В страната на Гърмящия Дракон

Щастието на нацията е по-важно от брутния национален продукт

Бутан е единствената страна в света, където националното богатство се измерва както по количеството на брутния национален продукт в икономиката, така и по брутното национално  „щастие” в духовната сфера на човека. При бутанците се говори, че едва когато и богатият човек от долината  разбере, че не е толкова важно колко имаш в ръцете, а колко имаш в сърцето – тогава и по света няма да настъпват кризи и братоубийства, най-после и той, клетият, ще заживее като разумно същество.

Летището в столицата Тхим-пхуКогато през 1999 г. кралят отменя възбраната  върху телевизионни предавания и Интернет той прочита пред събралото се множество около двореца му една от най-тъжните си речи: „Днес, ние с вас правим една критична стъпка към опознаването на света около нас – казва той. – Всички знаем риска, който поемаме. Модернизацията може да направи живота ни по-лек, но прекомерната употреба на новите неща, които ще нахлуят отвън, може да завърши лошо…” По-късно британските журналисти, които обезателно се пъхат навсякъде дори и без да знаят за какво става дума, си позволиха да кажат неща с лека насмешка към него. Но Кралят не се поколеба още ваднаж да защити убеждението си, че за неговия народ националното щастие е по-важно от брутния национален продукт.

Миналата година, при поредното официално международно анкетно изследване в Бутан 97% от населението се самоопредели като „Щастливи” и „Много щастливи” хора.  Бутанците са по-щастливи в живота си от японци и американци. Отгоре на това през 2007 година Бутан бе на второ място в света по нарастваща икономика – 22.4 %, все пак успех, независимо от малката величина на  конкретните  цифри.
…………………………

Да, в Бутан няма криза. Но не заради това на там се отправиха преди месец  неколцина жители на Аризона, сред които и кореспондентката на в. „България Сега” от Зимните олимпийски игри във Ванкувър Искра Велинова – Балчева. Знаете нейната история – тя е олимпийска и световна медалистка при академичното гребане, живее и работи в Скотсдейл, има свой масажен и рехабилитационен център в известния „Тенис, скоуш, фитнес  и плувен клуб Ла Камариля”. Още и Галина Михалева – моден дизайнер от Скотсдейл, Антоанета Балабанова – фотограф от Финикс и Красимира Петкова от Бостън. Групата от Аризона сред планините на Бутан

– Носиш ли ни малко щастие от Хималаите? – питам Искра Велинова  веднага след завръщането й от екзотичното пътешествие.

– Не, щастието не се изнася от Бху-Тхан – казва Искра, но и по телефона личи, че си е взела малко – поне за себе си, от „Високата земя” както се превеждат тези две думички.

После разбирам, че на езика дзонг-кха бутанците наричат страната си още и „Друк Юл” – Страната на гърмящия дракон! Този симпатичен дракон  може да се види с цялата си красота на всяко късче от националното им знаме! Велик дракон! Бутан още се нарича и „Южната страна на лековитите билки”, което ни подсказва, че  при тях все още няма здравна реформа, здравна каса и здравно застраховане – три от най-жестоките змии, които изпохапват с отровното си жило  щастието на хората и в България и в САЩ.

Питам я защо не емигрира в Щастливата страна? А тя се смее, търси причината в Джонатан, който сега завършвал  хай-скул, във ветеранските регати, където не може така изведнъж един световен шампион да си напусне лодката, но накрая си признава, че толкова  вече се сраснала с таксите, с банките, с глобите, с американския стил на работа до дупка, че не може да преживее повече от месец без всичко това внимание към нея.

Красива архитектура от ХималаитеМистерията около необикновеното пътешествие постепенно се разплита.  Пътуването е организирано от съпруга на една нейна клиентка, чиято родна страна е именно Бутан. Маршрути, визи за 12 човека, 4 от тях българи, хотели, катерения по  ледниците, които почват от под самия трон на Бога, планински водачи и атракции – всичко организира въпросният Phurba. От Искра и от другите – само  по някакви си 1800 в презрени зелени банкноти. Не е ли прекрасно?

Полет Лос Анджелис – Хонконг – Банкок. От Банкок за Тхим-пху, столицата на Бутан, летят две бройки аероплани. Пистата е тясна, къса и една. Носът на самолета почти се забива в отсрещните скали, които съвсем наблизо прерастват в Хималайски върхове.

– Хората са гостоприемни и приятелски настроени – казва Искра. – Говорят се няколко езика, но всички знаят и английски, който е вторият официален език.  Имат малко нгултрум, както тук се именуват доларите и левовете, но са им достатъчни за всичко. „Международната валута” за тях са индийските рупии. Храната им се състои предимно от червен ориз, жито, картофи, пилешко месо, но и много свинско. Правят се пелмени с месо, чудесни супи. Имат идеален мед, имат си и собствено производство на уиски и вино. Изсушеното месо от як е деликатес. Много зеленчуци и подправки. Всичко е приготвено вкусно и майсторски. Само трябва да се внимава с най-лютивите чушки, които може да се родят в природата. Тук са. Всичко е здравословно, всичко е „органик”!  Мъжете се обличат в дълги роби с колан, жените в дълги рокли с изключителни цветове. Има много коприна – тъче се на домашни и фабрични станове.  Архитектурата прави впечатление с красотата на линиите и цветовете. Има много старинни крепости и манастири, в които се учат децата. Национални спортове са стрелбата с лък и дартс – хвърляне на стрелички. Европейският футбол и борбата се ползуват с голямо уважение. Но има още и тенис на маса, баскетбол и таекуондо. С нас пътуваше и един американец, който носеше със себе си много съоръжения – щеше да  учи местните хора на голф!

Питам Искра как се придвижват хората сред тези планински каскади.Манастирът Тигрово гнездо

– Имат достатъчно пътища, но те са тесни и понякога две малки коли, особено при среща с някой миниатюрен вен,  се разминават по тях с доста маневри. До 3000 метра височина добрата стара една- единствена конска сила върши много добра работа.  По нагоре човек трябва да вземе як – много надеждно и сериозно превозно средство. Но хората сами ходят много и с видимо положителна нагласа. Толкова е красиво всичко, сред което се движиш, че те мами все напред и напред! Като магия е. Не можах да се находя. Пак ще отида.

– Имат ли все пак хората болници, сходни с нашите понятия…

– Да и те са миниатюрни, чисти, сигурни. Лекува се както с прочутите стари  тибетски медицински практики, така и с традиционната западна медицина. При лекарствените средства преобладават билките. Накупихме си книги по билкарство. Бяхме в един музей на хималайските билки, който ако го имаше по нашите места мнозина хора биха били по-здрави и щастливи. Иглотерапията е повсеместно  лечение.
Беше ни много интересно да видим и как се прави хартия по „домашен начин”.  Хилядолетия я правят така по тези места. Разбира се, че има вестници, вече и списание, телевизионен канал, тук-там и Интернет.

Хората сами се подстригват. Момичета и жени ходят в еднотипни бритончета,  изглеждат  доста свежо, малките деца са много добре възпитани, разумни и не плачат. Основните развлечения са религиозните и светски празници, на които се танцува много.

Ето как е възприела Страната на гърмящия дракон и една друга наша сънародничка – модната дизайнерка от Скотсдейл Галина Михалева, която в цивилизована Аризона има свой моден салон и глези понякога аризонци с модни ревюта.

– Трудно е да се разказва за Бутан, необходимо е да се усети…  за мен това пътуване беше най-невероятното,  духовно обогатяващо, и най-важното – променящо начина ми на мислене в много отношения.

Фолклорен фестивал в Страната на гърмящия дракон В началото не можех да се освободя от поведението си на визуален консуматор и непрекъснато се питах:  какво прави Бутан толкова желано място, толкова мистериозно преживяване? Освен невероятната осанка на Хималаите  и семплата архитектура…. Визуално няма кой знае какво да се види, ако това е повода за пътуването. Во в Бутан не се ходи просто така, там се ходи с определена цел. Преди да тръгна аз получих пожелание от приятел – „да събера ведро, пълно с тишина и капчици, просветление! Просветлението е причината, поради която се ходи в Бутан.

НЕ СЕ ПОЛУЧАВА ТО ТАКА ЛЕСНО! Но усещайки положителната енергия, която е в изобилие там, идваща от отношението на хората – техният семпъл начин на живот, отношението им към природата, отношението им към всички живи същества, отношението им към будистката философия, започваш да усещаш и малко от това загадъчно просветление…

Всичко там е толкова просто, и в същото време толкова велико! Наблюдавайки дори малките деца,  облечени в техните традиционни костюми,  /”gho” –  за момче,  “kira” – за момиче/ играещи на воля по полянките, ме караше да си мисля, че наистина щастието витае във въздуха. Бутан не е богата страна, но четвъртият крал Jigme Singue Wangckuck представи уникалната философия на управление, която е заинтересована от друг вид богатство – gross nashional happiness! Няма друго място на света подобно на Бутан. Препоръчвам го на всеки. С нетърпение очаквам следващото   посещение!

Кралство Бутан.  Крал Джигме Хесар Намгиал Вангчук. Независимост от 1907 година. Площ  –  47 000 кв. км. По-малко от половин България. 670 000 души население. 75% будисти, 25% индуисти. На север вечен сняг,  ледници и връх Кула Камгри 7554 метра.  В центъра и на юг планински райони на височина 1500 – 2500 метра. Лято – температура 17-18 градуса по Целзий, през зимата – до минус 15. Препитание – земеделие, скотовъдство, туризъм. На 3100 метра височина се намира старата столица  Пунакха  с един от най-старите манастири в Хималаите – Пунакха Дзонг.  Сред най загадъчните и красиви манастири  в Хималаите е и Тактсанг – „Тигрово гнездо”, построен на скална ниша над долината Паро…

Климент ВЕЛИЧКОВ
Материал на в. „България Сега”,  Чикаго

 

Климент Величков

Спортен журналист, главен редактор и издател на вестници в България и САЩ.

You may also like...