пелин определя тази си творба като най-хубавата и най-човечната.
Отличително за манастира е неговата двойна връзка със Света Гора. Той е част от Софийската света гора и същевременно е метох на манастира “Св. Георги Зограф” в Атон. Този си статут мястото получава през 1928 г., когато е било взето решение манастирът и принадлежащите му земи да бъдат преотстъпени за стопанисване на бедстващия по това време манастир в Атон.

{morfeo 20}

*Местоположение: Германският манастир е разположен в Лозенската планина, на 5 км. югоизточно от с. Герман и на 15 км. югоизточно от София. Леснодостъпен е с кола през селото, където при влизане има отклонение вляво и се стига директно до мястото. Пътят е сравнително добър, указан с табели.


*Рубриката се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община Програма Европа 2012 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата – 2019 г.

Десимира Миткова, БТА
София, 25 август

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...