БЪЛГАРСКИ РОДОВИ ВРЪЗКИ

Проф. д-р Никола Чаракчиев

от раздела Престижни продукт за българи в САЩ

и специална разработка за
Фестивал «Български дни в Чикаго – есен 2011»
предназначена за представяне и дискусия на „Есенна сесия на Българо-Американска Асоциация”

Въведение

Генеалогията като спомагателна историческа дисциплина има за цел да изясни произхода на лицата и семействата. Първоначално тя възниква за уточняване на родовите връзки от правно-наследствен характер. Днес тя е отново актуална във връзка с развитието на нови клонове от знанието като социология, генно инженерство, телепатия и др.

Една от целите на родоизследването е да се открият онези прогресивни и благородни наследствени черти, които с помощта на природата ние сме придобили, а в съвременния динамичен век може би сме позабравили или недоразвили. Открити и анализирани, рационалните показатели са вече средство за натрупване и размножаване на творчески и духовни ценности.

Много родолюбци се стремят да уточнят произхода на своя род. За съжаление обаче повечето от тях не знаят откъде да започнат проучванията си, как да подредят събрания материал. В настоящето изложение ще бъдат представени кратки  методични указания за изследване на родовите връзки между лицата и фамилиите.

Родови схеми

Представянето на лицата и родовите връзки между тях се осъществява чрез родови схеми. Предшествениците на дадена личност се представят чрез схемата на предшествениците. Потомците на дадена личност се представят чрез схема на потомците. Изходно начало при съставяне на родовите схеми се явява т. н. базов център. Базовият център при схемата на предшествениците се нарича сборен център. Базовият център при схемата на потомците се нарича разклонителен център. Препоръчително е първоначално да се състави схема на предшествениците, а впоследствие от нея да се състави схема на потомците.При съставяне на схема на предшествениците се започва от сборния център на схемата. Желателно е за сборен център да се приеме най-младият член на изследваната фамилия. Спрямо този център йерархично се свързват лицата с пряка връзка, т. е. баща и майка, дядо и баба, прадядо и прабаба и т. н. Получава се схема на предшествениците. Характерно за пред­шествениците е, че техният брой е строго детерминиран (определен).

В таблица 1 е посочен броят на предшествениците до седмо поколение.

                                                                          Таблица   1

 

 

Предшественици

                                        Поколение №  

 

    2

баща,

майка

    3

дядо,

баба

     4

прадядо,

прабаба

     5

два пъти

прадядо,

прабаба

     6

три пъти

прадядо,

прабаба

    7

четири пъти

прадядо,

прабаба

Мъже, броя

    1

    2

     4

     8

    16

    32

Жени, броя

    1 

    2

     4

     8

    16

    32

Общо, броя

    2

    4

     8

   16

    32

    64

Сборно, броя

    2

   6             

   14

   30

    62

  126

 Данните от таблица 1 показват, че ако индивидът от първо поколение е роден например през 1950 г. и се приеме интервал между две поколения средно 25 г., то седмото поколение на неговите предшественици в миналото е родено към 1800 г. и се е състояло от 32 мъже и 32 жени. От седмото поколение до създаването на първото поколение са участвували 126 лица.Българо-Американска Асоциация

G—поколение, 0, 1— сборен център, 0 — син, 1 — дъщеря, 2 — баща, 3 — майка, 4, 6 — дядо, 5, 7 — баба, 8, 10, 12, 14 — прадядо, 9, 11, 13, 15 — прабаба, 16, 18, 20, 22, 24, 26, 28, 30 — прапрадядо, 17, 19, 21, 23, 25, 27, 29, 31 — прапрабаба.

 Всеки краен индивид от схемата на предшествениците може да се приеме за условен разклонителен център и да стане родоначалник на даден родов клон. Спрямо този център йерархично се свързват създадените от него потомци, т. е. синове и дъщери, внуци, правнуци и т. н. Оформя се схема на потомците. Това е най-често използуваната у нас схема за изобразяване на родовите връзки, наречена „родословно дърво”. В тази схема е уместно да се включват снахите и зетьовете в рода, и то с рождените си имена, което улеснява свързването й с подобни схеми от други родови изследвания. Родовите връзки в схемата на потомците не могат да се определят предварително, тъй като броят на потомците е стохастична (неопределена) величина. На фиг. 2 е показана примерна схема на потомците до седмо поколение.

Основен модул в схемата на предшествениците се приема индивидът. В схе­мата на потомците основен модул е семейната двойка. Тук първото лице е потомък в рода, а второто лице — снаха или зет.

 Пред родоизследователите обикновено възникват въпросите за началото и обема на из­следванията. Препоръчително е първоначално да се състави схема на предшествениците. Впоследствие могат да се изобразят схеми на потомците на всеки известен краен прародител. Обемът на изследванията зависи от избрания критерий. Например може да се постави задачата да се определят родовите връзки само на мъжкия или женския клон, връзките на даден индивид в ширина до всички негови трети братовчеди и т. н.

Редица автори са предлагали системи за индексиране на индивидите в рода. За схемата на предшествениците е уместна системата, предложена от Сос-Страдониц, в която лицата от мъжки пол се отбелязват с четни числа, а от женски пол — с нечетни. За начало може да се при­еме сборният център на предшествениците, който получава номерация 0 или 1 (фиг. 1).

Освен схемите на предшествениците и потомците интерес представляват демографските схеми на разселване на рода в селището, в страната, в чужбина и демографските пътища на формиране на семействата от схемата на предшествениците.

Родовите схеми могат да се представят на хартиен носител или на екран. За представяне на схемата на хартиен носител може да се използува набор от инструменти за ръчно чертане или различни видове принтери за машинно чертане. Най-често за машинно изобразяване на родовите схеми се използува програмата Exсel от софтуерния пакет на Microsoft или специализирани програми за родови изследвания, например системата Family Tree Maker. Използуваният хартиен носител обикновено е с формат А(В)4.

 Информация за рода в България

 Основен проблем в генеалогията е възможността за получаване на информация за рода. Очертават се главно два извора за родови изследвания — интервюто и литературната справка. Интервюто е най-често използуваният метод за получаване на първична ориентация. То трябва да се прави целенасочено и коректно.

Особено важно е да се установи местонахождението на живите потомци от рода, за да се осъществи прогресивно увеличаване на обема на интересуващите ни данни. След уточняване на родовата схема трябва да се съсредоточи вниманието върху забележителните личности. Във всеки родов клон има някаква рационална нишка — професионална, социална, етнографска, която е желателно да се открие и анализира. Във връзка с последващата литературна справка е добре да се установи местопребиваването на лицата по периоди.

След първоначалното ориентиране е много полезно да се прегледа семейният архив. Той е запазен там, където е имало най-малко демографско движение.

Богати данни се получават от семейната кореспонденция — телеграми, писма, сватбени покани, честитки, а след 1843 г. и новогодишни кар­тички. Пощенското клеймо и адресът показват местоживеенето на лицата през посочения период.

Многостранна е информацията от запазени фотоматериали. В тази връзка ще припомним, че фотографията в Цариград и българските земи се появява към 1845 г. Около 1860—1870 г. през по-големите наши градове започват периодично да преминават пътуващи фотографи. Масовата мода на фотографията у нас започва след 1890 г. Приятен поздрав от миналото е фотография със саморъчно оставени следи от датата на събитието и имената на участващите.

Сравнително по-едностранна е информацията от запазени нотариални актове, ценни книжа, чекове, облигации, разписки, майсторски свидетелства, съдебни документи, заповеди за назначаване и др. В семейния архив се откриват още медицински свидетелства,  лични карти, полици.

Данните от свидетелствата за раждане, брак и смърт насочват както към екстремните пе­риоди от съществуването на индивида, така и към мястото на пребиваването му. Това спомага в повечето случаи да се установи семейната църковна енория, а оттук и нов извор — църковните регистри.

Първите официални църковни регистри могат да се открият след 1839 г., когато чрез хатишерифа се обявяват равни права за всички поданици на Османската империя, в т. ч. и за българите. Запазените църковни регистри за смърт около 1850 г. позволяват да се получи инфор­мация за времето на раждане на тези лица през втората половина на XVIII в. Практически без специални проучвания е много трудно да се открият родови източници преди този период.

Много богата диференцирана информация има в отделите по краезнание към окръжните библиотеки, а също и в изданията с краеведски характер. Почти всички градове и много села имат издадени поселищни истории. Класически пример в това отношение е тритомникът „Ис­тория на град Сливен” от д-р Симеон Табаков. Често непубликувани ръкописни материали за родния край се съхраняват в местните читалища, кметства, музейни сбирки.

Множество дати и родови връзки могат да се открият в регистрите за раждане, брак и смърт, съхранявани в общинските и районните съвети. Те са въведени у нас от 1893 г.

Допълнителна информация може да се получи от търговските книги за покупко-продажба, протоколните книги на общините, избирателните списъци, списъците на участниците във войните, надгробните паметници.

Персонална информация има в специализираните браншови издания за годишни отчетни сбирки, еснафски сдружения, членство в клубове, културни и спортни дружества. Следи могат да се открият и в периодичния печат — в известията за покупко-продажби, в съобщенията за раждане, годеж и смърт и др. Сравнително рядко се срешат бележки по библиите, учебниците на родителите, личните споменици, полетата на книгите.

Готови родови схеми могат да се открият в лични фондове, музейни сбирки, частни ар­хиви. Ориентировъчни проучвания в това отношение показват, че средно 0,1 % от лицата у нас са съставяли родови схеми.

Изложените дотук извори позволяват да се получат родови данни обикновено за период след 1800 г. За по-дълбоко проникване в миналото с цената на много труд могат да се използуват материалите съхранявани в библиотеки, исторически архиви и др.

Много рядко, но особено ценни са родовите бележки, останали като приписки в църковните книги. Такъв е случая с родовите данни от XIV в., оставени по полетата на едно евангелие, притежание на рода на т. нар. „Градешки свещеници”.

Трудности при издирването на прародители се появяват от употребяваните в миналото непостоянни комбинации от лично, бащино, фамилно име или прякор. Това създава възможност за многозначност или неопределеност при идентифицирането на лицата. Често личностите са се именували само със собствено и бащино име. Тези имена са с по-голяма честота на повторяемост, отколкото специфичните фамилии имена и възможността за дублиране и заблуждаване се увеличава. При липсата на повтарящо се фамилно име е необходимо изследването да се извършва последователно поколение по поколение.

 

                               Информация за рода в САЩ

 

Историците отбелязват пет етапа на българската емиграция в САЩ, а именно: Първи етап от 1875 до 1903 година, втори етап 1903-1912, трети етап 1912-1939, четвърти етап 1939-1990, пети етап 1990 до сега (2001).

 Богата персонална и родова информация е запазена от втори и трети етап. От 1933 година в САЩ се въвежда социална осигурителна номерация и всеки американски гражданин получава персонален осигурителен номер. На тази база понастоящем  има  данни за всички починали лица от 1937 до 2011 година и тя  е достъпна в Интернет или е разположена на DVD диск. На същия носител съществуват данни за бракове сключени в 20 щата, списъци на пасажерите пътували с презокеански кораби и др.

В САЩ са издавани много вестници на български език. Един от тях е “Народен глас”. За периода от 1907 до 1940 той създава пет специални сборника, в които има персонална информация за български емигранти.

 

Генетична генеалогия

Мощен инструмент за установяване на родовите връзки са ДНК анализите, използвани в т. н. Генетична генеалогия. Чрез ДНК анализ може да се установи:

– Идентификация на конкретна личност;

– Степен на родство между лицата – брат, сестра, баща, майка, братовчеди и т. н.

– Определяне на произхода и миграционните пътища на Homo sapiens sapiens, появил се преди 75 000 години в Африка на територията на днешна Етиопия, и т. н.

Практичната комерсиализация на генетичната генеалогия започва от 1988 година година, когато National Geographic (Нешънъл джиографик) създава Genopraphic Project и започва да събира данни за произхода и миграцията на народите. През април 2000 година Бенет Гринспън създава компанията Family Tree DNA. Днес една от водещите компания в областта на генетичната генеалогия e 23andMe.com.

Особен интерес в FamilyTreeDNA.com и 23andMe.com е продукта Relative Finder (Търсач на роднини). Авторът на настоящия материал притежава изследвания и в двете компании. Продуктът Relative Finder на 23andMe към средата на 2011 година показа 94 роднини на автора в диапазона от 9 до 95 % съвпадения в генома, при изследвани 1 000 000 „бази” от генома. (За справка пълния геном на човека се състои от 300 милиарда и 300 милиона „бази”).

 

Родов архив

 

Родовите изследвания е желателно да се подкрепят с документален материал, който може да се изрази във форма на архив или колекция. Интерес предизвикват снимки на роднини, къщи и домашно обзавеждане, любителски кинофилми, писма и книги, притежавани от рода, пред­мета на изкуството и др. Особено ценни са оригиналите или копията на литературни и научни трудове, автореферати и други произведения на членовете на рода, както и описанията за рода в книги, вестници, списания. Своеобразна реликва са дървените, железните или керамичните предмети от стари семейни къщи, подходящо вмъкнати в домашния интериор.

Много е желателно да се състави генеалогично досие на личността. То може да има два раздела — общ и специализиран. В общия раздел се отбелязват данни като граждански състояние (място и дата на раждане, брак и т. н.), физическо състояние, семейно положение, образование, специалност, местоживеене. Във втория раздел се излагат данни за служебно, социално и обществено положение, националност, вероизповедание, характер и интелект, финансово състояние, здравословен статус, хоби, трудове (от него и за него) и др. Едно родоизследователско дело е хармонично завършено, когато се създадат последова­тели. За осъществяването на това начинание е желателно да се създаде родов дневник и се постави традицията в него да се отразяват интересни събития и факти. Много е подходящо наличието на персонален дневник на новороденото с първоначално предназначение за отбелязване на събития от здравно профилактичен характер. Един вестник от деня на раждането или сватбата може да постави началото на нов семеен архив.

 

Родоизследователски етапи

 

Генеалогическите изследвания могат да се направят етапно в следната последователност:

— първи етап — систематизиране. Обхваща установяването на родовите връзки и съставяне на схеми и генеалогично досие, битово-етнографско описание или спомени на рода, систе­матизиране на снимковия материал и родовия архив в оригинал или копия;

— втори етап — изследователски. Състои се от обобщаване на изследването, ана­лиз и дидактически изводи;

— трети етап — популяризаторски. Той включва публикуване на изследванията, подго­товка и предаване на материалите за съхранение в упълномощени ведомства, съставяне на родови музейни сбирки, организиране на родови срещи.

Всеки материал независимо от степента му на завършеност би могъл да бъде предаден за съхранение в исторически и държавни архиви, библиотеки, читалища, и др. Систематизираният материал има много­кратно по-голяма стойност, когато стане достояние на поколенията.

* * *

При родоизследователски проблеми нашите сънародници могат да се консултират с Българо-Американска Асоциация, E-mail: Bulgarian_american@hotmail.com

 

 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...