На кино с Апостол Карамитев в Сан Диего

В далечното и топло Сан Диего направиха първата крачка по пътя към един южен фестивал на българското кино. Всяко нещо започва с първата крачка. В Сан Диего това бе прожекцията на документалният филм, а може би по-точно на един емоционален спомен за Апостол Карамитев. Име от най-големите сред българските театрални и филмови актьори от близкото минало. Сред най-обичаните от  съвременниците му, които са имали щастието да го видят на екрана и на сцената.

На кино с Апостол Карамитев в Сан Диего САЩФилмът е бил представен от Момчил Карамитев, който има основните заслуги за създаването му. Сега синът на актьора живее в САЩ, наследил е актьорската професия и дарование на баща си, но изявите му са предимно в американското кино и театър.
Показан е Апостол Карамитев като обаятелен актьор и режисьор, като театрален педагог и просто като великолепен човек, който е бил винаги пример с труда и поведението си. Включени са откъси от негови роли в киното и театъра, радиозаписи. Филмът е участвал на фестивали в Италия и Австралия, Испания, Русия, показван е в Лос Анджелис и в България.

В Сан Диего смятат, че с този филм са направили първата крачка към създаването на споменатия Фестивал на българския филм, а защо не и Фестивал на филми от Източна Европа? В града има вече подобен фестивал на италианските филми и може да послужи като най-общ модел за специфичната дейност.

Близкото сътрудничество и съдействието от страна на Вера Мийойлич – основател на Фестивала за източно-европейски филми в Лос Анджелис показва, че има добра почва за това.

Вероятно всичко ще започна като една поредица от прожекции на български и други източно-европейски филми, за да могат и хората от други общности да се запознаят с живота, културата и историята, с традициите на своите събратя от тази част на света.

Със събитието и плановете за бъдещия кинофестивал, но и с още много други културни и просветни дейности на българската диаспора в Сан Диего,  ни запознава президентът на българската Културно-Образователна Фондация „Васил Левски” в града  – Петър Вутов:

–  Създавайки нашата фондация „Васил Левски” ние тръгнахме от българското училище, но какво е училище без семейството? Възпитателната  работа и опазването на българския дух и култура е процес, при който едното без другото не може. Затова и решихме, че нашата главна цел е комплексна –  да създадем притегателен духовен център за цялата българска общественост, живееща в Сан Диего. И да стане този Център и силен популяризатор на българския език и култура сред заинтересованите американски граждани.  
Засега нашата основна дейност е съсредоточена в училището за български език и култура, в което веднъж седмично се обучават всички желаещи български деца, които живеят в Сан Диего.  Училището предлага също и клас по български език за американци, които желаят да го изучават. Културно-образователната фондация “Васил Левски” има за цел също да организира отбелязването на различни културни събития и празници в българския национален календар.  

В сайта на Фондацията намираме и едно типично южняшко „добре дошли”, което звучи така: „Имаме удоволствието да Ви поканим на специален workshop-dance party с професионалния хореограф Петър Петров, ръководител на фолклорна група „Лудо-Младо” в Бостън. Програмата ще започне с 2 часа workshop и ще продължи с potluck почерпка, за която всеки е добре дошъл да донесе каквото желае, и ще завърши с dance-party с българска народна музика. Очакваме всички любители на народните танци и техните семейства! Вход $10, за деца до 18 години включително безплатно”.

Имат още и Танцов клуб и Библиотека.
Още в началото на 2009 г. бил създаден и Литературен Кръжец към фондацията, в който се обсъждат както произведения на класически и съвременни автори, така и творбите на самите участници.  Като че се наричаше „Деси” и срещите си прави в „Ранчо Бернардо”, което за жителите на снежните и ледени северни щати звучи много романтично и примамливо.

И знаете ли каква е разискваната тема в споменатото вече Ранчо Бернардо?  Лъжете се ако мислите, че това е, примерно, „Яростни спомени”, каквито мълви се мятат из други места. Съвсем не! Темата на Клуб „Деси” в „Ранчо Бернардо” е просто „Вино и Любов”! Е, как да не се запишеш в такъв клуб?

Питам президента кой му помага в тази апостолска работа? Отначало се опита да обобщи нещата – „Всички”. Което е вярно. Но по вярно е, че има и някои, които са малко по-всички и това са, например, д-р Биляна Цветанова, Мария Петкова, Теодора Пърсел, Нина Яков, Ирина Вутова, Димитър Ляков, Десислава Динова, Даниела Трайкова…

Макар и да са само 2 – 3 хиляди души и в Сан Диего нашите хора не могат и те да се преброят. Независимо, че тук основните български професии са достатъчно пропити с математика – високи технологии, електроника, компютри, биотехнолози и пр.
Общото мнение е, че тук българите постепенно изграждат свое оригинално, но и българско по дух, имигрантско общество. Само че „…колкото повече се вливат и разтварят в многоезичната и разнолика Калифорния, толкова по-осезаема става нуждата да пазят своята национална уникалност и идентичност…”. Затова и ето как формулират жалоните на своята просветно-културна дейност: „Именно тук, далече от Родината, е болезнено силно желанието да се държат традициите живи, да се предава на новото поколение българи езика и културата, да се празнуват националните празници заедно и да се чувствува радостта от принадлежността към българската общност.  Желанието да се сподели тази радост и с американската заинтересована общественост доведе до създаването в Сан Диего на Фондацията за Образование и Култура “Васил Левски”!

Във винаги хубавите дни на Сан Диего този за българите, които живеят там, сигурно е бил още малко по-хубав. Един ден в който са отишли на кино с Апостол Карамитев на другия край на света, чак до Мексико, в Калифорния!

Агенция Стартмедия

 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...