Иван Владимиров – Нав: Защо искам да се върна в България?

„Вегас, където всеки предмет крещи на езика на кича, където хората са по-празни от черупките си – една съвършено двуизмерна повърхност, поникнала от собствената си грандомания… Тук съм в абсолютната Пустиня…

Тук са тарикатите, на които да отвърна със смирение, консуматорите, които да не осъдя, контетата, които да стопят гордостта ми. Тук е моят манастир, в който жените са само рисунки с червило – с нищо не изкушаващи плоскости. И понеже хората сме светещи създания, Вегас е съвършеният мрак, в който разгръщам сиянието си”.

Авторът на тези редове, Иван Владимиров–Нав, води блог в продължение на 5-6 години. Една от неговите читателки му предлага да издаде част от текстовете в книга. Така се ражда „Смешна метафизика за забавно развиващи се”, която вече е по книжарниците от издателство “Весела Люцканова”. В нея, с отлично чувство за хумор, философия, самоирония и радост от живота, Нав пише за себе си и за всичко, което го вълнува. Илюстрациите са дело на брат му Нечо. Според Йордан Евтимов книгата на Нав съдържа ”красотата на блогпрозата. Съчетанието на есе, разказ, стихотворение и писмо до далечен приятел. Когато се получи, прилича на приписка към свещена книга. Текст, обърнат към всички, но уцелващ те в сърцето. Нав е от тези стрелци”.

 


Завърших международни икономически отношения в УННС, което тотално разби илюзиите ми за българското образование или поне за държавните университети. Заклех се повече кракът ми да не стъпи в държавен университет в България. Докато бях студент, ходих на 2 бригади в Щатите. Навремето това беше чудесен начин човек да поспести пари. Един от триковете ми в живота (и от големите ми победи) е, че успявам да не се поддавам на битието. Вместо да ходя на работа всеки ден от 9 до 5, правя така, че с малко работа да си изкарам много пари. С тях си купувам свободно време, в което да правя неща като четене, писане, спорт, театър, кино, общуване с хубави хора и други прекрасни неща.Лас Вегас

През 2001 година за първи път отидох в Лас Вегас. След това се върнах в България да си харча доларите тук. Тогава доларът беше много по-скъп от сега. Изкарвайки 3-4000 долара за едно лято, аз си купувах цяла година свободно време, за да ходя на лекции, да чета и т.н. През 2003 година вече бях завършил УНСС и заминах на бизнес специализация, пак в Лас Вегас. Следващите две години там беше период на активно четене, писане, бохемстване, обикаляне по нощните клубове, пробване на какви ли не странни неща и субстанции, експериментиране.

Това много ми отвори очите, защото аз съм от бедно семейство, живял съм скромно и не съм се отпускал да харча наляво-надясно. Докато там изведнъж видях пари, попаднах в среда на лъскави нощни клубове и заведения, можех да си купя каквито дрехи си поискам – все неща, които в България не съм могъл да си позволя. Започнах да водя начин на живот, който беше абсолютно нов за мен, даде ми нови гледни точки и ме обогати. Беше чудесно за мен да поживея в една по-охолна и обилна среда, да се потопя в лукс, пари и различни преживявания, защото човек в българската беднотия развива бедняшко мислене и навици.

Аз успях тотално да се отърся от тях. Примерно, българинът яде 3 филии хляб с една супа. Това е абсолютно дебилно като знаем колко е вреден белият хляб. Такива малки неща успях да изчистя в ежедневието си. След това реших да уча там. На около 25 години ми дойде „свише“ с какво искам да се занимавам. Докато бях в България, започнах да развивам една школа по експериментално преподаване, в която идеята е да се прокламират продуктивни ценности и да се преподават техники, които правят учениците по-ефективни.

Затова записах магистратура по педагогическа психология в университета на Лас Вегас. Сега тъкмо си завърших магистратурата и си започвам докторантурата, която е в същата област. Като завърша там, планирам да работя частично като хоноруван преподавател в някой щатски университет за един семестър, а през останалото време да съм си в България.

На мен тук ми харесва. Вярвам, че България е едно от интересните места за живеене (много по-интересно от Щатите) и нито сме толкова бедна държава, както са някои страни в Африка или в Азия, нито сме толкова бездуховна и интелектуално куха държава, каквато е Щатите.

САЩ е страна без каквато и да е култура. Може би има 3-4 културни центъра – Ню Йорк, Сан Франциско, може би Бостън, Филаделфия и тук-таме, но всичко останало е много зле. Там книги не се четат – там се гледат филми. Питат ме веднъж какво чета, а аз им казвам: „На изток от рая“ на Стайнбек. „Ааа – филма с Джеймс Дийн“. Все едно тук да не знаеш кой е Вазов.

Американците са голяма жертва на масовата култура и на консуматорското общество. Там медиите са им промили мозъка до краен предел. Облъчват ги непрекъснато с отстъпки, всичко е с огромни отстъпки. Отиваш в мола или в “Армани”, или в магазините на други известни марки и винаги има нещо, което е с такава отстъпка, че си казваш: „Не мога да не си го купя – то е толкова евтино“. Човек като започне да живее на този принцип, се превръща в един непрекъснато купуващ излишни неща човек. И целият смисъл на живота се съсредоточава в това да се пазарува. Това е масовият човек и затова не бих останал в Щатите.

Разбира се, имат си елит и много умни хора, а и контракултурата също е доста силна там, но да ги издириш тези хора и да имаш качествена среда е трудно. Дори си мисля догодина да се преместя или в Станфорд, или в Бъркли, защото имам много високи резултати на всички изпити и добри препоръки, и мога да си избера да уча в който поискам университет. Мисля, че от Вегас взех достатъчно. Може би в Сан Франциско, в Бъркли или в Станфорд , които са стари, елитни университети, ще открия интелектуален климат, какъвто във Вегас няма.

Защо искам да се върна в България? Хората тук са по-топли, по-открити, честни, искрени, изразяват себе си. Дори когато те напсуват, ще са искрени с теб – няма да го направят зад гърба ти. Този балкански и средиземноморски манталитет повече ми допада. Освен това, много ми се ще да направя някаква социална промяна в България – имам тази амбиция от доста време, но като я споделя, ми казват: „Ти си много наивен“ или ме питат „От коя секта си?“. Свикнал съм с такива изказвания и ще ги опровергая с методичност и усилия.

Масово тук българите си мислят, че Щатите са едва ли не един утопичен рай и като отидеш там, всичко ти е наред. Въобще не е така. Бюрокрацията е не по-малка, отколкото в България. Медицинското обслужване е ужасно – системата там е човекоядец, направо убиват хората. Те са най-антисоциалната държава като контрапункт на Европа, която е много социална. В Щатите, ако не си осигурен, изхвърлят те на улицата и си умираш. Здравните осигуровки са много високи и нещата са почти като във филм на ужасите.

Човек като отиде да живее там, наистина може би ще кара голяма кола и ще има къща, но и двете на изплащане – тоест, ще бъде роб на системата. Ако загуби работата си обаче, тези неща му се взимат. Американският стандарт на живот е малко като на телевизора – изглежда добре, докато не ти се случи някакъв фал и не дойдат да ти тропнат на вратата. На пръв поглед човек кара колата, живее в къщата и си казва: „Ей, намерихме тук добрия живот, хванахме Господ за шлифера“. Но цената, която плаща е, че загубва себе си и личното си пространство. Ако на някого целта му е да бъде нахранен, модерно и скъпо облечен, да кара кола и да има голяма къща – да, там ще бъде щастлив. Но ако има някакви други ценности – по-личностни и по-дълбоки, там ще си плати с тях, защото най-вероятно ще ги загуби.

Затова и аз не бих останал в Щатите, за каквито и да е пари. Това е все едно да ти кажат: „Продай си душата“. Хората там се продават за някаква високоплатена работа, но нямат време да си похарчат парите. И в крайна сметка какъв е смисълът, след като имаш само 3 дни почивка в годината? Ценностната система на американците е такава, че трябва да се бачка на 2-3 места, без никакви почивни дни. В Европа работната седмица я намаляват, а там, ако могат да я увеличат и да се работи нон-стоп, и това ще направят. И единствената утеха на хората е да си купуват скъпи вещи. Те нямат време да обикалят по света, да видят различни култури, да четат книги. Така че, техните пари няма за какво друго да бъдат похарчени, освен за някакви излишни материални блага.

Обикалял съм Европа, Щатите, видял съм различни култури и гледни точки. По мои наблюдения, българинът е много по-интелигентен от повечето европейци, а от американците – категорично. Българите, като отидат да учат в Щатите, им е лесно – все едно са ги върнали 3 класа назад. Въпреки че е интелигентен обаче, българинът няма никаква култура. Няма култура на общуване, политическа култура, здравна култура, култура на хранене… Въобще, при нас, думичката „култура“ е някаква Тера Инкогнита. Дори интелектуалците като си погледнем, често се случва да се чудим за някого как може да е професор или академик, художник и т.н.

В това отношение в Щатите хората са дресирани по-добре. Те имат по-голямо уважение към пешеходеца и велосипедиста, хората се изчакват, няма го българският тарикат. Иначе са много глупави и интелектуално атрофирали (говорим за масовия човек). За тях Европа е Марс, да не говорим за Азия или Африка. Въпреки това, те не си хвърлят опаковката от кроасана или фаса от цигарата на улицата, няма ги тези демонстрации от селски тип: „Аз съм господар на света!“. Българинът е комплексар и иска да бъде по-голям от системата, да е отвъд закона. Докато в Щатите хората не са така. Изхвърлят си боклука разделно, рециклират, събират си кучешките лайна, никой на никого не вика, всеки гледа да услужи. В това отношение, колкото и неприятна държава да ми е Щатите, шапка им свалям за уредеността, в сравнение с България, където е тоталният културен хаос, който се пренася и върху общуването.

Там разстоянията са огромни. Понякога от квартал до квартал има примерно 10 километра. Тези разстояния, чисто физически, се усещат и между хората. Когато се разминаваш с някого на 1 метър от теб, му казваш: „Извинете”. Тук трябва да му вкараш коляно в сливиците, за да му се извиниш. Ако го подпреш нещо с лакът, това си е съвсем нормално в България. Чувал съм много смешни разговори между американци за хора, дошли от Европа, които им говорели с ръка на рамото, на една педя разстояние от лицето и т.н. За тях това е културен шок. Там има дистанции между хората и всичко е много сметкаджийско. Дори в семействата и между гаджета безплатен обяд няма.

В Щатите не можеш да намериш приятели като тук – да седнете, да пиете бира, пък да се карате, а след това да се прегръщате, да се целувате, „ти уважаваш ли ме” и т.н. Няма го този балкански и средиземноморски темперамент. Ако стане някаква кавга, веднага всички изтръпват от ужас, хората са много по-спечени и сковани, гледат да не кажат нещо накриво, за да не ги съдят. Между Щатите и България има огромни разлики и познавам много българи, които имат проблем да се адаптират и се чувстват изолирани. Аз самият там контактувам с няколко приятелчета българи и с един-двама американци, които са по-скоро изключение, отколкото масов случай. Но като цяло социалният ми живот е много занемарен, затова се връщам тук задължително всяко лято да наваксам, иначе не бих издържал.

Големите градове са духовна пустиня, бездна. В Америка съм като един отшелник, който е отишъл в пустинята и хем се сприятелява с нея, хем я ползва като изолатор, хем гледа да не й се дава, иначе ще хвърли топа. Моето отиване в Лас Вегас е съвременен вариант на отиване впустинята. Въпреки многото хора, шума, казината, светлините, мащабите, аз се чувствам абсолютно сам там, в пълна изолация”.

2009 г.

Светослава Банчева, e-vestnik.bg

 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...