И СИНИ ОЧИ
ЛАДА ГАЛИНА
Камерна пиеса в четири картини
ПЪРВА КАРТИНА
Къща под наем в предградие на Вашингтон. Дневна стая с голяма маса, до стената има общ хладилник и малък телевизор на подвижна платформа. Постер на Обама. Остъклена врата води към терасата.
ЛИЦА – ТРИ НАЕМАТЕЛКИ В КЪЩА НА КЕНАН
ИВАЙЛА: журналистка, на 70 години. Движи се с бастун.
ЛИЙ ЧЕН: касиерка във виетнамски ресторант, на 50 годшш.
БРЕНДА: афроамериканка от Алабама, на 35 години. Работи в банка.
КЕНАН: иранец, собственик на къщата. Живее със семейството си в другата половина на къщата от градски тип. Има склад за строителни материали.
В дневната стая са Ивайла и Кенан. На масата има нещо за ядене, покрито с целофан, вестници и купчина писма.
КЕНАН: Ивайла, обадиха ми се от черквата, ще дойдат да приберат нещата на Бренда. Тя ще остане в Алабама, не иска да се връща тука…
ИВАИЛА: Разбирам я. Най-голямата мъка – да загубиш детето си… И такова нелепо удавяне…
КЕНАН: За нищо на света няма да пусна сина си да отиде на Потомак с някаква небрежна учителка…
ИВАИЛА: То като има да стане… Кенан, аз бях на следствието с Бренда… Това е било редовно учебно занятие – да изследват чистотата на реката. Платформата е била обезопасена, но Джонатан е прескочил оградата. Зад гърба на всички… Пази, Боже!
КЕНАН: Бренда ми е казвала, че е четвърто поколение самотна майка и сега остана без детето си…
ИВАЙЛА: Аз живях година и нещо в Алабама, повечето чернокожи жени са самотни майки…
КЕНАН: Това е в тяхната традиция още от времето преди Гражданската война… Водили са по фермите някой от по-яките млади роби, за да прави деца… Преспи с две-три жени, после в друга ферма… Виж, в Иран такова нещо не може за се случи…
ИВАЙЛА: Ще я пребият с камъни, нали…
КЕНАН: Ти си сериозен човек… Моля те, на първи дай чека си за наема на жена ми, кажи и на Лий Чен… Аз отивам за две седмици в Техеран да видя майка си.
ИВАЙЛА: (преглежда пощата). Добре, Кенан, няма проблеми, както казват американците. Извинявай за любопитството ми, но как се чувства човек, когато непрекъснато се говори против страната му…
КЕНАН: Не против страната, а против режима… Аз не съм с Аятоласите, но понякога ми е неловко, особено сред хора, които не ме познават. Моето правило е да бъда лоялен и към двете страни – родната и приемната. В Техеран майка ми е защитена от черквата, ние сме от древната релгпия на Зороастра, преди да дойдат мюсюлманите…
ИВАЙЛА: Не знаех това…
КЕНАН: Нас не ни закачат, ние сме нещо като история и културно наследство. . .
ИВАЙЛА: Аз съм чела за Зороастра, за първия пророк… Също така – Ницше “Тъй рече Зороастра” и музиката на Вагнер, Рихард Щраус …
КЕНАН: (сочи към челото си, сърцето и устата). Добро в мислите, в сърцето, в думите, това е Зороастра и очистителният огън…
ИВАЙЛА: С тебе е интересно да се говори… Кенан, можеби този чек с твоя наем да ми бъде последен… Урежда се приемането ми в Дом за пенсионери, той е в кампуса на Университета “Джордж Вашингтон”, на две преки от Държавния департамент… Ще имам самостоятелна гарсониера, доста обширна, ще мога да си устроя домашен офис…
КЕНАН: Удобства, да… Защо толкова бързаш да живееш сред старци…
ИВАЙЛА: Възрастта променя живота, Кенан. .. Ако се примириш с невъзможното, може да имаш повече спокойствие и… някои тихи радости.
КЕНАН: Ти ми каза, че си дошла в Америка след падането на Берлинската стена.
ИВАЙЛА: Тогава получих паспорт и това беше възможно… Но аз не дойдох в Америка с бастун, това ми е бенефит от тежка работа – за насъщния. .. Началото бе много трудно, но не съжалявам, само и до днес си мисля за станалото… Само старост ми трябва сега, нещо топло и удобно…
КЕНАН: (отваря мобилния си телефон) Да, пастор Райт, аз съобщих, че ще дойдете за багажа… Какво, отменя се, Бренда се връща, така ли… Е, тя си решава, стаята е стключена… Благодаря, че ми се обадихте! (Затваря телефона и го спуска в джоба си).
ИВАЙЛА: Промяна, така ли… Тя отиде при майка си и сестра си…
КЕНАН: Бренда скоро щяла да се върне, взела е друго решение, не знам защо. ..
ИВАЙЛА: Тук, в Капиталбанк тя има добра работа… Аз се разбирам с Бренда, мъчно ми е за Джонатан – и на мен ми липсва… Само с Лий Чен… Сега тя ми е сърдита, че ти първо смени мокета в моята стая, а после в нейната… Тя спяла на пода.
КЕНАН: Това си е в тяхната традиция – на рогозката.
ИВАЙЛА: Аз лично бих искала да имам дъбовия паркет от моя дом в София, но как да го прехвърля през океана… Когато през деветдесетте започнах да живея в Америка, самичка, взех да се плаша ~ аз не разбирам хората тука, ние нямаме общи спомени.
КЕНАН: Приемай ги такива, каквито са И гледай да нямаш конфликти…
ИВАЙЛА: Не знаеш откъде ще ти дойде, така ли. ._ Аз тръгвам…
КЕНАН: С колата ли?…
ИВАЙЛА: Не, с автобуса И метрото… В Центъра няма къде да се паркира… (Излиза).
Кенан отваря вратата към терасата, отива до банята, после отново гледа през остъклената врата.
ЛИЙ ЧЕН: (държи джапанките си в ръце. Облечена е с памучна блузка и джинси). Тя се е мила с моя сапун! Видях я като излизаше…
КЕНАН: (леко усмихнат) А, пак ли Ивайла… Защо мислиш така…
ЛИИ ЧЕН: (презрително) Тя си купува евтини сапуни, “Ярдли”, а моят е с глицерин…И е мокър…
КЕНАН: Извинявай, не ви знаех сапуните. .. Аз се измих в банята.
ЛИЙ ЧЕН Чен, ти все нападаш Ивайла, вместо да живеете като едно семейство.
ЛИЙ ЧЕН: Семейство, с нея… Тя ходеше да слуша Ръмсфелд…
КЕНАН: (смее се) Най-после разбрах, Ръмсфелд… Но сега слуша Хилари, това й е работата – да ходи на пресконференции.
ЛИЙ ЧЕН: Мразя всичко, което мирише на война…
КЕНАН: (отмахва целофана върху пълното блюдо на масата) Пак си сготвила нещо вкусно, месо и рибка върху ориз… Лий Чен, извинявай, че те питам, но защо оставяш храна на масата през цялата нощ?
ЛИЙ ЧЕН: За моите мъртви родители, Кенан, в Мерилендското Гробище… И за предците ми във Виетнам. Техните духове като дойдат, да знаят, че ги помня… После давам храната на кучето на съседите, те ми позволяват… То върти опашка и ме чака…
КЕНАН: Знам…
ЛИЙ ЧЕН: Преди си хапваха Бренда и Джонатан… Само твоята приятелка, Ивайла, не съм я канила… (Преглежда пощата). Още нямам писмо от пансиона в Цюрих… О, това е важно писмо, от Социалното осигуряване… Всяка година ми броят точките и ми съобщават каква пенсия съм си изработила. Точките ги имам, от дете работя, липсва ми възраст… Но щом си взема пенсията, веднага в Цюрих, в Швейцарските Алпи, при високите звезди… В Швейцария хората говорят на три езика, но не воюват…
КЕНАН: Права си, войната е най-голямото насилие…
ЛИЙ ЧЕН: Е, имали са в миналото някакви войни между кантоните, аз им чета историята, но вече не воюват. В пансиона за пенсионери край Цюрих приемат и чужденци… Знаеш ли името на Швейцария на латински?
КЕНАН: (с усмивка) Не съм го чувал…
ЛИЙ ЧЕН: (гордо) Конфедерацията Хелвеция… Там искам да умра, при високите звезди…
КЕНАН: Но за тебе май е но-добре да си касиерка във виетнамския ресторант на “М стрийт” в Джорджтаун, отколкото да работиш в някоя оризова ферма в блатата на Меконг…
ЛИЙ ЧЕН: Аз не съм си избрала живота, избраха го родителите ми… Те бягаха от бомбите, от дефолиантите, от отровената земя… Едно дете какво разбира… Помня само парахода, пълен с уплашени хора… Никой не се смееше, децата не играеха…
КЕНАН: Ще ти стигне ли пенсията да живееш в швейцарски пансион? Животът там е скъп…
ЛИЙ ЧЕН: Аз спестявам… Нито нови дрехи си купувам, нито ходя на почивка, ти знаеш…
КЕНАН: В ресторанта имаш храна, бакшиши…
ЛИЙ ЧЕН: Те са за сервитьорите… Аз съм на касата, мен ме гледат в ръцете да не би да върна някой цент по-малко… На теб американците как плащат?
КЕНАН: Главно с кредитни карти… В моя склад за строителни материали няма кеш…
ЛИЙ ЧЕН: С пластмасови пари е по-добре… Да знаеш колко са мръсни парите и миришат лошо, особено от един долар, затова си мия ръцете с глицеринов сапун.
КЕНАН: (става от масата) Ако се върне Бренда, кажи й да даде чека за наема на жена ми… “
Той излиза, а Лий Чен продължава да чете пощата, разгъва и вестник.
Музикален преход
ВТОРА КАРТИНА
Същата дневна стая с голямата маса, хладилника и малкия телевизор. Ивайла чете вестник, Лий Чен си преглежда пощата.
ИВАЙЛА: Лий Чен, да си виждала тука една бутилка с българско вино, не помня къде съм я оставила.
ЛИЙ ЧЕН: Толкова ли е добро това вино?
ИВАЙЛА: “Мавруд” от ендемитни лозя, от памтивека. Червеното вино на Дионисиите.
ЛИЙ ЧЕН: Моля, не те разбрах…
ИВАЙЛА: Това време е толкова далеч от тебе, колкото за мен е вашият Жълт император.
ЛИЙ ЧЕН: Него го знам… Той е завоевател. Моят народ временно му се е подчинил, хората са казвали , че да се съпротивляваш на император Чин, все едно е да хвърляш дърва в огъня…
ИВАЙЛА: Ти обичаш историята.
ЛИЙ ЧЕН: О, не. .. Чета само виетнамска и швейцарска история. И малко американска – за Линкълн, за Кенеди… Ти чакаш ли гости?
ИВАЙПА: Никого не чакам… Виното си пия сама, подарък ми е…
ЛИЙ ЧЕН: Не чакаш ли един висок, черноок човек. ..
ИВАЙЛА: (смее се) Какви ги говориш…
БРЕНДА: (влиза през остъклената врата на терасата. Носи тъмна рокля с пъстра огърлица от едри маниста и мидени висулки в африкански стил). Кенан кога ще се върне?
ИВАЙЛА: Ако е за наема, жена му е тука. ._ Той още е в Техеран.
БРЕНДА: Мисля да си наема самостоятелна гарсониера – за мен и за бебето…
ИВАЙЛА и ЛИЙ ЧЕН: за бебето…
БРЕНДА: (сочи утробата си) Може би тук вече има едно сладко бебенце със сини очи…
ИВАЙЛА и ЛИЙ ЧЕН: Със сини очи…
БРЕНДА: Какво сте ме зяпнали… Моят доктор има хубави сини очи, бебето ще бъде като него…
ЛИЙ ЧЕН: Ама ти спали с него…
БРЕНДА: Аз изпитах оргазъм още като ме преглеждаше…
ИВАЙЛА: Ти си негова пациентка за бебе ин витро, нали…
БРЕНДА: А защо не любима… И бебе както си му е редът… С абаносова кожа и сини очи като Пат, говорителката по Осми канал… Красота!
ИВАЙЛА: Извинявай, ако някой си хареса устните на Джоли…
БРЕНДА: Няма как, тя е жена. .. Само мъжът може да ти даде своя ген… Бащата на Джонатан, моят супървайзър , беше като мен…Тогава още работех в “Сейфуей”… Не можехме да се оженим, той имаше три деца и една жена-змия. ..
ИВАЙЛА: Аз живях две години в Алабама. ..
БРЕНДА: (към Лий Чен) Сладурано, можеш ли да ми запазшн маса във виетнамския ресторант… За романтична вечеря!
ЛИЙ ЧЕН: Разбира се… Вечеря за двама, на масата слагат свещ с мирис на канела… Не мога да го понасям!
БРЕНДА: Искам всички екстри за една романтична вечеря. Аз Н
ИВАЙЛА: И с кого…
БРЕНДА: С моя лекар, разбира се… Синеокият! Ще си говорим за бебето…
ИВАЙЛА: Мили Боже: . .. (Излиза).
Музикален преход
ТРЕТА КАРТИНА
Конан, Бренда и Лий Чен
БРЕНДА: (седи на масата, а Лий Чен гледа телевизионни новини). Лий Чен, тази вечер кучето на съседите ще остане гладно. Много вкусна супа си сготвила… (Прибира празната купа).
ЛИЙ ЧЕН: То като се разлае, съседите ще му отворят една кучешка консерва…
БРЕНДА: Искам да те помоля за нещо… Не казвай на Ивайла, че моят лекар не дойде на вечерята…
ЛИЙ ЧЕН: Аз си знаех, но ти настояваше… На мен никой не ми трябва… На моите години виетнамците са женени, с внуци… Атукашните -не и не… Аз да го храня, да му правя подаръци – за какво… Да благоволи да легне с мен и да ми натресе някой ХИВ…
БРЕНДА: Като те слуша човек, ще се чуди как в тази страна се раждат деца… Жените на 37 са с най-голям шанс за ин витро, а аз съм на 35… Чета всички брошури, които ми дадоха от болницата, чета и на Интернет…
ЛИЙ ЧЕН: То само с четене не става… Бренда, извинявай, но този със сините очи няма да ти стане донор…
БРЕНДА: Защо, един сперматозоид ли му се свиди…
ЛИЙ ЧЕН: (избухва в смях).
БРЕНДА: (продължава невъзмутимо)… инжектира се директно в яйцеклетката.
ЛИЙ ЧЕН: Белите мъже са расисти… Приеми, че светът е несправедлив…
БРЕНДА: (нервно) Ти пък много знаеш… Аз поне съм имала любовници…
КЕНАН: (влиза енергично в дневната). Добър ден, момичета…
ЛИЙ ЧЕН: О, ти се върна… Ние дадохме чековете на жена ти. Ивайла също, но тя си прибра багажа, в стаята й има само два кашона, каза, че днес-утре ще дойде с колата си да ги вземе…
БРЕНДА: Е, как е в Иран…
КЕНАН: Смутно…. В Техеран е пълно с напрежение и тревоги… Обикновените хора искат светът да знае, че ние не сме араби и не сме терористи. Иран е родина на три персийски империи, на цар Кир Велики… Нашата страна е била цветуща, наричала се е Гюллистан, Розовата долина, родина е на розата…
БРЕНДА: Как е майка ти…
КЕНАН: Старите жени се молят за синовете си… Тя живее при брат ми, той я гледа добре…
БРЕНДА: (приближава се до него, тихичко) Кенан, ти би ли станал донор за бебе…
КЕНАН: Моля, аз съм семеен човек, имам си хубава жена и две деца…
ЛИЙ ЧЕН: (отново избухва в смях и отива на терасата. Държи джапанките си в ръце и ги пляска)…
БРЕНДА: Искам да кажа за ин витро, Кенан…
КЕНАН: Не, аз искам да си знам децата… Те идват много отдалеч, тия деца, те не са само нашето бъдеще, но и нашето минало… Някои учени твърдят, че детето знае майчиния си език още от утробата… (Със съчувствие) Мила Бренда, иди си при своите, на Юг хората са по-добри… Ще срещнеш любовта…
БРЕНДА: И бебе – както си му е редът, нали… Джонатан беше дете на любовта, аз заради него дойдох тук, за да му дам по-добро образоваъше и да не се чувства пренебрегнат от семейството на баща си… Джонатан беше светлинката на очите ми, смисълът на живота ми, но Потомак го погълна… (Плаче).
КЕНАН: Банката ще те прехвърли в Алабама… Ти се връщаш с позиция, с опит…
ЛИЙ ЧЕН: (тихо се приближава, още държи джапанките си в ръце). А тука кой ще остане да живее, Кенан… Триста долара на стая плюс консумативите…
КЕНАН: Наемът ми не е висок, Лий Чен, съседите вземат по четиристотин долара за по-малки стаи… Ако дам обява във “Вашингтон пост”, цял ден ще ми звънят…
ЛИЙ ЧЕН: Да, ще дойдат други работещи момичета – бели, жълти, черни, млади и стари… Дори с бастун като Ивайла… Безименните продавачки и касиерки, готвачки, секретарки – цяла Америка в твоята къща, Кенан!…
Музикален преход
ЧЕТВЪРТА КАРТИНА
Ивайла бута коштчка за пазаруване, пътша с кашони. Спира се до масата, където Лий Чен загръща с целофан една купа.
ИВАЙЛА: Време е за довиждане, Лий Чен… Прощавай, ако с нещо съм те засегнала…
ЛИЙ ЧЕН: Най-добре е Кенан да ремонтира тази къща… Нова боя, нови хора, старите сенки изчезват…
ИВАЙЛА: Разбрах, че Бренда се е върнала в Алабама… Прати ми съобщение от Бърмингам. Но ти защо…
ЛИЙ ЧЕН: (гордо) Аз вече си направих резервация с Луфтханза, след една седмица отлитам за Цюрих…
ИВАЙЛА: При високите звезди…
ЛИЙ ЧЕН: Ти не вярваше… И другите също – аз, бедната виетнамка, а сухо листо, отвеяно от войната – в швейцарски пансион…
ИВАЙЛА: Не, мислех, че може да стане, но след години…
ЛИЙ ЧЕН: Аз си избрах тази година
ИВАЙЛА: Целият ни живот е поредица от избори, Лий Чен, които непрекъснато променят посоката му…
ЛИЙ ЧЕН: Това се уреди, защото приех да работя три дни по четири часа в кухнята на пансиона, така ще си допълвам за наема, за всичко… Но имам много свободни дъш да се разхождам из Алпите… Там имало голямо езеро също…
ИВАЙПА: Ти уреди всичко това сама, Лий Чен, мое храбро виетнамско войниче. . . (Прегръща я).
ЛИЙ ЧЕН: Сега за довиждане искам да ти кажа за виното…
ИВАЙЛА: Какво вино…
ЛИЙ ЧЕН: Ти имаше една отворена бутилка с българско вино, наша…
ИВАЙЛА: (с усмивка) Да не би да си я изпила…
ЛИЙ ЧЕН: Изхвърлих я…
ИВАЙЛА: Защо… И не ми каза досега…
ЛИЙ ЧЕН: Защото не знаех какво имаше вътре… Уплаших се…
ИВАЙЛА: от кого, Лий Чен?…
ЛИЙ ЧЕН: От тебе, от Кенан и от оня мъж… Един висок, черноок, бял мъж… Каза, че ти е близък и ще те почака. Беше много нахален…
ИВАЙЛА: И ти му отвори вратата на стаята ми…
ЛИЙ ЧЕН: Той направо отиде там, сякаш знаеше коя е твоята стая. Затвори вратата, но аз гледах през ключалката…
ИВАЙЛА: Казвала съм ти да не надничаш… Но сега това няма значение. И какво?…
ЛИЙ ЧЕН: Той отвори един твой плик със съпамки върху шкафа ти с книгите, бързо ги разгледа, взе една, скъса я и я сложи в джоба си… После взе виното ти и ми се стори, че сина нещо в бутилката. .. Аз много се уплаших и на пръсти се прибрах, закшочих се в стаята си… След малко той излезе, викна “Има ли някой тук?”… Аз мълчах и той си тръгна. После аз влязох в твоята стая, взех бутиката, изсипах я в тоалета и я хвърлих отвън в кофата за смет… Реших, че съм постъпила добре, нещо ми подсказа, че съм постъпила добре, но досега ме беше страх да кажа…
ИВАЙЛА: Сега разбирам кой е бил този човек, пъзелът се подрежда… Аз си помислих за него като видях, че една снимка ми липсва – той и негов състудент, приятел, снимка от младини.. Когато я донесох от България, аз дори не знаех, че това е компромат за него… Една скъсана снимка на един затрит живот…
ЛИЙ ЧЕН: Кой беше този човек, все пак…
ИВАЙЛА: Една лоша среща с него, когато бях на 17 години, една дълга сянка над живота ми… Но той не успя да го прекърши..
ЛИЙ ЧЕН: Ивайла, чух те да казваш на Бренда, че и ти ще се върнеш у дома си
ИВАЙЛА: Моята страна е като Швейцария на Балканите, Лий Чен, и ние имаме високи звезди… Искам да умра в родината си и синът ми да ме потребе… Древните са казали, че ако родитегште си отидат преди децата, това е мир…
ЛИЙ ЧЕН: Но дотогава можем да си пишем по мейла, нали… И да дойдеш да ме видиш в пансиона… Аз ще се гордея с тебе…
ИВАЙЛА: Бог е добър, ще се срещнем отново, Лий Чен…
Двете жени се прегръщат.
