Георги Ценов Люцканов – IN MEMORIAM

ГЕОРГИ ЦЕНОВ ЛЮЦКАНОВ – Режисьор, оператор, сценарист и продуцент
1951 – 2010

Българското кино загуби един отнай-проникновените майстори на съвременното документално и научно-популярно кино. След кратко и мъчително боледуване, на 58 години, на 21 юни сутринта почина кинорежисьорът, операторът, сценаристът и продуцентът Георги Ценов Люцканов, член на Съюза на филмовите дейци и на Световния съюз на журналистите IFJ. Името му стана известно в зората на демокрацията, с уникалните документални рискови кадри от Букурещ и Тимишоара, заснети от него в Румъния във времето между 18-ти и 31 декември 1989 г. когато той документира на филмова лента падането на режима на Чаушеску и всички най-важни събития, предшествали разстрела на диктатора.

 

Георги ЛюцкановГеорги Люцканов бе ярка и настандартна личност в българската култура и в живота, изявен и талантлив режисьор със значителен принос в българското научно – популярно и документално кино. Автор на сценарии, участник в снимачния процес на десетки български научно-популярни и документални филми, телевизионни и игрални.

Роден на 18 октомври 1951 г. в София, завършва операторско майсторство и кино режисура във ВИТИЗ, (сега НАТФИЗ) “Кр. Сарафов”. Като студент работи като асистент-режисьор и участва като статист във филма “Черните Ангели”, в емблематичния за българското кино през онези години филм “И дойде денят” (1973) на режисьора Георги Дюлгеров както и в култовия български игрален филм “Оркестър без име”. Работил е като оператор и режисьор в СНПДФ – Студия за научно – популярни и документални филми “Време”, преподавал е операторско майсторство във факултета по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски”, в НБУ и в артколежите на София. Българските киномани ще  го запомнят  като автор на филмите “Гроб на върха” по сценарий на Давид Овадия, “Ангел”, “Делници”, “Мозъчна атака”, “С мерак”, “Влак за морето”, който получи специалната награда на журито на фестивала “Наука и изображение” в Париж както и специалната награда на Международния фестивал за документално кино за 1992 година. Съвместният му филм с Давид Овадия привлече сериозно внимание върху авторите . Автор на серия документални и телевизионни поредици, Люцканов е един от най-интересните и талантливи наши български кинематографисти от времето на прехода, особено когато утвърждаването на киноталантите се оказа доста трудно.Българското кино, българската култура и българската журналистика загубиха в негово лице действително един талантлив и всеотдаен творец. Георги Люцканов не изневери единствено и никога на ранната си творческа любов към седмото изкуство. И колко жалко е да оценим една личност след като я загубим завинаги! Между незабравимите му творби остават филмите” “Забравените птици”, “Обречените”, “Вечният понтийски път”, “Магията на райския бряг”, “Влак за морето”, “Соколите и орлите на България”, “Резерватът за розови пеликани”, “Софийската Света гора”, “Пътят на мечките и виното”, Имаше намерение да снима истината за Белинташ като написа и сценарии книгата на Никола Боев “Свещари – селото край древните светилища” .

Люцканов е  пионер на т.н. “Нова вълна” в българското документално и научно-популярно кино за което нееднократно е номиниран за международни награди, за сценарии, режисура и операторско майсторство. Талантлив творец и разказвач на класическата българска история, Люцканов прояви своята изключителна личност и във филма, посветен на живота и дейността на един от най-големите доказани български политици – Стойчо Мушанов.

Пресцентър ПП „Другата  България”

 

 

 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.” ― Albert Einstein

You may also like...