Лице от Аризона

Преди не много време имах удоволствието да бъда често под ярките звезди на Аризона, да гледам, омагьосан, тежката като добруджанска погача южна луна, а в ранна утрин – царствения изгрев на аризонското слънце, под възторжения хор на тукашната птича консерватория. 

Скърпвахме тогава в Скотсдейл един не много лош вестник –  „Български хоризонт”. Издателки му бяха  Искра Велинова, Надя Милчева и Дафни Орис: едната олимпийска и световна медалистка при академичното гребане, другата – сред  най-добрите по тези краища специалистка по недвижимите имоти, третата –  поетеса и  преподавателка по английски език в университета.

Що пропадна този вестник – от нашето бездарие ли или от алчността на съвременните банкеристи, сервирали ни  настоящата световна икономическа криза, с която още не можем да се разминем – не зная. Но сега – вместо да съм из Аризонията съм седнал да ви пиша мемоари. Лошо.

Лицето на България в Аризона

Помня как го направихме – първия български „фест” из тези квадратни югозападни щати. И показахме истинското лице на България. “Аризония 2007” беше много як фестивал на българската култура, изкуство и спорт в този фантастичен със своята природа и с хората си щат в края на Америка. Далече на Юг и на Запад, под яркото дихание на пустинята, рамо до рамо с Калифорния и Мексико, сред кактуси и облагородена от хората земя. Във Финикс, където по това време имаше  6 000 наши сънародници. Сега са повече.Пред Българската православна църква „Света София” във Финикс

Беше април,пролетното събуждане на живота.

„Това е нашият Опит за летене – писа “Български хоризонт” в поканата за първия голям български празник по тези места. – Каним ви да дойдете. Заедно, като едно цяло, ние имаме вече и криле, на които може да се издигне българският дух и култура в Новия свят, където дойдохме да живеем.”

Дойдоха не само българите. Във Финикс има компании, където нашите специалисти работят задно с американски, японски, немски и други колеги в сферите на електроника, дизайн, строителството… Те доведоха и приятелите си, които също говориха и пяха от сцената, хванаха се на ръчениците по терена, накрая спечелиха с явно превъзходство дори  титаничната битка с баниците, сърмите, с печените животни и рибата, салатите, баклавите, сливенските и поморийски балсами, виното и много други неща, който Бог даде. Наложи се да обещаваме, че това не е последно, че те още, е-хе-ее, колко много има да видят!

Нашият сънародник Даниел Георгиев прави фурор по огледалните пътища на Аризона със собственоръчно направената от него кола.Съществената част от „Аризонията” направихме из залите и по терените на елитния “Тенис, Фитнес и Плувен клуб “Ла Камарила” в Скотсдейл. На хлад, след залез слънце, под светлата луна и звездите, рамо до рамо със зелените кактуси на  пустинята. Мариана Попзлатева, сопрано от Лос Анжелис, ни стресна, по-точно – разтърси… Бяхме толкова далече, а нейният глас с Химна на България въплъти в сърцата ни родната страна! После марианините арии, българската поезия и музика, харата и ръчениците, модното ревю на Галина Михйлова прикова очите ни… Хубави неща видяхме. А докато големите се занимаваха с всичките тези неща, малките се пръснаха по тенис кортовете и по цялата база на “Ла Камарила”, та направиха добър коктейл от познати и непознати игри и спортове…

Българската  „Аризония” във Финикс тогава привлече вниманието на мнозина. Респектабилният клуб “Ла Камариля” се втрещи от толкова много добре скроени  от природата и добре облечени от шивача, дошли като за бал във Виенската опера, наши сънародници.. Тенис-кортовете на „Ла Камарила”

Още си спомням хората от този бал. Случиха ми се много очаквани и други – просто необясними, срещи. Видях се с моя приятел Нато Велков, художник, който работи по стенописи и проекти за милионоструващи къщи из богатия финкски събърб Скотсдейл, видях се и с Ромел Арам Мару от Адис Абеба, беше навремето „чуждестранен студент” в Империята ВИФ, сега Национална спортна академия. Той беше приятел на моя стар познат и негов сънародник, също завършил ВИФ, Гетачу Ташоме. Етиопецът Ромел, благодарение на своя български език, работи в мултищатската /14 щата/ българска компания с център Финикс  “Делта Механика”. Чудеса!  Аз от Балканите, той от Африка, срещаме се в Аризона и си говорим на български…

Лице от Аризона – Смилена

Смилена На „Аризонията”, по-точно – на модния подиум, като участничка в ревюто на Галина Михайлова, видях Смилена Иванова. Не беше професионален модел, но по всичко личеше, че само да каже „да” и няма да има прегради пред себе си. Само че тя се беше посветила  да  прави „Група за човешко общение”. Нещо като самарянство, нещо като утопия, нещо като съчма в главата, от което нито пари изкарваш, нито те гонят за снимки с камери и фотоапарати.

След седмица и аз отидох на „сбирката” на тази „общителна по човешки” група. Стана в Барселоната на Финикс.

Това е един загадъчен ресторант, проснал се навън, нашироко сред палмите, съставен от открити  сепарета, като бедуинските шатри с вдигнати платна, та да се проветрява. Вътре в тях – канапета и шезлонги, затрупани с меки възглавници – да им е удобно на хората що идват тук да отмарят и да пробват новите южни деликатеси на майсторите.

Майсторите печеха, пържеха, стържеха, заливаха, мажеха, сортираха и редяха като художници храната в чудовищно големи чинии и паници. Бързоноги млади хора разнасяха блюдата сред идващите и отиващи си посетителе, които бяха доста смело облечени. По-точно – разсъблечени.  Дамите – щрапащи боси по калдъръма, мъжете и в костюми и по къси панталони и дънки. Някои си пиеха питието ей-така – на групички, подпрени под изтегнало снага до небето южно дърво. Други – на просто скованите  валчести маси. Всичките сервитьори са имигранти. Мъжете – облечени в черно, жените – в червено. Дошли са тук от съседно Мексико, от далечна Индия или от някой островен рояк  сред Тихия океан, например Фиджи, Република Вануату, Кирибати или Федеративни щати Микронезия. Това пъстро племе  жонглираше с манджи и питиета и ги стоварваше с усмивка  по масите. Бяха толкова много, сякаш имаше по един за всеки клиент. Какво ще прави Америка и американците, ако прогони своите емигранти с техния евтин труд, е просто неописуемо. Ще има безкрайни проблеми, ако няма кой да им сложи отпред порцията  – това е най-малкото. Затова и едва ли ще се случи.

Смилена е от София, но била орисана /като дете в семейството на военен/ да скитосва из България по Благоевградско, Стара Загора, Велико Търново, Плевен… Избрала да учи, Бог знае защо, икономика, а не театър или кино, тя е работила във валутните сектори на солидни банки. Две години и половина и в Световната банка – Вашингтон. Да беше постояла още малко – сега можеше да е Дянковица в българското управление.Говори английски с оксфордски оттенък, Смилена се чувства в САЩ като риба във вода и нито за момент не й е трябвало да върши геройства, като това да разнася пици с докторска титла или професорско звание в джоба.. Висока, стройна, с красиво лице и глас за лирични песни, каквито пее като аматьор с постоянен успех, тя все пак чувства призванието си в съвсем друга посока. Макар и външно да се различават от Майка Тереза като огън от вода, духовно сякаш са много близки.

Смилена е обзета от страстта да помага на хората, да посява доброта край себе си.

 – Макар и да изглежда безпроблемен животът ми в Новия свят, почти четири години преминаха семпло и стандартно – нито приятели, нито семейство, само една безкрайна работа. И тогава родителите ми дойдоха да ме видят. Поседяха и си отидоха. Но срещата с най-милите ми хора, сякаш пробуди за нещо хубаво душата ми. Разбрах, че общението, което ни липсва в Америка, е сред първите пътеки от тръни, през които трябва да преминем. В България имам 12 първи братовчеди и в труден миг сто човека ще дойдат да ме утешат и ми помогнат. А тук? Започнах да търся сънародници по Интернет. Събирах имената им отвсякъде – български ресторанти, магазини, фирми, държавни институции… Нищо не се получи.

Един ден се разхождах из Скотсдейл и чух българска реч. Запознах се. Взех им лично адресите. После отидох в ресторант “Мираж”. Те изпращаха покани до познати на тях българи за концертите, които правят с участието на български артисти. Взех и тези адреси. Написах до всички. И отговорите заваляха. Всички се радваха. Мечтаеха за такова общение. Да е свободно, да не е свързано с “мероприятие” или откровени комерчески интересни.

Получи се една неформална група. На нашите срещи се говори за всичко. От това къде да си купим българска лютеница до как да започнем добра работа или да видим концерт, да срещнем нови приятели, да заведем децата си… Ние сме от всякъде – от университетите, от строежите, от банките, американските къщи, където гледаме деца или възрастни хора, от големите камиони по пътищата на Америка, художници, фотографи, преподаватели…

Сега съм твърдо убедена, че моята мисия е да помагам на хората да си намират приятели и да живеят по-хубаво.
На срещата във Финикската „Барселона” се събраха двадесетина българи, още и американци от ирландски, немски, руски, имаше като че и от гръцки и италиански произход.

Виното, което изпихме беше като амброзия – без вредните примеси от злословие, политиканствуване, завист, одумки и други съвременни страдания.

Ползата, която съвсем безкористно получихме или дадохме от себе си на другите, беше шарена и истинска. Аз, например обещах да разкажа тук-там за видяното и чутото – може и други да прихванат. После взех, че се записах в нейната, на Смилена, „Група за човешко общение”…

Лицето на Вселената, погледнато от Аризона    

Аризона е сред най-обичаните от астрономите места. Тук се намират множество обсерватории и други научни центрове, които изследват загадъчни и непознати явления, като създаването на Вселената, раждането и краят на планети, звезди и галактики. Така е защото въздухът над щата е кристално чист и прозрачен, а облачните дни през годината се броят на пръсти.Едно от загадъчните лица на Аризона

В Аризона узнах, че сред българите, избрали това място за своя втора родина има и астроном. Това стана през 2007 година, когато международен екип астрономи откри  в съзвездието “Херкулес” най-голямата позната засега планета, наречена TrES-4,  съкращение от “Transatlantic Exoplanet Survey” – мрежа от три телескопа в Аризона, Калифорния и на Канарските острови. Планетата прави пълна обиколка на орбитата си за около три и половина дни. Температурата на повърхността й е много висока – над 1300 градуса по Целзий – заради близкото разстояние до звездата-майка.

Нашият сънародник, който работи в обсерваторията  Лоуел  във Флагстаф, беше  д-р Георги Мандушев, завършил Софийския университет  “Свети  Климент Охридски” през 1989 г. В интервютата, които даде след откритието, той определяи космическия обект като “тайнствен” и “любопитен”. Предполага се, че планетата е връстник на Слънцето, но е еволюирала по-бързо, заради по-голямата си маса и е на път да се превърне в “червен гигант”.

Аризона, където астрономите вече са въоръжени с фантастичния телескоп  Large Binocular Telescope /LBT/, е мястото, откъдето човек вижда най-добре Вселената. Време е да научим повече за това кой и как е създал, или се е създала, Вселената, колко е траяло необозримото минало и… не дай си Боже, още колко ще трае… Гигантът-телескоп в Маунт Греъм направи вече първите кристални снимки на спирална галактика, която се намира на 102 милиарда години разстояние от неговите две огледала с диаметър по 8.4 метра!!! Правили са го 20 години затова пък  “показва Вселената в по-отдалечено време”, което сигурно значи, че той  “вижда през времето”  много, много далечно минало…

Лицето на Аризона през годините

Изпращане на Е-mail в Аризона през 1888 годинаЛицето на Аризона днес е толкова свежо, че никога няма да повярвате: светът го познава отпреди 14 000 години! Тогавашните хора живеели из тукашните пещери, които били по много практичен начин разделени на отделни жилища. Около 3 000 години преди нашето време те достигнали толкова висок уровен в развитието си, че изобретили и своя напоителна система.

Първите европейци, дошли в Аризона, са членовете на една трагично завършила испанска експедиция през 1528 г., водена от Кабеза де Вака. След 8 годишни изпитания, непрекъснати битки с местните племена и болести, от състава й останали живи само командирът с двама войника и  един марокански роб. Но те успели да се върнат в Мексико, където разказали на вице-краля на тогавашната колония, наречена Нова Испания, за “фантастично богатата индианска държава „Седемте града на Чбола”.

Така идва времето на Хуан де Окате, завоевател второ поколение, сам роден в Мексико, а не в Испания, който след победата над вожда на ацтеките Монтесума Втори, е назначен за губернатор на района. Той обявил всичките земе, наречени „Ню Мексико”, за владение на Испанската корона. През 1824 г. Мексико обявява Аризона за своя територия, а не испанска. Аризона. Тук всичко е красиво и самобитно

Първият американец, “открил” Аризона, е Джеймс Охайо Патие през 1825 г. След него идват прочутият Кит Карсон, Марк Робидо и пр. Присъединяването на Тексас към САЩ през 1845 г. засилва интереса към земите на Югозапада и Калифорния, включително и Аризона. След като войските на САЩ стигат устието на Рио Гранде в 1846 г., пламва войната между САЩ и Мексико. В 1846 г. мормонският батальон в армията на САЩ вдига американския флаг над непревземаемата до това време крепост Таксон. През 1848 г. Мексико капитулира и е сключен договор, по който всички земи на днешна Аризона на север от Джила Ривър, преминават във владение на САЩ.

И тогава хиляди американци се устремяват по легендарния път на Златната треска, която избухна в Калифорния през 1848 г.

Климент ВЕЛИЧКОВ,
специално за в. „България сега”  

Климент Величков

Спортен журналист, главен редактор и издател на вестници в България и САЩ.

You may also like...