2011 – годината на българските училища в чужбина

Интервю с Хриска Перфанова, директор на българското училище „Нов Живот” в Чикаго

… Ноември дойде и ето, че сме вече на „последната права”  в прекрасното и успешно „дълго бягане” на Българското училище в чужбина през 2011 година! Годината на „Форума на българските училища зад граница”.
Той  се проведе в Чикаго. Това събитие, което обедини усилията и дейностите  на редица институции, десетки училища, стотици преподаватели и хиляди български деца в чужбина,  стана център на един всеобщ порив да се издигне авторитета и възможността българското училище зад граница, за да изпълни то още по-успешно своята генерална задача: опазването на българския език и култура навсякъде по света, където има български общности! Както и за спомагане за оптималната интеграция на българската духовност и културно наследство в днешната световна цивилизация.
Това интервю е с една от  активните участнички в споменатия форум, в кипящата дейност на българските училища в САЩ,  и особено в Чикаго, където са вече седем, директорката на българското училище  „Нов Живот”  Хриска Перфанова. 

– Уважаема госпожа Перфанова, как оценявате Форума на българските училища зад граница, на който мнозина от нас имахме възможността да присъстват?

– През април  тази година, тук в Чикаго станахме свидели и участници на една  според мен  историческа среща.  Всички  бяхме забравили  политическите си пристрастия и всякакви лични недоразумения,  защото ставаше дума за деца и за училища. Беше среща на учители и на институции и личности, от които зависи обучението на деца в българските училища извън България. Всички бяха загрижени за едно общо дело,  бъдещето на България, за децата на България. Домакин и организатор на форума беше Българско училище “Джон Атанасов,  а на него присъстваха над 130 просветители от 13 щата на Америка и 3 страни в Европа. 
Събитието бе проведено с подкрепата на Асоциацията на българските училища в чужбина,  Посолството на Република България в САЩ, Генералното консулство  в Чикаго, Българо-Американската асоциация (БАА) и Българо-Американския център за културно наследство (БАЦКН), с  медийната подкрепа на вестниците “България сега“ и “Старт“ – Чикаго и електронния портал EuroChicago.com. Знаково участие в него имаха и хората на българските бизнеси в чужбина, които спомагат за създаването на отлични условия за учебна работа в Чикаго и които, смятам, биха могли да са добър пример и за всички останали страни, където има български училища. Сред тях се открояваха Васил Байрактаров – президент на Multi Group Logistics, Павел и Румен Вълневи от Amerifeight Systems LLC., Ресторант “Механата“, Чикаго,  Ивайло Петков – Argoinsurance и Георги Узунов – магазин “Младост“.
Присъствието на заместник-председателя на Народното събрание Георги Пирински и министъра  на образованието Сергей Игнатов, председателя на Асоциацията на българските училища в чужбина д-р Боян Кулов,  Тихомир Стойчев – зам.-ръководител на посолството във Вашингтон, Евелина Христова – съветник към кабинета на Сергей Игнатов, Стефка Йовчева – дипломат от посолството във Вашингтон, бе поредното признание за високите постижения на всички български училища в чужбина. За първи път в историята на българската  имиграция министър на образованието присъстваше в Чикаго по покана на българско училище. Направеното от Форума е единствено по рода си като събитие, характерна беше еднопосочността на интересите на организациите на българските общности зад граница, от една страна и на държавата, от друга, за максимално и най-точно решаване на съществуващите проблеми във връзка с българските училища в чужбина.

– Какви бяха задачите на Форума?

– Първата задача бе обмяната на идеи и практики за опазването на българския език, култура и национално самосъзнание у младите българи в САЩ. На второ място – създаване възможности за училищно обучение на повече деца от българската диаспора.  Важен дял заемаха коментарите и идеите за усъвършенствуване на  съществуващата Програма на Образователното министерство „Роден език и култура зад граница”. Потърсени бяха и нови възможности за по-добро взаимодействие между българските училища и българските държавни институции.

– Кои положителни моменти от работата на този Форум откривате сега, почти половин година след него?

– Един от най-положителните моменти на този форум беше запознаването и обмяната на опит между учителите в различните български училища от различните щати и дори държави.  Всички учители споделяха различните предизвикателства, които стоят пред тях, но всички ние лесно намирахме общ език благодарение на общата ни идея и цел, а именно – запазването на българския език и култура навсякъде по света, където има българи.
За първи път се създаде възможност да се „открият” някои скрити приноси на българските училища зад граница. Беше изказано становището, че чрез българските училища в чужбина могат да се постигат допълнително следните резултати – повишаване интелигентното ниво и здравословното състояние на ученика; формиране на бъдещи инвеститори за България; ранна селекция на научни и управленчески кадри.
Значението на Форума беше много голямо , защото бяха заявени активни позиции от двете страни, от страна на българската общност зад граница , както и от страна  на ангажиментите, които правителството поема.

– И кои са конкретните резултати от това наистина изключително събитие?

– Резултатите не закъсняха. Мога да ги изброя един по един.

1. Забележителното  е, че още преди да стартира  Форумът свърши много важна работа: в Министерство на Образованието, Младежта и Науката спешно решиха един нашумял въпрос – със специален документ бе постановено, че българските посланици в чужбина могат да узаконяват с подписа си годишните свидетелства за завършен клас  на образование в българските училища в чужбина. Отпадна  създадената ситуация – има дипломи, ама не „важат”. .. И посланик Елена Поптодорова с удоволствие подписа   дипломите на стотиците деца от седемте български училища в Чикаго. Вече няма проблем с признаването в България на всички свидетелства и документи,  издавани от учебни заведения извън страната.

2. На самия Форум се осъществиха множество  приятелски контакти между присъстващите колеги. Мнозина от нас  се познавахме задочно, чували се бяхме само по телефоните. Сега в разговорите помежду си ние изказвахме загрижеността си към децата и светкавичната им асимилация в чужда среда, търсехме решения за  по-ефективното осигуряване на класни стаи, както и начини за набавяне и пренасяне на учебници, учебни помагала, народни носии и пр. от България, обменихме  идеи и практики за опазването на българския език, култура и национално самосъзнание у младите българи  разпръснати по света…

3. Резултат от Форума са и  отпуснатите  допълнително за програма „Роден език и култура зад граница” тази година  2,200 000 лв. За следващата  учебна година се очаква да бъдат отпуснати над 4 милиона лева.

4.В момента се работи по уточняване на критериите , по които ще се оценява дейността на  българските училища в чужбина  за присъединяването им към образователната система на България.

5.  Заявените от училищата учебници бяха осигурени от издателство „Просвета” заедно с  Електронни учебници.

6. Форумът на българските училища и подкрепящите ги организации е върховен принос на общността ни през петия период на българската имиграция в САЩ.

– Българските училища в чужбина стават все повече. На какво се дължи това?

– Броят на българите в чужбина расте, расте и броят на българските училища. По официални данни днес по света има вече 185 български училища. В процес на учредяване бяха и още в Европа и Америка. Може би в момента  броят им е над 200.
 Може да си зададем и въпроса – кое ни крепи нас, учителите, в трудното емигрантство, на доброволни начала и допреди две години на символично заплащане, да обучаваме българските деца  на роден език, да шием носии, пишем сценарии и   многобройни писма и установяваме  контакти с български и чужди институции,  да обсъждаме устави с юристи, купуваме и транспортираме на свои разноски, учебници, носии, битови предмети,  и извършваме десетки други дейности? Навярно това е обичта и предаността ни към България, безкрайната любов към децата и желанието да завещаем онова, което имаме  и знаем на идните поколения.
Форумът в Чикаго беше още едно доказателство за гражданското съзнание и сплотеността на българските учители, дошли да се срещнат с колегите си, да обменят опит, да търсят решения на наболели проблеми. Искам да повторя една мисъл която бе споделена на него: „Не е българин този, на когото родителите са му българи, а този, на когото децата са му българи“.     

–  На сесията на Българо- Американската Асоциация  чух вашето изказване, че сред българските общности  в чужбина има изключително много  надарени и талантливи деца, за които би трябвало да се положат специални грижи.  За да се развие българският талант, за да просперира нашата общност, за да се появи и новият Джон Атанасов… Тук е мястото да ви се извиня, че при обработката на предишна публикация допуснах лично моя грешка като приписах една Ваша идея и дори част от статия, свързани с надарените български деца, на друга личност, която не е отговорна за това… Бихте ли повторили казаното и написаното от Вас?

– О, всичко е О.К.! Това е един изключително важен въпрос! Дай Боже, да се работи колкото се може повече по него и да грешим в работа и старание, а не в бездействие и незаинтересованост! Проблемът е следният: да, ние българските училища в чужбина учим децата   на емигрантите да говорят, четат и пишат на родния български език, предаваме им нашите родни традиции и обичаи, но това достатъчно ли е? Редица изследвания на надарени деца показват, че  момчета и момичета с изключителни способности има от всякакви раси, националности, потекло и заобикаляща среда. Това още повече ме накара да се замисля  – ражда ли се надареното дете или се възпитава и отглежда? 
Моята идея и стремеж е в българските училища да работим на едно по-високо равнище. Нека създадем база данни за наблюдение и подкрепяне на надарени деца от всички български училища в Чикаго, a  защо не и Център за надарени български деца?  Аз се ангажирам с тази идея. Бих искала да се посветя на нея. Тя  ще има своето развитие в бъдеще. Нека всяко училище да селекционира и види, кои деца са надарени. Нека оформим една база от данни , която да бъде на разположение на Министерството, Агенцията на българите в чужбина, АБУЧ, Генералното Консулство в Чикаго  и други институции. Нека се опитаме чрез медиите, които имат афинитет към въпросите на българската общност и младото поколение като  „България сега”,  да покажем на родителите, че знаенето на повече езици от децата е един от начините за тяхното здравословно  израстване и развива потенциала им като художници, писатели, поети…… „В началото на ХХІ век в условията на пазарна икономика животът във всичките му измерения изисква даване простор на
творческите личности, с нестандартно мислене и богато въображение, с добре развити умения да изследват, да съграждат, да се конкурират, да решават трудни проблеми чрез намирането на оптимални варианти за това”.
В този смисъл очакванията са насочени най-много към изявените и надарените личности, към „златните деца на обществото”, както ги нарича с основание преди векове Платон.
Децата са бъдещето на една нация, инвестирайки в тях и техният потенциал, откривайки ги, ние инвестираме в Родината си – България.

Климент Величков
Специално за в. „България  Сега”