Чикаго, 10 години по-късно…

На 7 юли 2012 г. в Българската Православна Църква “Свети Иван Рилски – Чудотворец”  се събраха българи от Чикаго, членове на различните обществени организации в този най-голям български град в чужбина, будни и активни хора. Инициатор и координатор на Срещата бе Българо-Американската Асоциация. Целта на събирането бе да се предложат и обсъдят теми и въпроси, свързани със Световната среща на българите в Брюксел през ноември 2012 г., която се организира от вицепрезидента Маргарита Попова и Емил Стоянов, член на Европейския парламент, и чието мото е „Политики за българите в чужбина“.

Стари и нови имигранти знаем колко болезнени и безуспешни са били досега всички държавни опити да се направи дори малка крачка напред сред трънливите проблеми на този порасъл като планина проблем. Какво ли можеха да направят инициаторите на обвитото в неизвестност брюкселско рандеву?

На тази страница поместваме един кратък спомен за началото… Поместваме и интервю с председателя на Българо-Американската Асоциация Динко Динев, който ръководеше срещата, както и част от изявлението на Светлозар Момчилов – издател на в. “България Сега” – издание, което има особени заслуги в консолидирането на българите в Чикаго.

… И помня аз лично онзи мразовит чикагски пети януари през 2002 година, когато петнадесетина души се събрахме в същата тази църква, на същите тези пейки, при същия този наш отец Валентин, за да направим първата по онова време обществена организация в града ни – същата Българо-Американска Асоциация, казана накратко – БАА!

През 2002 година БАА и храмът “Свети Иван Рилски – Чудотворец” като че бяха единствените обществено-организирани ядки на българската диаспора в Чикаго. На 7 юли, 2012, изброихме представители на две православни и три евангелнски български църкви, на девет български училища, на Българо-Американския център за културно наследство, на Българския музей в Чикаго, на Съюза на българските писатели в САЩ и по света, Българските художници зад граница, журналисти, директори и издатели от осем български медии – Интернет сайтове, радио и телевизии, както и на два седмичника, които се отпечатват по на 64 и 72 страници, тук беше и режисьорът на първия български театър в Чикаго, художници, познати от десетки самостоятелни изложби и шоу-ревюта на Българската “М&D” Галерия в Даун Таун – Чикаго, ръководители на художествени школи като познатата “Владимир Димитров – Майстора”, танцьори и хореографи от двата български танцови ансамбъла в Чикаго, чиито концерти минават при препълнени зали и където се обучават маса български и американски деца, младежи и възрастни хора, писатели издали по една или няколко книги вече, лекари, български адвокати, финансисти, брокери, футболисти и треньори от седемте български футболни клуба, представители на други професии и творческки личности. Специален гост на срещата беше третият по ред генерален консул на Република България в Чикаго Симеон Стоилов, за какъвто феномен преди десет години изобщо не можеше и да помислим…

И през главите на някои от нас премина еретичната мисъл, че ако брюкселската среща беше чикагска, мнозина българи по света щяха да дойдат и видят какво и как може да се стори за десет години, което други са првили за столетие…  Може би, на този фон “Политиките за българите в чужбина” можеше да получат по-реален образ и идеите да се застроят на проверена и здрава основа… Така както през 2006-та година БТА, в лицето на Максим Минчев ни даде домакинството на първата, след учредяването в България, “Световна среща на българските медии по света”. Защото имахме по това време шест печатни издания и всички колеги по света бяха при нас и всички научиха много /и ние от тях/ от формиращата се в Чикаго “Малка столица на Голямата, пръсната по цял свят, България”.

Но може би това е твърде пристрастно твърдение от един българин в Чикаго, въпреки че може и да е вярно…


Държавна политика и български общности

Светлозар МОМЧИЛОВ

Светлозар МОМЧИЛОВ

1. Според Центъра за демографска политика българското население намалява  с 6 души на час.
До броени месеци се очаква броят на българите да падне под 7 милиона. В Центъра прогнозират, че до 10 години българите няма да са мнозинство в собствената си държава.
Би било неадекватно да се обсъжда каквато и да е нова държавна политика за българите в България и извън нея, ако не се отдаде на този проблем основно значение.  Не е редно в една държава, която се е казвала столетия наред  България,  да се допусне отмирането на българския етнос! Това е въпрос на държавна визия и отговорност.

2. Според мен, за да бъде политиката на България успешна спрямо българите в чужбина, тя трябва да се базира на практики, които са се доказали  като работещи и ефективни.  Идеален пример за това е Асоциацията на  българските училища в чужбина. Тази организация е пример как да се работи  с българската държава за постигането на добри резултати.  Държавата трябва да идентифицира  организации и структури, подобни на Асоциацията на българските училища в чужбина и да  работи с тях в съответните области.

3. Новата държавна политика не може да нарушава  суверенитета на българските общности в чужбина.  Тези общности са създадени от самите български имигранти за удволетворяването на собствени нужди. Тъй като първото поколение имигранти не могат да се адаптират напълно към меинстрийм обществото  в държавата, в която живеят, те имат нужда от резервна среда, където да общуват с хора, които говорят същия език и имат подобен манталитет.  Факт е, че българската държава  не може за момента да осигури комфортна среда  за българите, които се намират в България и затова не трябва да се допуска същата тази дискомфортна  атмосфера  да бъде “импортирана” в българските общности в чужбина. Някои ще кажат: “Българската държава не може да има административен контрол върху българите в чужбина, няма големи финансови ресурси, за да осъществи контрол  по финансов път.” Да, това е така, но е факт, че в момента  бългаската държава се е сраснала с така наречените “български олигарси”, чиито натрупани пари имат, меко казано, съмнителен характер. За българската общност в чужбина не е изгодно, един или няколко такива олигарси под държавен флаг да “отровят” атмосферата  и да осъществят  монопол и контрол  върху  процесите в общността.  Българската имигрантска общност е създадена, за да може колкото се може повече българи  да бъдат облагодетелствувани от нея и да могат да реализират своя потенциал в избраната от тях област, а не за да служи на интересите на  един бизнес, един човек или група от хора.

4. Българските политици трябва да разберат една важна истина – българите в чужбина са най-големия актив на България. Необходимо е да се намерят най-добрите и балансирани формули, как този огромен потенциал да  работи в полза на българската кауза.

/Част от изявлението на издателя на в. “България Сега” Светлозар Момчилов на  срещата в Чикаго/


НИЕ СЪЗДАДОХМЕ НАШАТА МАЛКА БЪЛГАРИЯ В ЧИКАГО

Динко ДИНЕВ

Динко ДИНЕВ

Вестник “България Сега” помоли председателя на Българо-Американската Асоциациа г-н Динко Динев за коментар за резулттите и впечатлението му от състоялата се Чикагска среща на българските обществени организации, посветена на лансираната от Президентската институция идея за “Световна среща на българите в Брюксел”. Динко Динев  беше и водещият събранието и дискусиите на форума.

– Преобладаваха позитивните настроения – каза г-н Динев. – Впрочеем, позитивизмът и конструктивните действия са характерни за голяма част от нашите сънародници в Чикаго. Изказаха се много и понякога противоположни становища, но почти всички имаха за цел не голословно отричане, а изясняването на спорни моменти, които носи в себе си мащабната идея.
Петчасовият обмен на мнения, в който участвуваха българи живяли дълго в Америка и постигнали не малко с труда и прозорливостта си, ни обогати с много положителни идеи, които можем  да предоставим, и ако България се съобрази с тях, може коренно да се променят както критично слабите контакти между българите във и извън България, така и животът на много хора.

Американският начин на живот е конструктивен, прагматичен, бих искал и българите да възприемат доброто от неговата същност. Но не съм убеден, че ще стане лесно. Минаха 22 години откакто настъпи формалната политическа промяна, капиталите преминаха от бащите у децата, но няма промени към по-добро. Новите  финансови лидери не искат да приемат, че народът трябва да живее нормално, политиците не искат да предоставят на хората равни възможности.

В тази обстановка идеята за Световна българска среща изглежда повече като Пи Ар. Президентството не може по принцип да промени нещата, то може да съветва, но не и да решава.
Законът отпреди 10 години не действа, сега се готви втори, без някой от неговите майстори да се е запознал и посъветвал с хора от някоя българска общност в чужбина.

В последните десет години ние в Чикаго създадохме много и то може да служи като модел. За съжаление никой  не иска и да чуе за това и предпочита да изпише формално параграфи, с което си отработва заплатата, но едва ли вторият закон ще проработи и сега.
Ние създадохме в Чикаго най-добрият, познат до сега, български град в Западния свят, в центъра на най-прогресиращите технологии, най-богатата с модерни перспекиви среда. Създадохме църкви, училища, вестници, сайтове, включително български клубове, магазини, ресторанти, спортни отбори, театри, фолклорни ансамбли… Ние създадохме нашата Малка България в Америка, но никой не се поинтересува сериозно как е станало това.
Сега ще отидем в Брюксел да го разкажем за 5 минути в някоя от сесиите, които са колкото работното време за един ден и ще чакаме новите резултати. Парадоксално е това, че институциите, които имат нещо общо с емиграцията, нямат средства да изпратят един свой представител да се запознае с действуващия чикагския феномен. Сега се очаква, че ще има достатъчно средства да се съберат много хора на скъпо място.

За съжаление определени среди в България даже се опитват да присадят техния модел на живот и тук, при нас, които напуснахме страната си точно заради тези аномалии и начин на живот. Широко разпространеният сега български модел на халтура, чалга, жълта преса, негативизъм, използуване на нечисти пари, крачи към Чикаго.  Стремежът е да влезе и тук тази пошлост, от която някои печелят, но мнозина губят. Българското общество в Чикаго няма да позволи  да бъде разрушено това, което сме постигнали с  много усилия, доброволен труд, с вяра и искреното желание да живеем в един чист и почтен свят.

Климент Величков
В.”България СЕГА”

Климент Величков

Спортен журналист, главен редактор и издател на вестници в България и САЩ.

You may also like...