Докосване до Мъдростта Живот

От години в диалога с най-известните и подготвени кабалисти се включват и хора, които тепърва навлизат в науката Кабала. Поместваме един от най-честите въпроси и отговорите, който дава Бней Барух в сайта , както и коментара на нашия редактор на раздела „Кабала” в 

Въпрос: Какво можем да кажем на човек, който се съмнява, има ли смисъл да посети встъпителна лекция по Кабала? Какво би могъл да получи такъв човек от срещата си с Кабала? Какви промени може да извърши в човек дори и една среща с тази мъдрост?

Отговор: Напълно възможно е, благодарение на такава среща човек да си направи най-големия подарък, да открие за себе си жизнен път. Ние правим равносметка на живота си от самото му начало, от раждането, но ако разбирахме процеса, бихме пресмятали живота си спрямо неговия край: колко време ни остава до него.

Човек, който се докосне до Кабала прибавя в своя живот Светлина – единствената положителна сила, съществуваща реално. Започва да вижда всичко, случващо се като задължително причинно-следствено развитие, всичките си проблеми да вижда като направляващи го към целта. Кабала дава в ръцете му сила и разум да управлява съдбата си – Висшата светлина и го обучава как да ги управлява (в допустими рамки и условия). Всичко това започва с една първа среща.

Коментар на редактора на раздела „Кабала”

…Поглеждайки узрялата житна нива, усещаш хармонията в танца на разлюлюното кехлибарено-жълто море над чернозема. Очите се наслаждават на безкрайната пелена, над която изскачат и някои по-високи стъркове. Тук-там се виждат и плевели, но те не си пречат. Някак си, по неуловим начин, изчезват в общото. Растителният свят – класовете, тези неразумни-разумни стръкове, без да имат разум като нас,  се издигат и приемат от Светлината, знаят /незнайно как/, че само така ще бъдат зрели и по-зрели и ще направят своето отдаване в приемането, ще нахранят чедата на Земята./p>

Земята е тази благодат, на която се раждат милиарди хора и те, като житния стрък, могат да получат Светлина за своя растеж и да живеят в хармония. Но понякога онова,  което не мисли е по разумно от мислещите същества, защото то следват законите на Природата. И изпълнява своето предназначение.Те слушат без да чуват

Мислещите живеят затворени един от друг в своя егоизъм, издигайки се към разграждане от получаване, не мислейки за отдаване.Те са  владетелите на природните блага.

Всяко нещо има две страни, а ние вече толко  години имаме само желание да получаваме, къде сме изгубили-забравили другата си страна – отдаването.

Ето това ще науча в часа по Кабала. Как да се устремявам към Светлината, вън и независимо от условията, в които живея, защото Светлината я има! И независимо от мойте схващания, дали ще я приема или не, дали ще се приближа и отдалеча от нея, тя няма да се промени, аз няма да изменя нейното огряване към мен, тя винаги ще съществува и ще Огрява този свят, който е много разумно създаден.

Единствено от нас зависи дали ще го използваме  това време за нашето узряване,той е тук и го има, чака ни, Красивият свят, който живяхме, помним и жадуваме  го има тук и сега.

Всичко зависи от нашето усещане за възприемане.Той ни чака да го помолим правилно в своята благодарност и молитва. В  това, че ние зрящите не виждаме не зрящото не е негов проблем. Красивият свят е единствено и само наш. Времето ни чака. Понякога, независимо от нашите искания, и с катаклизми с наводнения, с пожари…  А това дали ни харесва или не няма значение…

Първо трябва да развием такива отношения, за които е казано: „Не прави на другия това, което е противно на самия теб „, а след това: „Възлюби ближния като себе си“.Става дума за действията на човека по отношение на ближния и те трябва видимо да се проявят в този свят, в цялото човешко общество.

Като резултат, между всички хора трябва да се разкрият такива отношения, които може да се нарекат Свят на Безкрайността!

Нима, когато хората са живели в добронамерени отношения са се намирали в друга галактика, в друго измерение? Но вътре в тях е съществувало друго отношение, друго разбиране между хората – и това е вярно. Съществувал е този свят, неживата, растителната и животинската природа, нормалният живот е следвал своя ход. Те са отглеждали домашни животни, имали са стопанство, раждали са деца, работили са, плащали са данъци.Обичали са се помежду си и добрували заедно.

Но отношенията между тях са били духовни – всички са били във взаимно отдаване и са го поддържали, доколкото са могли. Всеки човек е бил оценяван според своето отдаване на другите. На тази основа са съдили човека – само от гледна точка на това, доколко е навредил на обществото и изведнъж се е разкрило неговото егоистично желание.

И това не е свързано с външна близост. Не сме длъжни да ядем от една чиния, да живеем в една къща и да водим общо домакинство. Става дума за вътрешни отношения.

Цялата природа: нежива, растителна, животинска, хората, се съединява в една висша сила, даваща живот и управляваща всичко.Ние всички съществуваме в нейния единен замисъл. Именно затова нашият свят е глобален, всички негови части са свързани, защото на всички действа една сила, и ние всички се съединяваме помежду си чрез нея.

Всички събития, ставащи в съвършено изолирани една от друга части на земното кълбо, са свързани чрез общата сила на природата.

Няма пряка връзка и затова не можем да я разкрием, защото виждаме само следствия, проявления на всеобщата връзка на всички части на мирозданието. А самата връзка се осъществява чрез тази една висша сила – единствената, която ни управлява. И затова да разберем света е възможно само като разкрием тази единна, управляваща сила.

Както в тялото има един мозък, към който се присъединяват всички органи, ръце, крака – всичко е съединено с мозъка и се управлява оттам. Така и ние всички сме съединени с една висша сила, съществуваща в природата, мъдра, внимателна и управляваща всичко –  това е Самият Творец.

Ако не би била тази висша сила, нас нищо не би ни свързвало един с друг.

Ако тази сила се спуска към нас и се приближава, то ние започваме да усещаме себе си „свързани” по неволя между себе си и с нея. Ние усещаме не самата сила, а последствията на нейното приближаване – все по-голямата ни зависимост от всички и от природата.

За нас това е проблем, ние не искаме да сме свързани. Струва ни се, че в материалния прогрес, ние намираме независимост от природата – в своя дом, с храната в хладилника, с подгряването на храната в микровълновата фурна, с изкуствения климат, с интернет-връзката с целия свят, ние усещаме себе си напълно защитени от природата.

Но всички усещаме пълната голяма зависимост от природата – защото тя – Творецът се приближава към нас. Ако осъзнаем важността на Неговото приближаване, на разкриването, за да се приближим сами към Него, ние ще можем да се отнесем към сближаването между хората като към средството да се приближим към Твореца. Обърни средството в цел, а целта в средство!

Сега когато Творецът се приближава, на нас ни е лошо. Така, хайде да направим обратното! От Неговото приближаване ние чувстваме, че насилствено ни сближават един с друг. Но хайде сами до такава степен да се сближим, за да се спусне Той право вътре в нас и да ни изпълни!

Когато се питам „Защо сме нещастни в това  несметно,безкрайно богато и красиво място Земя?

Светлината ми подсказва: “Защото не  разбирате, не знаете  как да  отдавате в получаването”

Светлина, Творец, Висша сила – това е все едно и също: общата сила на отдаването, която управлява света – огромната сфера, вътре в която се намираме. И днес тя все повече и повече се свива над нас, въздействайки ни със своята сила.
Ето това ще науча от Кабала.

 „Кабала – казва Михаел Лайтмен, – говори за силата, съществуваща в природата, чието положително въздействие можем да предизвикаме върху себе си, ако поискаме да бъдем подобни на нея.

Ние не изменяме тази сила, а трябва да приведем самите себе си в порядък. Като светлината на слънцето – мога да стоя на сянка, а мога и да се кача на покрива и нарочно да се изложа на слънчевите лъчи. Слънцето не се изменя – изменям се аз, желанието да получа повече от неговата светлина!

Ето, такава сила има и в природата, която науката Кабала може да ни научи да получаваме. Кабала е наука. Стани умен, научи се да използваш силата на светлината и тя ще те развие правилно и добре.

Не говорим за някакви изкуствени неща или фантазии – само за това, как да се организираме, да организираме връзката между нас, общата „мрежа”, в която можем да разберем силата, съществуваща в природата и да спечелим!

Вместо да се обръщаме към „слънцето” с гръб или отстрани, да се обърнем към него с лице! Т.е. да достигнем с него подобие на свойствата.

За това говори науката Кабала. Тя съветва човека: ти си принуден да се развиваш, искаш или не искаш. Но ако искаш да се развиваш по добър, приятен път, то познай силата, която ти въздейства и те развива.

Ако си обърнат с гръб, тя те развива със страдания, тъй като ти усещаш нейното въздействие като тласък. Ако стоиш към нея „отстрани”, може да бъде с добро или с лошо. Но ако се обърнеш с лице, то ще се развиваш с добро и в радост.

Това е всичко, което правим! Искаме просто да разкрием положителната сила върху себе си.

Тя, в който и да е от случаите, ни влияе и ни развива, дори и сега. Безспорен факт е, че нашите състояния се менят. Нима можем да спрем живота? – Не! Всеки миг ни се разкрива някаква нова ситуация и този процес зависи от нас.

Но има наука, която казва: погледнете на съществуващата тенденция! Не трябва нищо да измисляме и да „изобретяваме наново велосипеда”. Виждате, ние всички сме свързани един с друг, но сме свързани с лоша връзка. Все повече разрушаваме природата. Така, че хайде да поправим връзката между нас, за да бъде всичко на обратно.

Ако всички проблеми са предизвикани от нашите неправилни връзки един с друг, хайде да помислим как да се съединим правилно! Кабала просто обяснява в разбран вид природните закони за съответствие между свойствата. Творец – означава природа.

/Материалите са  от беседите на Михаил Лайтман/

Емилия ИВАНОВА, Лондон