ДИАГНОЗА ИЗМАМА И ПЪТИЩА ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ

ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ  СРЕЩУ ПРИСВОИТЕЛНИ ИМОТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Напоследък в житейската практика зачестиха измамите с имоти и в тази връзка към екипа ни постъпи въпрос от потърпевш гражданин, който иска да изясни правилни ли са действията, които е предприел за да върне отнетия си имот.

 
ВЪПРОС

 В.К.Собственик съм на дарение (дворно място и малка къща)в гр.София, което получих от майка ми още през 1975 г., като за същото притежавам нотариален акт. Съвсем инцидентно научих , че през 2007 г. е извършена продажба от мое име без знанието и съгласието ми, с фалшиво пълномощно. Доказано с експертиза. Пълномощникът-фалшификатор е получил от купувача парите от продажбата. Оттам нататък започна моята „Одисея” да се опитвам да върна незаконно отнетия ми имот и да вляза във владение. Заведох дело. Съдът се произнесе в моя полза и призна правото ми на собственост, но аз още не съм уверен в окончателното съдебно решение, тъй като предстои процедура на обжалване от ответника, към който аз имам претенции.Трябва ли да извърша  някакви други съдебни действия? На основание чл.108 ЗС се възстановява правото ми на собственик. Предстои обжалване от ответника. Очаквам  да изплати разноските по делото, след като съдът се произнесе в моя полза окончателно.
Моля за по подробно разяснение на  методиката на действие в тази връзка.

Имотни измами

ОТГОВОР
 
Измамите и техните разследвания са формирани в специална методика. Няколко са пътищата за разследване: от полицейски органи по чл.194 ал.2 от НПК, но и при условията на чл.194 ал.1 т.4 от НПК, а това може да се разследват и от следовател.
Прокурорът също предприема процесуални действия при разследването и съгласно чл.46 ал.2 от НПК, може да извърши цялостно разследване, особено по въпроси за инкриминирането на документи както е във вашия случай.Той има и важните задачи по разследването за доказване на обстоятелствата по чл.102 от НПК, а именно: обективно да се изяснят обстоятелствата, правилно да се приложи материалния закон и да се спазят изискванията на процесуалния закон.
 
Проблемите на имотните измами преди образуването на досъдебно производство(ДП) и в началото на разследването не са толкова във фактите, колкото се отнасят до нарушение на материалния закон, присъставянето му и използването му на определени документи.
За да се канализира процесът на доказване е необходимо: първо да се определи характерът на прехвърлителната сделка (във въшия случай тя е продажба), второ: определя се какъв е порокът на сделката и в какво се изразява липсата на представителната власт, например липсва ли правото на собственост, липсва ли качество на наследник и т.н., трето: определя се вида на инкриминирания документ, във вашия случай това е пълномощното, четвърто-определя се формата на престъпно действие, в случая, продажба с измама.
 

Както във вашият случай неистинският документ е фалшивото пълномощно, задължително е подписът да се установи с графологическа експертиза. Когато този документ е неистински, той се приравнява на несъществуващ  документ и не поражда никакви правни последици.Трябва да се установи обаче, точно в кои части е подправен: съдържание, подпис, невярна информация.
При условията на документална измама по чл.212 ал.1 и 2 от НК, трябва да се установи, какво отнема измамникът и какво губи собственикът. Предметът на измамата съставлява правото, върху което се упражнява престъпното въздействие и което е било засегнато вследствие на престъплението.
 
Документната измама по чл.212 ал.1 и 2 НК е регламентирана в Раздел 4 и Глава 5 на „Престъпления против собствеността”. Когато престъпното въздействие е упражнено върху правото на собственост върху определено имущество, предмет на измамата, то е подложено и на съществени ограничения, а именно: владение, ползване и разпоредителни действия.

Тъй като с имотна измама се въздейства престъпно само върху правото на собственостт, вредата на същото престъпление се причинява само на първоначалния, действителен собственик. По аргумент за противното, следва, че: не може да пострада от имотна измама лице, което след извършване на престъплението  в резултат на други последващи нищожни сделки е изгубило пари.

Две са предпоставките да се установи персонализиране на обвинението: да се установи виновността на  лицето в извършването на престъплението и да не са налице основания за прекратяване на производството по чл.24 НПК и чл.243 ал.1 и 2 от НПК. Въз основа на допълнително събрани доказателства може да се предяви и ново обвинение при условията на чл.225 от НПК, спиране или прекратяване на делото.

При делата за имотна измама се прилагат правилата предвидени в НПК, указанията на главния прокурор, неговите заместници и завеждащите отдели на Върховната касационна прокуратура.
 
Г-н В. К, Във вашия случай искът за собственост по чл.108 от ЗС, като иск за невладеещ собственик срещу владеещия несобственик, който упражнява фактическата власт без да има основанието за това, предполага установяването на положителния начин на легитимация на ищеца-собственик, т.е.вашата  доказана легитимация. Ако не бяхте се доказали като легитимен собственик,  ревандикационният иск щеше да бъде отхвърлен без да се изследва, кой е действителния собственик на имота и дали ответникът владее или държи имота. В установителната част  чл.108 е насочен към установяване собствеността на ищеца, а другата част от исковете ви е в зависимост от обновителността на първата. Силата на присъдено нещо по чл.109 ал.1 от ЗС се предявява в друг иск за собственост или по чл.109 или в комбинация с чл.108., това вероятно е преценил адвокатът ви. В случая, по-горе, цитирахме ревандикационния иск, който е юридически иск на собственик за възстановяване правото  на собственост върху вещ, която е в чуждо незаконно владение.
Желаем ви успех и не се съмняваме в обективното решение на съдебната инстанция.

Уважаеми читатели, пишете за въпроси, които ви вълнуват и тези на които искате отговор. Весели и щастливи дни!

Велика ДАНАИЛОВА
За в. “България Сега”

 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...