РИТНАТИ ОТ ДЯВОЛА

by Цанкова · February 22, 2012

„Тези хора имат лошо излъчване, което говори за мизерни помисли и брутален манталитет” (Едвин Сугарев)

Повод за тези думи на Е. Сугарев са снимките на персоните, основали „Български медиен съюз”. Публикувани са в svobodata.com и лично аз не бих ги препоръчал на деца под 16 години, както и на родители с болни сърца.

Тошо Тошев, Тодор Батков, Петьо Блъсков, Делян Пеевски….

Няма другаде по света такива „журналистически” физиономии. Поне аз не съм виждал. Сякаш дяволът ги е ритал с копита, докато се умори, после си е починал малко и е почнал отново.

Как се докарва човек до подобно състояние? Каква отрова трябва да го яде отвътре, че да избие на повърхността в такива болнави форми?

„журналистически” физиономии Една от тези физиономии познавам отдавна – беше слабичко, усмихнато и симпатично момиче. През ум не ми е минавало, че ще се докара до днешното си подобие. Ще ми се да й кажа: не се излагай, не си струва, върни си живота, който Догановци ти взеха и им тегли една майна, на тях и на дрънкулките им.

Знам, че няма да ме чуе; късно е да ме чуе. Жалко, защото познавам и други, които също не успяха да се спасят от ритниците на дявола и се затриха, барабар с постовете, пачките и джипките.

…
Преди време Румен Борисов (секретар на комисията по досиетата) довери две важни неща. Първото: българската държавност е разкапана отвътре и медиите активно участват в процеса по омаловажаване на темата с досиетата, поради голямата бройка на агентурно зависими хора на отговорни позиции в тях.
Второто цитирам буквално: „Държавна сигурност в количествен смисъл е конкурирала членската маса на БКП при предишния режим. Членовете на партията са били около 1 млн. 200-300 хиляди. Картончетата в архивите на бившите служби наброяват 1 млн. 500 хиляди. Повече са и от членската маса на БКП”.
Става ли ясно? Милион и петстотин хиляди ченгета в държава с общо население от около 7 млн. и 640 000 хиляди души! Същите са се катерили по стъпалата на „Александър Невски” и са скандирали „де-мо-кра-ци-я! Преподавали са на студенти. Проповядвали са морал от страниците на пресата. Формирали са поведение от екрана на телевизора.

„журналистически” физиономии Нека пресметнем: милион и петстотин хиляди агенти и доносници, плюс милион и триста хиляди членове на БКП прави половин държава. Какво излиза: пишеш срещу агенти във вестници, оглавявани от агенти; в република, населявана от агенти.
Заразата е навсякъде – в домовете на хората, в редакциите, в офисите, в училищата и детските градини. Във внучето е кодиран морала на дядото-доносник, затова то расте като нагло момченце, което отсега не признава никого и налага сестричето си по главата с юмруци.
Уличният и медийният език се събраха в общопросташки национален звуков фон, който ти бръмчи в главата и през нощта.
Как се стигна дотук и защо онези, които управляват българската журналистика имат вид на експонати от праисторическата ера е тема, по която може да се пише до безкрай. Но може и съвсем накратко:

За държава с азиатски комунизъм, с избита буржоазия,
с държавни чиновници от руския модел и необразовано
селско-пехливанско население,
подобен пейзаж е напълно закономерен.

Азиатският комунизъм роди класата на агентите. После агентите станаха собственици. После агентите-собственици купиха журналистиката и обезчестиха, каквото беше останало у нея за обезчестяване.
Махни азиатския комунизъм и нещата ще се оправят, съветват наивни анализатори. Лесно е да се каже и невъзможно да се направи. Защото азиатският комунизъм отдавна не е само азиатски и само комунизъм – в него участва цял ансамбъл от международни концерни. Агентите отдавна не са само агенти – те са босове, чиито имена пълнят списъка на европейските топ-милионери. Журналистиката отдавна не е само журналистика – тя е депо за разпределяне на власт и средства.
Истина е, че навсякъде по света журналистиката има проблеми и корпорациите диктуват положението. Но истина е също, че в онези държави, които са имали историческия късмет да се разминат с азиатския комунизъм, независимият дух продължава да съществува.
Как стоят нещата с независимия дух у нас? Ако журналист призове министрите и депутатите да си направят групово харакири на площада пред Народното събрание, колко души ще му се зарадват?
Ако журналист тръгне да доказва, че руският и американският капитал имат еднакви интереси у нас и те се наричат пари и влияние, а по средата стоят местни политически бандити, колко души ще се съгласят?
Ако журналист застане по средата на София и започне да крещи, че хората в България са неизлечимо болни от комунизъм и спасение няма отникъде, колко души ще го подкрепят?
Николко.
…
журналистика На един от фотосите в сайта на Сугарев се виждат репортери – без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред…, да снима кривата фаца на магната Пеевски и да запише премудростите Делянови за идните поколения.
Тъжна снимка. Отблъскваща снимка. Медийна реалност на ритнати от дявола.

Бележка:
„Съвсем обясним е големият дял на свързаните с бившата Държавна сигурност собственици на български медии. От една страна повечето от тях са хора, изникнали от старата система и готови да инвестират в медиите спечеленото чрез нея. От друга страна българските медии предпочитат да използват труда на млади и нископлатени журналисти, като по този начин опитните и несвързани с бившата номенклатура колеги бяха отстранени от медийното пространство.” (Дирк Фьоргер, до неотдавна шеф на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер”).