За един новоизлюпен бизнесмен

        Веднага след промените у нас, които не знам защо наричат демократични, т.е. властта стана  на народа, а той, хем я искаше много тази демокрация, хем взе вече да не я иска. Не ходи да гласува, не си харесва управниците, които поради негово нежелание да ги избира, бяха избрани все пак. Държавата с лека ръка и доброволно се отказа от всичко, що до вчера се зовеше държавна собственост. Появиха, даже ми се иска да кажа, се роиха толкова много новозабогатели герои, че свят да ти се завие от мисли и въпроси, на които не можеш да си отговориш. Като какви способности придобиха тези хора, кажи го за една нощ? Е, може да е било не само за една нощ, а за няколко – все тая?!

        Гледам, чудя се и не мога да се начудя на моето шофьорче. Казвам шофьорче не за да го обидя, а защото, когато дойде при мен да кара служебната ми кола се беше току що уволнило от казармата, където го научили да кара кола и му дали занаят и книжка. Имало си момчето и преди това професия, било завършили техникум по текстил, но не я харесвало. Защо се е учило в този нежелан техникум ще попитате? Ами в кой да учи, като само в този го приели. Признавам, че момчето много обичаше колите. Обичаше ги като техника, като машинария, която да чопли, да поправя. Почистването и поддържането на колата трябваше тепърва да усвоява. Нужно му беше да научи и някои неща за поведението си, тъй като се налагаше в черната „Волга” понякога да возим особи с висок ранг, а рангът е нещо, което трябва да се уважава. Постепенно момчето се научи. Нали е младо – възприема, попива. Само на едно не можа да се научи. Не знаеше да чете картата и когато трябваше да пътуваме по непознати места и ни беше нужна карта, за да не объркаме пътя и да закъснеем за мястото, за което сме тръгнали, имахме трудности.  Времето все  беше  недостатъчно и трябваше да го пестим, защото и то струвало пари,  но на всичко се намира колая – нали затова моя милост беше учила разни науки и разчитането на картата беше лесна работа.
       Защо ви разказвам всичко това, ще попитате? Ами, защото след историческите демократични промени, когато вече не само не се налагаше да кара чуждата черна „Волга”, нашето момче стана бизнесмен. Ще помислите, че е станал някакъв малък и незабележим бизнесмен. Лъжете се. Как се добра момчето до складовете за резервни части за руските автомобили в Горна Оряховица не знам, а и не ми трябва да знам. Знам само, че вземаше от там частите по цени, по които са доставени преди промените, а те бяха толкова ниски, че да не ти се вярва. Инфлацията се измерваше с доста големи числа и ако днес вземеш стока за десет лева, утре ще я продадеш поне двойно по-скъпо, а на завода или склада ще платиш само десет, че даже и отстъпка ще ти направят.  Вземаше частите от склада на символични цени, но ги продаваше на десетки пъти по-високи. Като се запечелиха ония ти му големи пари, какво да прави? Една поговорка казва, че „от много пари  глава не боли”, но при нашия случай си беше до голямо главоболие, защото колкото и да беше на власт беззаконието, някакви данъци трябваше да се плащат, а всички знаем, че никой не обича да плаща данъци. Намери му колая нашият герой – регистрира, освен фирма на себе си, че и на жената и пак не беше достатъчно, разкри една и на братчето си.
       Както, може би, много хора знаят, парите са голяма работа! Те ни издигат в очите на хората, но ни издигат най-вече в нашите очи и ни карат да се променим и ние се променяме. Обличаме се модно – тогава модата беше на кожените якета, дънки и всичките му полагащи се дрънкулки, дето вече ги наричаха аксесуари. Така се случи и с нашето момче. Порасна му работата! Новото положение му отвори вратите и на някои заведения, за които преди само беше чувало, че съществуват. Нали игралните зали и залаганията в тях бяха нова работа, полагаше се с толкова пачки в джобовете да стане постоянен посетител. Като си посетител не може да си стоиш мирно и пасивно. Сядаш, залагаш, играеш. Понякога печелиш, но в повечето случаи губиш. Така, тази сладка занимавка, стана толкова сладка и пресладка, че загорча. Толкова беше станала горчива, че къде да се денеш, когато лесно спечелените пари вече бяха отишли в касата на викащото ни с лъскавите си и бляскави реклами казино. Всеизвестно и, че казиното е  ненаситно и ни вика и пуска да влезем само тогава, когато имаме пари.
       Злото не идвало само, казват умните хора. И при нашия случай стана точно така. Момчето, вече зрял мъж, взе да не харесва жена си. Всички знаят, че жените не си поплюват. Обичат да критикуват мъжете си, а за мъжете това е голяма обида и особено за мъжкото им достойнство. Както често се случва, и в нашия случай нещата стигнаха до развод. Сега тази процедура се прави бързо. Не е като едно време. Тогава се опитваха да сдобрят кандидатите и да не се стига до това неприемливо от обществото събитие, каквото е разводът. Сега е лесно, още повече има толкова много адвокати, които от това си изкарват хляба, че даже не само хляба, ами натрупаха и големи пари.
        Сега нашият зрял мъж живее на село, в къщата на родителите си, които отдавна са граждани (разбирай, живеят в града) и тази къща е свободна. Не мислете, че нашият герой стои без работа. Нали помните, казах, че той обича да се занимава с колите. Сега този късмет му се отвори. Е, не по най-добрия начин, но си е късмет, защото той се занимаваше с руските коли.  Сега са на мода други, по-модерни – западни, но намират се все още и руски, особено по селата, така че нашето вече доста пораснало момче си има поминък.
         За такива новоизлюпени бизнесмени мога да ви разказвам дълго. Те вече не се зоват с това престижно име, защото са загубили не само парите, които бързи им се изляха в джобовете, а и престижа и самочувствието си. Обедняха. Някои затънаха толкова много, че още не могат да се оправят с големите дългове, които направиха с лека ръка, но трябва да изплащат с тежка мъка и лишения пожизнено.
         Какво може да се каже на края? Парите са голяма работа! Могат в размирни и разделни времена да бъдат  спечелени бързо и лесно, но парите искат, освен да бъдат спечелени и да бъдат  управлявани и то правилно. Дали много хора го умеят тоя „занаят”? Отсъдете сами. Аз се затруднявам!

Здравка Цанкова

 

You may also like...