Левски е с нас – навсякъде по света!

За девети път тази година, откакто съм в Америка, отидох  в нашия Православен  храм  “Свети Иван Рилски – Чудотворец” в Чикаго да почета паметта на най-великия българин Васил Левски.

Първият път стана в един частен дом. После  се създаде църквата, назована с името на закрилника на българския народ Свети Иван Рилски  и от тогава не пропуснах нито един  от  февруарските  дни, когато идваме да се преклоним  пред паметта и великото дело на Левски – историческият символ на България.

Преди години бях строителен работник в Ирак. И помня колко тежко ни беше там от душевната самота и липсата на българското с нас.  Затова и откакто съм в Чикаго и имам до себе си, и в себе си, този наш български кът – винаги съм тук. И за празник и на молитва. Само тези, които са живяли дълги години в духовна пустота и са били лишени от  нашите български традиции, могат да почустват истински колко важно е за нас това българско огнище  зад океана, където можем да се съберем и да бъдем заедно с Васил Левски и България.

На мен ми е мило в сърцето да усещам обичта към този свят и героичен човек, обрекъл се на своята Родина, като слушам величествените  и топли думи, с които отец Валентин ни го представя всяка година досега. И винаги откривам в казаното нещо ново – толкова е била галяма човешката същност на Апостола!

ЛевскиИ тази година, след словото  за Левски, деца жени и мъже излязохме пред Храма до “Алеята на Великите българи”, която неотдавна бе съградена край Храма “Свети Иван Рилски – Чудотворец”. Ние, смълчаният народ, далеко от роднота страна, присъствахме на църковното и народностното  тайнство – свещеникът смеси в един съд живителните кълнове на хлябното жито с искрящо вино, пренесено до тук от нашите лозя, по нашите огрени от слънцето родни хълмове на България. И така се усетихме  заедно до нашия български храм на нашата българска земя с нашия велик брат и сънародник, нашият пример и икона Васил Левски!

В този ден и в този час от нас беше далеко лошото – нашите  ежби и пререкания, завист и сребрелюбие.  Те  не стискаха  в сатанинската си хватка сърцата ни…  Защо ли и в другите ни дни, Апостоле, не сме такива?

От българския дом в Чикаго на Любимка и Крум Кирилови  беше  житото.  От баба Радка беше хлябъ,т припомнящ нашия  душевен спомен за дякона Левски, с кръста  на Спасителя,  с   припламващата свещ, чийто огън ни показваше  колко жива и искряща трябва да бъде нашата вяра към нашата народност.  От  баба Яна бяха белите кокичета, като онези, някога, през февруари 1973 г., които избързаха пред  всички други цветя и първи отправиха скръбните си личица към падналия за свободата на отечеството си герой. Но Левски  никога не ще умре в душите на своя народ! От Крум Кирилов и Стоян Димитров бе традиционният курбан, който години наред  е част от тази свята традиция и честване.  Бяхме се събрали много народ, имаше и толкова много млади лица, че  сякаш вече предусетихме онова, макар и още плахо обновление в българския народ без идването на което не би имало бъдеще…

 

После децата от училището към Църквата представиха пред нас една трогателна програма за живота и делото на Апостола на свободата. Бяха стихове и песни, разкази и сценки, музика и живи картини, които  и ние помним от нашето детство, които още веднаж доказват, че има род и народност там, където хората помнят своята история и тачат своите велики синове… Беше толкова хубава картина! Съжалих, че не съм художник да я нарисувам! Талнти на сцената и поклонници в салона, дошли млади истари, дори дечица на броени месеци имаше като Борис от семейството на новия генерален консул на Чикаго Симеон Стоилов…  Този ден, Денят на Левски,  пречисти злото в кръвта ни, направи ни малко по-добри и вля нови сили и надежда в сърцата ни.

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.” ― Albert Einstein

You may also like...