И СИНИ ОЧИ

ЛАДА ГАЛИНА

Камерна пиеса в четири картини

ПЪРВА КАРТИНА
Къща под наем в предградие на Вашингтон. Дневна стая с голяма маса, до стената има общ хладилник и малък телевизор на подвижна платформа. Постер на Обама. Остъклена врата води към терасата.

ЛИЦА – ТРИ НАЕМАТЕЛКИ В КЪЩА НА КЕНАН

ИВАЙЛА:  журналистка, на 70 години. Движи се с бастун.
ЛИЙ ЧЕН:  касиерка във виетнамски ресторант, на 50 годшш.
БРЕНДА:  афроамериканка от Алабама, на 35 години. Работи в банка.
КЕНАН:  иранец, собственик на къщата. Живее със семейството си в другата половина на къщата от градски тип. Има склад за строителни материали.

В дневната стая са Ивайла и Кенан. На масата има нещо за ядене, покрито с целофан, вестници и купчина писма.

КЕНАН:  Ивайла, обадиха ми се от черквата, ще дойдат да приберат нещата на Бренда. Тя ще остане в Алабама, не иска да се връща тука…

ИВАИЛА:  Разбирам я. Най-голямата мъка – да загубиш детето си… И такова нелепо удавяне…

КЕНАН:  За нищо на света няма да пусна сина си да отиде на Потомак с някаква небрежна учителка…

ИВАИЛА:  То като има да стане… Кенан, аз бях на следствието с Бренда… Това е било редовно учебно занятие – да изследват чистотата на реката. Платформата е била обезопасена, но Джонатан е прескочил оградата. Зад гърба на всички… Пази, Боже!

КЕНАН:  Бренда ми е казвала, че е четвърто поколение самотна майка и сега остана без детето си…

ИВАЙЛА:  Аз живях година и нещо в Алабама, повечето чернокожи жени са самотни майки…
КЕНАН:  Това е в тяхната традиция още от времето преди Гражданската война… Водили са по фермите някой от по-яките млади роби, за да прави деца… Преспи с две-три жени, после в друга ферма… Виж, в Иран такова нещо не може за се случи…

ИВАЙЛА:  Ще я пребият с камъни, нали…

КЕНАН:  Ти си сериозен човек… Моля те, на първи дай чека си за наема на жена ми, кажи и на Лий Чен… Аз отивам за две седмици в Техеран да видя майка си.

ИВАЙЛА:  (преглежда пощата). Добре, Кенан, няма проблеми, както казват американците.  Извинявай за любопитството ми, но как се чувства човек, когато непрекъснато се говори против страната му…

КЕНАН:  Не против страната, а против режима… Аз не съм с Аятоласите, но понякога ми е неловко, особено сред хора, които не ме познават. Моето правило е да бъда лоялен и към двете страни – родната и приемната. В Техеран майка ми е защитена от черквата, ние сме от древната релгпия на Зороастра, преди да дойдат мюсюлманите…

ИВАЙЛА:  Не знаех това…

КЕНАН:  Нас не ни закачат, ние сме нещо като история и културно наследство. . .

ИВАЙЛА:  Аз съм чела за Зороастра, за първия пророк… Също така – Ницше “Тъй рече Зороастра” и музиката на Вагнер, Рихард Щраус …

КЕНАН:  (сочи към челото си, сърцето и устата). Добро в мислите, в сърцето, в думите, това е Зороастра и очистителният огън…

ИВАЙЛА:  С тебе е интересно да се говори… Кенан, можеби този чек с твоя наем да ми бъде последен… Урежда се приемането ми в Дом за пенсионери, той е в кампуса на Университета “Джордж Вашингтон”, на две преки от Държавния департамент… Ще имам самостоятелна гарсониера, доста обширна, ще мога да си устроя домашен офис…

КЕНАН:  Удобства, да… Защо толкова бързаш да живееш сред старци…

ИВАЙЛА:  Възрастта променя живота, Кенан. .. Ако се примириш с невъзможното, може да имаш повече спокойствие и… някои тихи радости.

КЕНАН:  Ти ми каза, че си дошла в Америка след падането на Берлинската стена.  

ИВАЙЛА:  Тогава получих паспорт и това беше възможно… Но аз не дойдох в Америка с бастун, това ми е бенефит от тежка работа – за насъщния. .. Началото бе много трудно, но не съжалявам, само и до днес си мисля за станалото… Само старост ми трябва сега, нещо топло и удобно…

КЕНАН: (отваря мобилния си телефон) Да, пастор Райт, аз съобщих, че ще дойдете за багажа… Какво, отменя се, Бренда се връща, така ли… Е, тя си решава, стаята е стключена… Благодаря, че ми се обадихте! (Затваря телефона и го спуска в джоба си).

ИВАЙЛА:  Промяна, така ли… Тя отиде при майка си и сестра си…

КЕНАН:  Бренда скоро щяла да се върне, взела е друго решение, не знам защо. ..

ИВАЙЛА:  Тук, в Капиталбанк тя има добра работа… Аз се разбирам с Бренда, мъчно ми е за Джонатан – и на мен ми липсва… Само с Лий Чен… Сега тя ми е сърдита, че ти първо смени мокета в моята стая, а после в нейната… Тя спяла на пода.

КЕНАН:  Това си е в тяхната традиция – на рогозката.  

ИВАЙЛА:  Аз лично бих искала да имам дъбовия паркет от моя дом в София, но как да го прехвърля през океана… Когато през деветдесетте започнах да живея в Америка, самичка, взех да се плаша ~ аз не разбирам хората тука, ние нямаме общи спомени.

КЕНАН:  Приемай ги такива, каквито са И гледай да нямаш конфликти…

ИВАЙЛА:  Не знаеш откъде ще ти дойде, така ли. ._ Аз тръгвам…

КЕНАН:  С колата ли?…

ИВАЙЛА:  Не, с автобуса И метрото… В Центъра няма къде да се паркира… (Излиза).

Кенан отваря вратата към терасата, отива до банята, после отново гледа през остъклената врата.

ЛИЙ ЧЕН: (държи джапанките си в ръце. Облечена е с памучна блузка и джинси). Тя се е мила с моя сапун! Видях я като излизаше…

КЕНАН:  (леко усмихнат) А, пак ли Ивайла… Защо мислиш така…

ЛИИ ЧЕН:  (презрително) Тя си купува евтини сапуни, “Ярдли”, а моят е с глицерин…И е мокър…

КЕНАН:  Извинявай, не ви знаех сапуните. .. Аз се измих в банята.

ЛИЙ ЧЕН Чен, ти все нападаш Ивайла, вместо да живеете като едно семейство.

ЛИЙ ЧЕН:  Семейство, с нея… Тя ходеше да слуша Ръмсфелд…

КЕНАН:  (смее се) Най-после разбрах, Ръмсфелд… Но сега слуша Хилари, това й е работата – да ходи на пресконференции.

ЛИЙ ЧЕН:  Мразя всичко, което мирише на война…

КЕНАН:  (отмахва целофана върху пълното блюдо на масата) Пак си сготвила нещо вкусно, месо и рибка върху ориз… Лий Чен, извинявай, че те питам, но защо оставяш храна на масата през цялата нощ?

ЛИЙ ЧЕН:  За моите мъртви родители, Кенан, в Мерилендското Гробище… И за предците ми във Виетнам. Техните духове като дойдат, да знаят, че ги помня… После давам храната на кучето на съседите, те ми позволяват… То върти опашка и ме чака…

КЕНАН:  Знам…

ЛИЙ ЧЕН:  Преди си хапваха Бренда и Джонатан… Само твоята приятелка, Ивайла, не съм я канила… (Преглежда пощата). Още нямам писмо от пансиона в Цюрих… О, това е важно писмо, от Социалното осигуряване… Всяка година ми броят точките и ми съобщават каква пенсия съм си изработила. Точките ги имам, от дете работя, липсва ми възраст… Но щом си взема пенсията, веднага в Цюрих, в Швейцарските Алпи, при високите звезди… В Швейцария хората говорят на три езика, но не воюват…

КЕНАН:  Права си, войната е най-голямото насилие…

ЛИЙ ЧЕН:  Е, имали са в миналото някакви войни между кантоните, аз им чета историята, но вече не воюват. В пансиона за  пенсионери край Цюрих приемат и чужденци… Знаеш ли името на Швейцария на латински?

КЕНАН:  (с усмивка) Не съм го чувал…

ЛИЙ ЧЕН:  (гордо) Конфедерацията Хелвеция… Там искам да умра, при високите звезди…

КЕНАН:  Но за тебе май е но-добре да си касиерка във виетнамския ресторант на “М стрийт” в Джорджтаун, отколкото да работиш в някоя оризова ферма в блатата на Меконг…

ЛИЙ ЧЕН:  Аз не съм си избрала живота, избраха го родителите ми… Те бягаха от бомбите, от дефолиантите, от отровената земя… Едно дете какво разбира… Помня само парахода, пълен с уплашени хора… Никой не се смееше, децата не играеха…

КЕНАН:  Ще ти стигне ли пенсията да живееш в швейцарски пансион? Животът там е скъп…
ЛИЙ ЧЕН:  Аз спестявам… Нито нови дрехи си купувам, нито ходя на почивка, ти знаеш…

КЕНАН:  В ресторанта имаш храна, бакшиши…

ЛИЙ ЧЕН:  Те са за сервитьорите… Аз съм на касата, мен ме гледат в ръцете да не би да върна някой цент по-малко… На теб американците как плащат?

КЕНАН:  Главно с кредитни карти… В моя склад за строителни материали няма кеш…

ЛИЙ ЧЕН:  С пластмасови пари е по-добре… Да знаеш колко са мръсни парите и миришат лошо, особено от един долар, затова си мия ръцете с глицеринов сапун.

КЕНАН:  (става от масата) Ако се върне Бренда, кажи й да даде чека за наема на жена ми… “

Той излиза, а Лий Чен продължава да чете пощата, разгъва и вестник.

Музикален преход
ВТОРА КАРТИНА
Същата дневна стая с голямата маса, хладилника и малкия телевизор. Ивайла чете вестник, Лий Чен си преглежда пощата.

ИВАЙЛА:  Лий Чен, да си виждала тука една бутилка с българско вино, не помня къде съм я оставила.  

ЛИЙ ЧЕН:  Толкова ли е добро това вино?

ИВАЙЛА:  “Мавруд” от ендемитни лозя, от памтивека. Червеното вино на Дионисиите.

ЛИЙ ЧЕН:  Моля, не те разбрах…

ИВАЙЛА:  Това време е толкова далеч от тебе, колкото за мен е вашият Жълт император.  

ЛИЙ ЧЕН:  Него го знам… Той е завоевател. Моят народ временно му се е подчинил, хората са казвали , че да се съпротивляваш на император Чин, все едно е да хвърляш дърва в огъня…

ИВАЙЛА:  Ти обичаш историята.  

ЛИЙ ЧЕН:  О, не. .. Чета само виетнамска и швейцарска история. И малко американска – за Линкълн, за Кенеди… Ти чакаш ли гости?

ИВАЙПА:  Никого не чакам… Виното си пия сама, подарък ми е…

ЛИЙ ЧЕН:  Не чакаш ли един висок, черноок човек. ..

ИВАЙЛА:  (смее се) Какви ги говориш…

БРЕНДА:  (влиза през остъклената врата на терасата. Носи тъмна рокля с пъстра огърлица от едри маниста и мидени висулки в африкански стил). Кенан кога ще се върне?

ИВАЙЛА:  Ако е за наема, жена му е тука. ._ Той още е в Техеран.

БРЕНДА:  Мисля да си наема самостоятелна гарсониера – за мен и за бебето…

ИВАЙЛА и ЛИЙ ЧЕН: за бебето…

БРЕНДА:  (сочи утробата си) Може би тук вече има едно сладко бебенце със сини очи…

ИВАЙЛА и ЛИЙ ЧЕН: Със сини очи…

БРЕНДА:  Какво сте ме зяпнали… Моят доктор има хубави сини очи, бебето ще бъде като него…

ЛИЙ ЧЕН:  Ама ти спали с него…

БРЕНДА:  Аз изпитах оргазъм още като ме преглеждаше…

ИВАЙЛА:  Ти си негова пациентка за бебе ин витро, нали…

БРЕНДА:  А защо не любима… И бебе както си му е редът… С абаносова кожа и сини очи като Пат, говорителката по Осми канал… Красота!

ИВАЙЛА:  Извинявай, ако някой си хареса устните на Джоли…

БРЕНДА:  Няма как, тя е жена. .. Само мъжът може да ти даде своя ген… Бащата на Джонатан, моят супървайзър , беше като мен…Тогава още работех в “Сейфуей”… Не можехме да се оженим, той имаше три деца и една жена-змия. ..

ИВАЙЛА:  Аз живях две години в Алабама. ..

БРЕНДА: (към Лий Чен) Сладурано, можеш ли да ми запазшн маса във виетнамския ресторант… За романтична вечеря!

ЛИЙ ЧЕН:  Разбира се… Вечеря за двама, на масата слагат свещ с мирис на канела… Не мога да го понасям!

БРЕНДА:  Искам всички екстри за една романтична вечеря. Аз Н

ИВАЙЛА:  И с кого…

БРЕНДА:  С моя лекар, разбира се… Синеокият! Ще си говорим за бебето…

ИВАЙЛА: Мили Боже: . .. (Излиза).

Музикален преход
ТРЕТА КАРТИНА

Конан, Бренда и Лий Чен

БРЕНДА:  (седи на масата, а Лий Чен гледа телевизионни новини). Лий Чен, тази вечер кучето на съседите ще остане гладно. Много вкусна супа си сготвила… (Прибира празната купа).

ЛИЙ ЧЕН:  То като се разлае, съседите ще му отворят една кучешка консерва…

БРЕНДА:  Искам да те помоля за нещо… Не казвай на Ивайла, че моят лекар не дойде на вечерята…

ЛИЙ ЧЕН:  Аз си знаех, но ти настояваше… На мен никой не ми трябва… На моите години виетнамците са женени, с внуци… Атукашните -не и не… Аз да го храня, да му правя подаръци – за какво… Да благоволи да легне с мен и да ми натресе някой ХИВ…

БРЕНДА:  Като те слуша човек, ще се чуди как в тази страна се раждат деца… Жените на 37 са с най-голям шанс за ин витро, а аз съм на 35… Чета всички брошури, които ми дадоха от болницата, чета и на Интернет…

ЛИЙ ЧЕН:  То само с четене не става… Бренда, извинявай, но този със сините очи няма да ти стане донор…

БРЕНДА:  Защо, един сперматозоид ли му се свиди…

ЛИЙ ЧЕН:  (избухва в смях).

БРЕНДА: (продължава невъзмутимо)… инжектира се директно в яйцеклетката.

ЛИЙ ЧЕН:  Белите мъже са расисти… Приеми, че светът е несправедлив…

БРЕНДА:  (нервно) Ти пък много знаеш… Аз поне съм имала любовници…

КЕНАН:  (влиза енергично в дневната). Добър ден, момичета…

ЛИЙ ЧЕН:  О, ти се върна… Ние дадохме чековете на жена ти. Ивайла също, но тя си прибра багажа, в стаята й има само два кашона, каза, че днес-утре ще дойде с колата си да ги вземе…

БРЕНДА:  Е, как е в Иран…

КЕНАН:  Смутно…. В Техеран е пълно с напрежение и тревоги… Обикновените хора искат светът да знае, че ние не сме араби и не сме терористи. Иран е родина на три персийски империи, на цар Кир Велики… Нашата страна е била цветуща, наричала се е Гюллистан, Розовата долина, родина е на розата…

БРЕНДА:  Как е майка ти…

КЕНАН:  Старите жени се молят за синовете си… Тя живее при брат ми, той я гледа добре…

БРЕНДА:  (приближава се до него, тихичко) Кенан, ти би ли станал донор за бебе…

КЕНАН:  Моля, аз съм семеен човек, имам си хубава жена и две деца…

ЛИЙ ЧЕН:  (отново избухва в смях и отива на терасата. Държи джапанките си в ръце и ги пляска)…

БРЕНДА:  Искам да кажа за ин витро, Кенан…

КЕНАН:  Не, аз искам да си знам децата… Те идват много отдалеч, тия деца, те не са само нашето бъдеще, но и нашето минало… Някои учени твърдят, че детето знае майчиния си език още от утробата… (Със съчувствие) Мила Бренда, иди си при своите, на Юг хората са по-добри… Ще срещнеш любовта…

БРЕНДА:  И бебе – както си му е редът, нали… Джонатан беше дете на любовта, аз заради него дойдох тук, за да му дам по-добро образоваъше и да не се чувства пренебрегнат от семейството на баща си… Джонатан беше светлинката на очите ми, смисълът на живота ми, но Потомак го погълна… (Плаче).

КЕНАН:  Банката ще те прехвърли в Алабама… Ти се връщаш с позиция, с опит…

ЛИЙ ЧЕН:  (тихо се приближава, още държи джапанките си в ръце). А тука кой ще остане да живее, Кенан… Триста долара на стая плюс консумативите…

КЕНАН:  Наемът ми не е висок, Лий Чен, съседите вземат по четиристотин долара за по-малки стаи… Ако дам обява във “Вашингтон пост”, цял ден ще ми звънят…

ЛИЙ ЧЕН:  Да, ще дойдат други работещи момичета – бели, жълти, черни, млади и стари… Дори с бастун като Ивайла… Безименните продавачки и касиерки, готвачки, секретарки – цяла Америка в твоята къща, Кенан!…

Музикален преход
ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

Ивайла бута коштчка за пазаруване, пътша с кашони. Спира се до масата, където Лий Чен загръща с целофан една купа.

ИВАЙЛА:  Време е за довиждане, Лий Чен… Прощавай, ако с нещо съм те засегнала…

ЛИЙ ЧЕН:  Най-добре е Кенан да ремонтира тази къща… Нова боя, нови хора, старите сенки изчезват…

ИВАЙЛА: Разбрах, че Бренда се е върнала в Алабама… Прати ми съобщение от Бърмингам. Но ти защо…

ЛИЙ ЧЕН:  (гордо) Аз вече си направих резервация с Луфтханза, след една седмица отлитам за Цюрих…

ИВАЙЛА:  При високите звезди…

ЛИЙ ЧЕН:  Ти не вярваше… И другите също – аз, бедната виетнамка, а сухо листо, отвеяно от войната – в швейцарски пансион…

ИВАЙЛА:  Не, мислех, че може да стане, но след години…

ЛИЙ ЧЕН:  Аз си избрах тази година

ИВАЙЛА:  Целият ни живот е поредица от избори, Лий Чен, които непрекъснато променят посоката му…

ЛИЙ ЧЕН:  Това се уреди, защото приех да работя три дни по четири часа в кухнята на пансиона, така ще си допълвам за наема, за всичко… Но имам много свободни дъш да се разхождам из Алпите… Там имало голямо езеро също…

ИВАЙПА:  Ти уреди всичко това сама, Лий Чен, мое храбро виетнамско войниче. . . (Прегръща я).

ЛИЙ ЧЕН:  Сега за довиждане искам да ти кажа за виното…

ИВАЙЛА:  Какво вино…

ЛИЙ ЧЕН:  Ти имаше една отворена бутилка с българско вино, наша…

ИВАЙЛА:  (с усмивка) Да не би да си я изпила…

ЛИЙ ЧЕН:  Изхвърлих я…

ИВАЙЛА:  Защо… И не ми каза досега…

ЛИЙ ЧЕН:  Защото не знаех какво имаше вътре… Уплаших се…

ИВАЙЛА:  от кого, Лий Чен?…

ЛИЙ ЧЕН:  От тебе, от Кенан и от оня мъж… Един висок, черноок, бял мъж… Каза, че ти е близък и ще те почака. Беше много нахален…

ИВАЙЛА:  И ти му отвори вратата на стаята ми…

ЛИЙ ЧЕН:  Той направо отиде там, сякаш знаеше коя е твоята стая. Затвори вратата, но аз гледах през ключалката…

ИВАЙЛА:  Казвала съм ти да не надничаш… Но сега това няма значение.  И какво?…

ЛИЙ ЧЕН:  Той отвори един твой плик със съпамки върху шкафа ти с книгите, бързо ги разгледа, взе една, скъса я и я сложи в джоба си… После взе виното ти и ми се стори, че сина нещо в бутилката. .. Аз много се уплаших и на пръсти се прибрах, закшочих се в стаята си… След малко той излезе, викна “Има ли някой тук?”… Аз мълчах и той си тръгна. После аз влязох в твоята стая, взех бутиката, изсипах я в тоалета и я хвърлих отвън в кофата за смет… Реших, че съм постъпила добре, нещо ми подсказа, че съм постъпила добре, но досега ме беше страх да кажа…

ИВАЙЛА:  Сега разбирам кой е бил този човек, пъзелът се подрежда… Аз си помислих за него като видях, че една снимка ми липсва – той и негов състудент, приятел, снимка от младини.. Когато я донесох от България, аз дори не знаех, че това е компромат за него… Една скъсана снимка на един затрит живот…

ЛИЙ ЧЕН:  Кой беше този човек, все пак…

ИВАЙЛА:  Една лоша среща с него, когато бях на 17 години, една дълга сянка над живота ми… Но той не успя да го прекърши..

ЛИЙ ЧЕН:  Ивайла, чух те да казваш на Бренда, че и ти ще се върнеш у дома си

ИВАЙЛА:  Моята страна е като Швейцария на Балканите, Лий Чен, и ние имаме високи звезди… Искам да умра в родината си и синът ми да ме потребе… Древните са казали, че ако родитегште си отидат преди децата, това е мир…

ЛИЙ ЧЕН:  Но дотогава можем да си пишем по мейла, нали… И да дойдеш да ме видиш в пансиона… Аз ще се гордея с тебе…

ИВАЙЛА:  Бог е добър, ще се срещнем отново, Лий Чен…

Двете жени се прегръщат.

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...