Дизайнерката от Холивуд

Има едно малко кафене в Лос Анджелис, на един миг разстояние от „Hudson Theatre”, където се събират писачи на пиеси и сценаристи, режисьори и театрални гардеробиери, филмови звезди и звездички, сценични работници всякакви музиканти – от филхармоята до уличния тротоар. По такива места Бодлер е писал стиховете си в Париж, а даже и нашият Вазов си е сърбал кафето от подобно българско свъртлище на музите в София, малко преди „Орловия мост”, на „Царя”… С една дума – по тия места и въздухът има дъх на изкуство, а през тавана се прецежда вдъхновението, което Бог праща на тамошните посетители…

Та на точно такова място, но в Лос Анджелис, се срещат  Атанас Колев и Деница Близнакова за да споделят любовта си. Любовта към „Бечня”.

Българската дизайнерка на артистични костюми в Лос Анджелис Деница Близнакова– Когато прочетох пиесата и изтрих сълзите от очите си – разказва Деница, – казах на Наско: не искам и да знам какъв ти е бюджетът на филма! Може да е милион долара или сто пъти по милион, може да е и един долар – аз ще работя с еднаква страст и вдъхновение!  Тази история трябва да стигне до света!

Наско  е режисьорът и продуцентът, Деница е дизайнерът на театралните костюми.  „Бечня” е пиесата  на Савина Станеску, чиято премиера ще бъде на 22 септември в споменатия вече „Хъдсън театър”.

– Актрисата Мария Бобева ми даде да прочета пиесата – казва Деница, – и аз веднага преработих графика си за да дам всичко каквото знам и мога за този проект.

Тя  е кристален продукт на днаешната холивудска артистична среда. Човек не знае кое в живота й е първо и кое пето или седмо. Глава те заболява, когато прелистваш какво е вършила, какво върши и какво ще сварши сред необятния космос, наричан Холивуд. Но онова, което е сигурно – пътува, забравих колко пъти седмично,  до Сан Диего, където е и преподавател в тамошния унивеситет.

– Моята работа е да създам костюмите на действуващите лица. Понякога замислите на режисьора се  решават прекрасно благодарение и на контраста при визуалните образи. Например в тази пиеса това е особено подчертано – на сцената са мюсюлманка и американска жена…

Говорим, че това е важно – какво виждаш на сцената. Но понякога и в живота се случват странни и в същото хвреме обясними неща. Лошият костюм може да навреди на кариерата на дипломата. Или още по-лошо –  немарливото отношение към външния  вид  у даден човек може да създаде и огледално немарливо отношение към него от околните. И колко по-важно е това за театъра, където героят излиза на сцената облян в светлината на прожекторите, той е само час или два пред нас и в това късо време трябва да каже много с думите, но и със себе си, като излъчване…

Деница е дошла в Ню Йорк със семейството си като дете преди повече от две десетилетия. Дълго време е била в чисто англоезична среда и акцентът и се усеща от Луната, но пък гласът и е, също като лунен лъч, топъл и приятен. Защото Деница е живяла, учила и работила дълго време в Париж, в Ню Йорк и Бостън, сега е в Лос Анджелис, в Холивуд, където списъкът на пиесите и филмите в които е работила като дизайнер е дълъг поне 25 инча!

В нейните планове блести идеята да  насочи големия интерес у хората на американския театър, кино  и изкуство към Източна Европа, конкретно към България.  Иска да закара американската предприемчивост и възможности за финансиране на  българската културна нива и обратното – да доведе в Америка такива супер-талнати, каквито продължава да ражда земята ни, а тук добивите от този продукт стават все по-скромни… В тази насока тя ще работи, според мене, особено успешно с университетските програми.

Деница е щастлива жена. Има две прекрасни деца – Милана и Николета по на 5 и 2 години. Нейният съпруг е американнски драматург, който я насърчава и в професианалната и дейност и в обществената, която сега, благодарение на внезапното й включване  в българска среда изригва със силата на вулкан. Стува ми се, че благодарение на „Бечня” тя ще се върне по-плътно към родните си корени…

– Наско е моят пръв допир с българското изкуство и култура – казва Деница, – ако не смятаме „Зайченцето  бяло”  и „Сънчо”, който иде от горица.  И това е един прекрасен „страничен ефект” от светлата идея на нашите сънародници в Лос Анджелис, които се събраха и направиха българска постановка в самото леговище на артистичните лъвове – Холивуд!

Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго

 

Климент Величков

Спортен журналист, главен редактор и издател на вестници в България и САЩ.

You may also like...