Иван Димов – изложба

Над 50 картини посветени на старата българска архитектура и фолклора събира Иван Димов в Копривщица, в изложба, организирана от столичната галерия „Сезони” и „Палавееви къщи”. 

ГАЛЕРИЯ „СЕЗОНИ”, ДИРЕКЦИЯ НА МУЗЕИТЕ, гр. Копривщица, ГАЛЕРИЯ “ПАЛАВЕЕВИ КЪЩИ”
представят

ИВАН ДИМОВ – ЖИВОПИС

Откриване: 1 юли 2010 г., четвъртък, 17,00 ч.,
галерия “Палавееви къщи”, гр. Копривщица

Експозицията включва произведения от всички творчески периоди на художника, обединени единствено от неговото лирично чувство към българското: „Дотолкова, доколкото съм го усетил” – споделя скромно той.

Показаните картини включват всички познати художествени  техники – акрил, масло, графика, акварел, рисунка. Новост в изложбата са колажи на Иван Димов – авторът експериментира за първи път в този жанр. Детайл от стара гравюра или черно бяла фотография изскачат от разлятата живописна повърхност на акварела и създават усещане за среща на различни времена и емоции.
„Копривщица за мен е една магия, когато съм там в мен се смесват старите представи за града като символ на българското Възраждане и това, което е тя в момента – запазила миналото, но по някакъв начин насочена към съвременността”  – казва Иван Димов.

По същия начин в експозицията стари и нови картини се смесват във възрожденското пространство на Палавееви къщи.

С мотото „Да се завърнеш в бащината къща” една уникална серия от произведения е посветена на поета Димчо Дебелянов от Копривщица.

В много от новите колажи Иван Димов е включил закачки от туристическия пътеводител на Копривщица .

„Моята мечта е Копривщица да бъде винаги такава, каквато е сега – място, където старото и новото съществуват едновременно, без да си пречат, а като се допълват” – обяснява художникът.

В неговите произведения това изглежда възможно. Стари и нови картини, стари и нови художествени похвати са примирени в една сложна и лека, загадъчна и чувствена живопис. И човек без да иска си припомня думите на Валери Петров за творбите на Иван Димов – „селски, поетични, модерни и смешни”.

Гостоприемството на Община Копривщица и Дирекция на музеите ще дадат шанс на хилядите посетители и туристи да се докоснат до мистиката и майсторството на художника, толкова впечатлен и обичащ града.
———————-
Иван Димов е роден през 1943 г. в ямболското село Маломир.
Завършва Художествена академия..
Участвал е в представителни изложби на съвременно българско изкуство във Вашингтон, Ню Йорк, Амстердам, Мексико, Токио, Мюнхен, както и в международни биеналета на графиката в Краков, Баден Баден, Варна, Милюз, Любляна, Сао Паоло, Берлин и др.
Носител е на Национална награда за живопис “Захари Зограф”, Международна награда за графика – ИНТЕРГРАФИКА, Берлин 1984 г.; Първа награда на графично биенале, Варна; Награда на СБХ за живопис „Владимир Димитров Майстора”; Награда на СБХ за рисунка „Илия Бешков”; Първи награди за илюстрация – Национални изложби на изкуството на българската книга.
Произведения на Иван Димов са собственост на НХГ, СГХГ, художествени галерии в България, както и на български и чуждестранни колекции: колекция „Лудвиг”, колекция „Шрайнер” – Германия, Франция, Холандия, Швейцария, САШ, Норвегия, Австралия, Великобритания, Русия, Швеция, ЮАР и др.
Професор е в Националната художествена академия в София.

Някои от неговите самостоятелни изложби:
Швейцария, галерия „О вираж”, Делемон, 1981; Виена, Дом Витгенщайн,1983;  Берлин, Български културен институт, 1987; Варшава, Български културен институт,1987; Париж, галерия „Делоне”, 1989; Лозана, галерия „Поан”, 1989;  Москва, Български културен институт, 1990; София, Национална галерия за чуждестранно изкуство,1992; Люксембург, галерия „88”, 1996; София, Национален дворец на културата (графика), 1997; Бургас, галерия „Неси”, 1998;  София, галерия „Стълбата”, 1999; София, галерия „Икар”, 2003; Ямбол, общинска галерия, 2005; Швейцария, галерия „О вираж”, 2005; Хага, Галерия 91, 2008; София, галерия “Ракурси”, 2009; Дом Витгенщайн, Виена, 2009 и др.
—————————————-

“… с нарастващо удивление разглеждах камарите рисунки, които Иван Димов пазеше в ателието. В тях се усещаше уверената ръка на школуван художник, който няма проблеми с предаването на фигура или ракурс. И все пак не това беше важното. Видях линията да се движи свободно, леко, и без всякакво насилие да изважда лица и форми. Но в някакви определени зони, бих могла да кажа дори точки, тя сякаш забравя да тича по листа, а започва да дълбае, върти се на едно място,подсилва, иска още и още… Това е особена рисунка. В нея осмислянето на видимото, на изобразявания обект, сякаш е безконтролно, а ръката на художника поставя странни акценти тъкмо там, където интуицията е потвърдила мисълта.
…Обикновено не се замисляме над това, че проявлението на българския дух може да приема различни форми. Лиризмът е също едно от неговите лица. Признаваме го в литературата. Звучи необичайно за визуалните изкуства. А е така. Ето, Иван Димов е един талант, който с годините става все по-устойчив и последователен в своя изтънчен и извисен лиризъм.” – проф. Ружа Маринска

“Някаква своеобразна аура излъчва пластическото пространство. Това, което е било и което е останало като жива реалност – всъщност вече живее в годишните времена на една нова бленувана действителност, неуловима като съня и осезаема като спомена в сърцето…  Родната къща, селото, хората и птиците, ябълката на греха и живота, старият селянин и детето, утрото и денят, пролетта и лятото, дърветата и животните – цялата вселена като че ли се е разпаднала и, понесена в небитието, среща душата на един художник, който събира парче по парче това, което времето и спомените са пощадили, в една нова вселена, в която тишината, носталгията, човешката доброта, светлината и надеждата изпълват протранството на графичния лист и картината…Пластическият свят на Иван Димов!” – акад. Светлин Русев

 “Живописната поетика на Иван Димов е сложна сплав от изискани колоритни хармонии, своеобразни композиционни принципи, според които отделните елементи в картинното пространство се разполагат не по логиката на традиционното единство: време, място и действие, а от гледна точка на тяхната значимост и място в състоянията и емоционалната памет на автора. Този метод не може да бъде сведен просто до монтажния принцип, на който са свойствени преди всичко интелектуалните асоциативни връзки. Аз бих го нарекъл своеобразен “поетически реализъм” – проф. д-р Чавдар Попов

“Изкуството на Димов ни кара да преживеем културата като явление именно такава, каквато тя трябва да бъде: хуманна и човекообединяваща, свързваща, приятелски миролюбива, красива, дълбока.” – проф. д-р Алфред Замер, Ректор на Академията за изобразителни изкуства, Виена