На Ванкувърската странна Олимпиада
Еvan Lysacek – с Олимпийско злато за… Чикаго!
Климент ВЕЛИЧКОВ
Най-сензационният златен олимпийски медал на Игрите във Ванкувър бе спечелен от Evan Lysacek /Ииван или Еван Лисачек/, който има чешки и италиaнски корени. Прадядо му Франтишек Лисачек емигрира от Чехия в Чикаго през 1925 г.
Той е православен християнин със здрав морал и твърди правила в живота. Нашият олимпийски шампион от „Ванкувър 2010” е роден под артистичния зодиакален знак на Близнаци през 1985 г. в Чикаго. Израства и се запознава с фигурното пързаляне също в Чикаго. Още по-точно – в събърба Naperville, където баща му Дан работи в строителството, а майка му Таня е учителка в местното училище, сестрите му – Лора и Кристина са волейболистки.
На 8 години започва да се занимава с кънки, първият чифт са от баба му – като коледен подарък. По това време тя не знае какъв смъртоносен удар нанася на Русия и специално на Плюшченко. Детето в началото, естествено, се хвърля в хокея, но писаното си е писано… Започва да тренира в Du Page Figure Skating Club. И удивителното е, че в своя 25-годишен живот досега Лисачек попада, или сам търси и намира, най-доброто, което може да го направи олимпийски шампион. Негови треньори са едни от най-големите световни фигури в кънките. Един от първите е Виктор Кудрявцев, който при свое гостуване в Чикаго го вижда, започва да го тренира, после го взима в своята школа в Москва за един сезон. Друг негов треньор е световно известният Франк Карол, с когото работи в El Segundo – Калифорния. Неговата пластика на леда не е случайна – за това го е подготвила руската балерина Галина Баринова. Работил е много и с хореографите Олег Епщейн и Кърт Броунинг. Но изключителен шанс в живота му е двегодишният му стаж при Татяна Тарасова. Това е периодът именно преди Игрите във Ванкувър: 2008 – 2009. Тарасова е дъщеря на прочутия съветски хокеист и треньор Анатолий Тарасов, който я качва на кънките, когато е само на 5 години. Тя има най-много от всички други треньори световни и олимпийски шампиони. Допреди 6 години възпитаниците й бяха събрали 41 златни медала от световни първенства и 8 – от Олимпийски игри. Сега олипийските й шампиони са със сигурност 9…
Лисачек, както видяхте, проявява тънко чувство и към музиката за своята игра. Започнал в по-младите си години с Джипси Кинг, постепенно преминава към Сергей Рахманинов, Бизе, Равел, Гершуин, Игор Стравински през 2009 и Николай Римски-Корсаков през 2010, с когото спечели олимпийското злато.
„Вкусът му” е безспорен и извън спортния живот. Негова приятелка е блестящата гимнастичка Настя Люкин – донесла златен олимпийски медал за отбора на САЩ от „Пекин 2008”. Тя е родена в Москва през 1989 г., но когато е само на 2 години родителите й се преместват в САЩ. Майка и Анна е световна шампионка по художествена гимнастика, баща и Валери Люкин – световен шампион по спортна гимнастика. Сега и двамата са треньори в Тексас. Настя и Еван се срещат през 2008 година в Rapid City на един „Кънко-Гимнастически Фест”, организиран от NBC. От тогава са винаги заедно на големите състезания в своите спортове – единият на терена, другият на трибуните. Те са една от най-ярките спортни двойки в света.
Високият 188 см два пъти шампион на САЩ, световен /2009/ и олимпийски /2010/ шампион Еван Лисачек учи сценично майсторство в Санта Моника и в частно актьорско училище в Бевърли Хилс. Във филма “Skate Great” играе в ролята на руски олимпийски шампион по фигурно пързаляне. Ето че му се наложи да изиграе с изключителен успех и ролята на американски олимпийски шампион на Игрите във Ванкувър…
Нощта, в която убиха фигурното пързаляне
Елвис Стойко, сребърен медалист при мъжете във фигурното пързаляне от Игрите в Лилехамер и Нагано
Извинявай Еван Лисачек. Ти си чудесен фигурист, но съчетанието ти не бе за олимпийска титла.
Във волната програма в четвъртък вечер Лисачек се пързаля бавно. При скоковете нямаше нищо общо с техниката на бившия златен медалист Евгений Плюшченко. Как може да станеш олимпийски шампион, без дори да опиташ четворен скок? Щом може и без него, защо не се махне и тройният аксел? Така фигурното пързаляне ще се превърне изцяло в изкуство, вместо в спортна надпревара.
В четвъртък Евгений Плюшченко се представи чудесно. Работата му с крака беше перфектна. Може би пируетите му не бяха толкова добри като на Лисачек, макар че имаше и такива, които бяха по-бързи. Евгений Плюшченко изпълни четворен и троен скок, което не бе показано от никой друг. Той направи два тройни аксела, което запълни програмата му с всички възможни скокове. Оценките на съдиите обаче бяха смешни. Така спортът направи крачка назад. С подобно техническо изпълнение Брайън Бойтано стана шампион през 1988 г. Сега има деца фигуристи, които могат спокойно да изпълнят програмата на Лисачек. Критериите на съдиите може би убиха фигурното пързаляне. Децата сега ще си кажат: “Защо да се уча да правя четворен скок? Трябва ми само добра работа с краката, няколко пируета и ето, станал съм олимпийски шампион.”
При това оценяване няма смисъл да се поемат рискове. Сега може да се играе на сигурно и да се спечели злато. В кой спорт е възможно да се скатаваш и да победиш? Лисачек може и да има класа в своето пързаляне, но няма база за сравнение с Плюшченко. Не ми се връзва Еван да е олимпийски шампион, при положение че извади всякакъв риск от програмата си. Нищо лично. Харесвам Лисачек. Но подобни случаи дърпат спорта назад. Болно ми е да го кажа, защото обичам фигурното пързаляне. Но съдиите измамиха, давайки златото на Лисачек.
Не искам да развалям радостта на никого, защото все пак за това Еван няма никаква вина. Системата е грешна. Шефовете на фигурното пързаляне искат да контролират победите и загубите. За мен изводът от вечерта в “Пасифик Колизеум” е разочароващ.
Спорт или изкуство?
Какво е по-важно при фигурното пързаляне – артистичното излъчване или атлетичните скокове на ледената площадка? „Студенатап война” между двата лагера стана много гореща.
В САЩ предпочитат артистичната красота. Но тук трябва да споменем нещо, за което много не се говори. Почти сигурно е, че Лисачек също би направил скок в четири оборота, ако не се боеше от своята травма в глезена. На едно състезание преди Зимните Игри го опита, падна и правилно реши, че по-добре е във Ванкувър да не рискува. И започна да говори, че зрителите харесват и помнят красотата от цялостното изпълнение, а не скоковете. В което има и много истина. Но треньорът на Плюшченко Алексей твърди, че „Фигурното пързаляне без четворния скок е връщане към каменната ера”. Журналистът Кевин Блекистоун подчертава, че неочакваното съдийско решение е провокирало отново дилемата – е ли фигурното пързаляне спорт или изкуство. Ако е второто – то неговото място не е на Олимпийските игри.
Това ли са най-лошите игри?
Олимпиадата във Ванкувър рискува да стане най-лошата в историята на олимпийското движение – пише The Guardian. – Трудно е да се повярва, че някой може да надмине лошата организация и неприкритата жажда за пари, които царяха на Олимпийските игри в Атланта през 1996, или трагичната история с финансовата катастрофа на Игрите в Монреал през 1976, но Ванкувър като че всеки ден се опитва да ги надмине, – казва журналистът Лорънс Донеган.
Олимпийската шампинока във Ванкувър Магдалена Нойнер, носителка на два златни медала в биатлона, нападна директно допинг-службите на Игрите:
– Ние завършваме тежко бягане сред мокрия сняг по планините, едвам си поемаме дъх, а те тичат след нас и ни третират като прасета, които ги напъхват в месомелачката. Бяха пет човека, които ни подгониха с крясъци след финала. В момента се почуствах като престъпник, а не Олимпийски шампион, за когото древните са казвали, че славата му е вечна. Тези хора не проявяват уважение към спортистите и считам това за възмутително!
Може би президентът на МОК Жак Рок е добър професионалист като зъболекар. Но когато човек е стигнал до такъв висок и отговорен пост на друго място той би трябвало с време да усеща значимото и непреходното в духа на Олимпизма. Всичко досега, което е оставил след себе си в своята кариера са показни медийни акции. През 2002 г. той провъзгласи борбата с допинга за главен приоритет. Малцина си представяха до какви уродливи размери ще се развие тази мания. Световната допингова индустрия, обаче, не пострада от това. Тя стана още по-изобретателна и скъпа. И сега, както винги, спортистите под чадъра на гигантските спонсорски компании се чувствуват комфортно. Употребяват само ултрамодерните възстановяващи и придаващи нови сили у тях препарати. Те са сред най-новите, още невписани в забранените средства и машините не ги разчитат. Ловят тези, към които има специален интерес или бедните, които употребяват допотопен допинг.
Мрачни мисли у спокойните финландци
Идва време, в края на Игрите, да похвалим изключително силните и щастливи американци и немци. Засега обаче на дневен ред са провалите. Сред тях са и тези на една страна с досега непоклатимо самочувствие и авторитет. Финландия. 11 дни след началото техните спортисти имаха само 1 сребърен медал – сноубордистът Пети Пийройнен, което е пълен провал. Фините очакваха 12 награди. Ще бъде интересно как ще реагират – ще хвърчат глави на спортните чиновници или ще го направят по скандинавски…
Най-слабата „Сборноя” в историята на руския спортИзясняване на позициите /Русия – Чехия 4:2/
Сред руските „болелщики” се надига истерия. Докато участниците обвиняват лошото време, лошият сняг, лошата храна, особеностите на спортните съоръжения и даже влажността на въздуха, запалянковците настояват веднага да се уволнят спортния министър и шефа на Олимпийския комитет. Ярко се поставя тезата, че срещу Русия отново има международен заговор. Нервността достига изключителен градус и защото следващите Зимни игри са в Сочи.
Но истината е, че заедно със СССР се разпадна и спортната система на Съюза. До началото на старото хилядолетие и малко в началото на новото Русия се опираше на своите спортисти от „съветската школа”. Сегашната им смяна е от „изгубеното поколение” на „перестройката”. С укрепването властта от Путин правителството отново хвърля колосални средства в спорта, но образувалата се пропаст не може лесно да се запълни. Днешната олимпийска команда на Русия е най-слабата в цялата история на страната.
Историята на фаталния леден улей
Първоначално Организационният комитет на Игрите и съответните международни федерации били на мнение печално известният със смъртта на грузинския спортист улей да се построи в планината Грауз – Северен Ванкувър. Но за да стане той „финансово изгоден” го построяват там, където може да се вземат добри пари от хората, които идват в курорт, работещ и зиме и лято – Уистлър.
Проектантът на трасето – 71-годишният Удо Гюргел от Германия изразил опасенията си, че теренът е неприемливо стръмен и тесен, невъзможно е да се построят необходимите дълги виражи, където скоростта намалява. А към самия финал виражи въобще няма. Гюргел, който е конструирал повечето улеи за шейни по света, в това число и на 6 зимни олимпийски столици, няколко пъти тества и преизчислява очакваната скорост и предупреждава, че тя може да достигне до 102 мили в час. Първите спортисти, които се спускат по трасето, също са обезпокоени. Но поради това, че не е достатъчно ясно кой точно е отговорен за техническата безопасност на съоръжението и късото време за поправка на грешното решение нещата остават непроменени… Решението на МОК е изненадващо лекомислено: „Всички спортисти, участващи в Олимпийските игри, подписват декларация, че правят това на свой страх и риск”…
Българските спортисти на Зимните Олимпийски Игри „Ванкувър 2010”
Защо останахме толкова назад в тези Зимни олимпийски игри – в компанията на загорелите от слънцето африканци и екзотичните островитяни? Ние, които имаме Самоков във Рила, Чепеларе и Боровец, Банско… Вероятно ще трябва да започва всичко отново, като след Втората световна война. Но е по-лошо, защото го няма като че най-важното – морал и воля.
Няма го българският спорт. Няма ги децата в него. Те не са в детските школи. Те са на улицата, сред новите герои на нашето време – наркодилъри, сводници, нашите нови герои с дебели вратове. Няма ги треньорите, от които да се научат, няма ги шампионите, на които да подражават. Учат се от електронните игри, подражават на крадците, рекетьорите, бодигардовете и комбинаторите. Треньорите и спортистите ни са в Испния, Италия, Кралството, Гърция и Америка. Берат домати, болногледачи, разнасят пици или разбиват банкомати и организират организираната престъпност.
А ето и тези, които ни представиха на Игрите. Свършиха се старите кучета, нови няма.
Мястото, което заемат нашите участници в съответните дисциплини
/Име, дисциплина, заето място/
Биатлон
Нина Кленовска 7.5 км 62
15 км 48
Красимир Анев 10 км 25
12.5 км 45
20 км 25
Михаил Клечеров 10 км 59
12.5 км 44
20 км 63
Владимир Илиев 10 км 83
20 км 79
Мирослав Кенанов 10 км 82
Мартин Богданов 20 км 84
Ски-бягане
Антония Григорова 10 км 60
15 км 62
Теодора Малчева 10 км 66
Веселин Цинзов 15 км 50
30 км не зав.
Алпийски ски
Мария Киркова спускане 33
Супер Г не зав.
Стефан Георгиев спускане не зав.
Супер Г 41
Снуборд
Александра Жекова не зав.
Шорттрек
Евгения Раданова 500 м 9
1500 м 7
Марина Георгиева 500 м декл.
1500 м 17
Асен Пандов 1000 м отп.кв.
Шейни
Петър Илиев 35
Иван Папукчиев 37
Бяло и черно, ден и нощ… това е!
В сряда светът стана свидетел на страшните картини от спускането при жените във Ванкувър. Четири тежки падания със скорост над 100 км/ч. Една румънка бе откарана с хеликоптер в болница. Аня Персон също падна лошо след 60-метров скок преди финала. “Тя можеше да умре. Много лесно при това”, коментира баща й Андрес.
Общо 8 падания почерниха и тренировката в бобслея, като един австралиец също бе откаран в болницата. Да, ние искаме да гледаме вълнуващи състезания! Но границата не трябва да бъде пресичана. Какво още трябва да се случи? Един загина. 21-годишният състезател при шейните Кумариташвили намери смъртта си в улея.
Това е от световната преса, която отдели много място на опасните за спорт условия на Игрите.
Но има и други мнения:
Спортистът сам поема риска дали да участва или не, ръководейки се от своите физически възможности, тренираност, от психическото си състояние, състоянието на спортните обекти и атмосферните условия.
Щом идваш на Олимпиада – би трябвало да си изключително подготвен за всякакъв терен – влага, вятър, кал, дъж, мокър или сух сняг и пр. Условията са за всички. Всеки би могъл да се състезава при перфектни условия, но тогава не би съществувало и това предизвикателство да победиш и най-лошото, да калиш дух и воля у себе си. Ако имаш шампионска кръв ти трябва да се приспособиш към условията, а не някой да ги приспособява за тебе. И друго нещо – при състезание от такъв мащаб – с хиляди състезатели и десетки терени, особено ако те са сред природата, какво може да се очаква? За природата няма добро и лошо време…
Министър Свилен Нейков извоюва златен медал за българския спорт!
Най-голямата изненада в тези олимпийски дни е златният медал, който министърът на спорта Свилен Нейков спечели за българския спорт.
Този спортист и треньор на олимпийска шампионка по академично гребане ще отнесе незаслужена критика при предстоящите разборки на катастрофалното представяне на България във Ванкувър. Нищо, че за седем месеца, откакто е спортен вожд, не може практически да подготви достойна олимпийка и в зимните спортове.
Но той току-що спаси, за чудо и приказ, базата за водни спортове на Националната Спортна Академия „Васил Левски” край Несебър от дългата ръка на световните шампиони по бетонно строителство край Българското черноморие. По негова инициатива и след активна борба, тази база, дала световни и олимпийски медалисти на българския спорт, бе обявена за национално значим обект! В края на януари по инициатива на община Несебър багери събориха оградата на лагера на НСА. Тогава студенти и преподаватели направиха жива верига около своите тренировъчни обекти, но бяха надвити от багерите. За тази земя се води 10-годишен спор между ръководството на Академията, община Несебър и строителни предприемачи, които са уговорили вече да я изкупят от приватизаторите.
Олимпийските дни във Ванкувър ще запомним и с тази малка, но една от първите крачки, спортът да си върне полека лека своя авторитет и роля в българското общество.
