Честване на Трифон Зарезан в БПЦ „ Св. Иван Рилски“ Чикаго
“Да даде Св. Трифон,
да даде голям род, берекет,
да напълним корабите с грозде,
да напълним буриите с вино,
да продадем виното на добра цена,
и да не стане на оцет.”
Трифон Зарезан е известен като празника на винарите и лозарите, на който по стара българска традиция се зарязват лозите. Този празник е много обичан и почитан от всички българи, защото като са подрязани добре лозите ще дадат добро грозде, доброто грозде ща даде хубаво вино, а хубавото вино на нашата трапеза прави живота ни с песен и по-весел.
За да почетем този български празник, а и за да спазим традициите свързани с него, за поредна година се събрахме в залата към църквата „Св. Иван Рилски“. Големият сняг паднал преди няколко дена не ни спря и залата се напълни с хора. Хубавата българска музика, изпълнена от „Калин бенд“, комбинирано с вкусната вечеря подготвена в църквата, накараха всички присъстващи да се почувстват „мило и родно“. А когато се появи и специалният гост на вечерта, създателят на Пирин Фолк – Васко Лазаров, бурни аплодисменти изпълниха залата.
Дойде и дългоочакваният от всички момент – символичното подрязване на лозите. За тази цел бяха подготвени лозови пръчки и специален лозарски нож, известен още като косер. Първият, който „заряза“ беше Отец Валентин, през това време Васко Лазаров му пееше, след това ролите се смениха. Всички присъстващи имаха възможност да зарежат, за да са сигурни, че ще е добро виното през годината и ще има добър берекет. По стар български обичай, след като се приключи с работата (зарязването) се устойват шумни веселби и гуляи. За да се спази изцяло традицията Васко грабна микрофона, а когато хубава музика звучи, българинът не стои. Още на първата песен дансингът се напълни, извиха се хора, развихриха се танци, с две думи – купонът започна. И не свърщи до след полунощ. Песните на Васко Лазаров и неговият контакт с публиката не оставиха никого равнодушен и старо и младо скочи да танцува.
Тази вечер зареди всички ни, присъстващите в залата със страхотно настроение. Защото колкото и добре да сме се устроили извън родината, колкото и да се чувстваме щастливи, там някъде в нашата душа има малко носталгия (при някои дълбоко заровена, при други по на повърхността). И повечето от нас имат нужда от общуване на български и от веселба- такава, каквато само ние си умеем.
Затова е толкова хубаво, толкова важно, че я има тази наша българска православна църква, която винаги е отворена за нас, в която се събираме с повод и без повод, която ни зарежда толкова много и ни помага да не забравяме, че сме българи.
Жана Картелян
