Българин да си остана

Не помня да съм изпитвал по-тягостно чувство от това да си тръгвам от родния дом. Стоя на прага с куфар, таксито ме чака, трябва да бързам за летището, а не мога да мръдна. Душата ми стене, сърцето ми се къса, очите се овлажняват и съм готов да дам какво ли не – само да остана още малко у дома… Но все някога трябва да си тръгна. А защо да не остана? Ще си намеря някаква работа, ще живея скромно, но ще си бъда у дома.

Не… не става, вече съм го пробвал и не става…
Прекръствам се, излизам и си отивам… от къщи.
Пътуването минава като сън – таксита, летища, самолети, подозрителни митничари… всичко е някак далечно сякаш в паралелен свят.
Много пъти съм се опитвал да разбера каква е причината за тази необяснима носталгия по България. Не се определям като патриот, живял съм повече в чужбина, а мизерията, завистта и злобата ме прогониха на 5 000 мили през 7 часови зони… Но все ме влече към родния дом, родния град и въобще към българското. Може би това е любовта към Родината. Не знам… Но знам, че искам да си остана българин, макар прокуден да се скитам немил и недраг в далечната чужбина. Искам и децата ми да бъдат българи, да говорят български и да обичат България. Искам да живея като в България…
Не, не ми липсват мизерията и убийствените сметки на монополистите. Просто искам като се прибера от работа, да седна зад масата заслана с везана покривка, да сипя в троянска чаша и да си пусна българските новини
Точно в 7…

Здравейте, приятели!

Регистрирайте се сега и гледайте 1 час безплатно!
http://www.7hrazlika.com/