БЪЛГАРИ ИЛИ СВОБОДНИ?

Със статия под горното име гръцкият ежедневник „Симера” започна дискусия в гръцкото общество по повод евентуалното провеждане на референдум относно приемането на новия спасителен пакет за гръцката държава.  По-долу превеждам текста без съществени съкращения:

Българи или свободни – това е въпросът,  който всеки един от нас трябва да си зададе.  Не е тайна, че Гърция беше единствената държава на Балканите, в която гражданите водеха един нормален,  спокоен и смеем да кажем щастлив живот.  Това обаче не се понрави на някого, а и не е тайна, че Балканите винаги са били трън в очите на така наречената Стара Европа, поради свободолюбивия дух на населението си.

Няма да разискваме как се стигна до този главоломен и невъзможен за връщане дълг.  Не е тайна кой и как ни го отпусна,  едва ли не насила.  Някой имаше интерес държавата ни да затъне в тази криза,  за да може да ни диктува условията,  по които да развиваме нашата икономика.  А за тези,  които не са наясно – нека погледнат на кои банки Гърция дължи пари  и как тези банки ни ги тикаха в ръцете.  Не се учудвайте,  ако видите там преимуществено френски и немски имена.  Сега те убеждават целия свят с неистови крясъци,  че правят всичко възможно да спасят Гърция,  докато всъщност се мъчат да ни поробят,  а когато усетиха,  че гръцкият народ не е стадо и не се подава на подобни манипулации,  че у него не е угаснал пламъкът на истинската демокрация,  демокрация,  която ние сме дали на света,  изпаднаха в паника.  Изпаднаха в паника,  защото въпросът е не в спасяването на Гърция,  а на собствената им алчна кожа.  И когато ние оказахме съпротива,  те пожелаха да направят така,  че цяла Европа да плаща за тяхната алчност,  като ни сочат нас за причината.  Европа трябва да разбере,  че не спасява Гърция,  а банкерите,  давещи се вследствие на собствената си алчност.

И така,  каква участ са ни приготвили нашите „спасители”? Отговорът е съвсем близо – ние трябва да споделим участта на българите.  Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях,  но видели ли сте ги да протестират? Не,  няма и да ги видите,  защото не могат да си го позволят.  Целенасочената политика по обедняването на българския народ се ръководи чрез различни уж европейски директиви.  Забележете,  че въпреки,  че българите са най-бедният народ,  голяма част от стоките и услугите са с по-високи цени от средноевропейските.  За да оцеляват,  те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд,  при масово погазване на всякакви трудови норми,  без да смеят да се оплакват,  без да смеят да си потърсят правата.  Техните синдикални лидери,  ако могат въобще да се нарекат така,  ще видите сред редиците на управляващите,  окичени с най-високите държавни отличия,  но не и сред работниците,  не и на площадите,  не и в първите редици на протестите,  защото протести няма.  

И ние,  като гръцки граждани,  свикнали да търсим и отстояваме правата си,  си задаваме въпроса,  как е възможно това? Как при този стандарт на живот,  при това нагло и безочливо отношение към тях,  как те стоят тихо и безропотно? Отговорът е един – те са бедни,  толкова бедни,  че дори и един ден да не са на работа,  а да излязат на протест,  това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване.  Да,  те са толкова бедни,  че ходят болни на работа,  че по-скоро биха умрели на работното си място,  отколкото да си вземат почивка,  нужна на всеки жив организъм.  За тях няма почивка – заробени  веднаж от  банките,  втори път от работодателите си и  трети път от политиците си,  те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден  в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си,   надницата си,  да не се разболеят.  Техните предприятия произвеждат инвалиди.  Българите биват използувани и изхвърляни на улицата – без защита,  без надежда.

Тяхната държава,  тяхната индустрия,  бяха разпродадени и разграбени на безценица.  В България няма истински чуждестранни инвестиции.  Това,  което е разпродадено на чужденци,  на безценица,  или е унищожено,  за да не се произвеждат конкурентни на вносните стоки,  или се използува за ограбване на българите и изнасяне на спечелените пари в чужбина.  На българите им набиват в главите,  че заплатите им трябва да са ниски,  защото така били конкурентноспособни и така,  забележете,  привличали чуждестранните инвеститори.  Няма по-смехотворно твърдение от това.  Как можеш да твърдиш,  след като уж си член на Обединена Европа,  че ще привличаш инвеститори с ниското ниво на заплащане? В кой век живеят българите? Не разбират ли,  че днес истинските инвеститори не търсят проста маса,  работеща за без пари,  а работници образовани,  специалисти,  притежаващи творческа мисъл и креативност,  откриватели и способни да предугаждат бъдещето.

В България правителството инвестира най-много в полицията,  която е един процент от цялото население на страната.  Но не мислете,  че тази полиция се бори с престъпността – не,  самата полиция е корумпирана,  съдебната им власт също,  за политиците им да не говорим.  Полицията им е гарант за сигурността на корумпираната върхушка,  за това,  че всеки дори и плах опит за протест и търсене на отговорност,  ще бъде смазан и потушен. Благодарение целенасочената политика на потъпкване и опростачване на българския народ, той е почти обречен на изчезване. По-голямата част от знаещото и можещото население е емигрирало, а циганите са оставени сами на себе си , като безнаказаността им е пословична, а страхът у българите неописуем.

Ето какво са ни приготвили нашите „спасители” – те искат да изкупят Гърция на безценица, да унищожат това, което конкурира техния бизнес , да заграбят това, което носи сигурни печалби , да ни превърнат в роби, страхуващи се да не загубят робовладелците си, страхуващи се дори да не бъдат низвергнати и от робското си положение – те искат да ни превърнат в българи. Защото, ако роби можеше да се степенува, то българи би била най-голямата степен. И те искат ние да приемем тази участ доброволно и с благодарност. Те искат дори да купят земята ни, нашите острови, където да се радват на живота и да се забавляват, докато ние работим, за да изплащаме дългове, които никой не ни е питал дали желаем да вземем. Но ние не сме българи, ние сме свободни, ние не се страхуваме, ние не се предаваме, ние знаем що е истинска демокрация.

Ние сме свободни и сме готови да браним нашата свобода и я браним вече три години в непрестанни протести, нещо нечувано и невиждано  в съвременната световна история, именно, защото знаем що е демокрация. И ще я браним, ако трябва още 30 години, ако се наложи ще я отгладуваме, ще мизерстваме, но сободни,  не българи. Нас не ни е страх – страхливите да ходят в България. Това е изборът, драги сънародници – не дали да бъдем в еврозоната или не, не дали да сме в Обединена Европа или не, не дали да банкрутираме или не, а дали да сме свободни или българи.

Ние знаем кое ще изберем  – СВОБОДАТА!

 Румен  Андонов

 ВРАЦА, БЪЛГАРИЯ

 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...