За хигиената и България

ГОСПОДИН ПРЕМИЕР НА БЪЛГАРИЯ, ИМАМ ИДЕЯ!

Чета неотдавна: „Голяма задача пред администрацията и, защо да не кажем, пред българското общество, е да възстановим позитивния образ на страната ни и да го утвърдим. Не бива да забравяме, че всеки от нас, когато пътува в друга страна членка по каквато и да е работа, е част от България и със всички свои действия се превръща в елемент, който изгражда репутацията ни”. (Румяна Желева – министър на външните работи, в. „Капитал”)

Че е тъй, тъй е, образът на страната ни е печален, знаем го ние, знаят го шепата ошашавени от българската гледка чуждестранни туристи, знаят го и чиновниците в Брюксел. Въпросът е как да се иде отвъд констатациите (българските политици винаги са били силни на думи и слаби на действия), за да дръпнем напред.

Всъщност работата не е дотам сложна. Просто една вечер правителството  си ляга рано, става на другия ден с изгрева на слънцето и си казва: от днес започваме да се стараем за външния вид на градовете, селата и хората в нашата държава. Плисва правителството две шепи вода на лицето и тръгва да възстановява репутацията на България.

Първо я отрупва с кошчета за боклук, боядисани с цветовете на ЕС, да ти е драго да си хвърлиш вътре хартишката от баница. След това организира просещо-крадящата циганска популация и й възлага национална поръчка: денонощно чистене.

Ходят и чистят. В другите страни успешно го прилагат, а там, където си нямат цигани, наемат имигранти от Африка и Южна Америка.

Второ: министерският съвет топтан слиза от лимузините, навежда се и вдига по едно боклуче, може и две. Останалият народ като види тая работа, също ще се наведе. Защото са човеци и защото човешката природа е подражателна. (Ценностната система  на децата се гради чрез подражание на родителите, които от своя страна подражават на началниците).

Някой ще каже, че не му отива на един министерски съвет да дава личен пример като се навежда. А на един журналист отива ли му? Дори не си задавам такъв въпрос и затова мястото, където паркирам, е винаги чисто.

Трето: министрите напускат кабинетите и излизат на улицата при цапаното. Говорят с хората, записват си какво ги боли, какво ги ядосва и вземат мерки. Там, на улицата е истинската политика.

Четвърто: слагат край на служебните обяди и започват да се хранят скромно и въздържано. Служебните обяди са залудо харчене на народна пара.

Пето: съобщават на всеослушание, че спират всякакви задгранични пътувания и гостувания, докато не сложат в ред чистотата в страната. Защото ако страната е зарината с конски фъшкии, каква Европа, какво уважение! – ти си президент, премиер или министър на една оакана територия и нищо повече. Колкото и да се пъчиш, че си имал богата история и излаз на три морета, по-уважаван няма да станеш.

Защо съм се вкопчил тъй в хигиената ли? Защото всяка цивилизация оттам тръгва и там свършва. Напълно съм наясно, че България никога няма да бъде Швейцария, но може да стане поносимо място за живеене. А това не е никак малко.

За да има този текст поанта, реших да драсна няколко реда на премиера Борисов. Нали беше казал,  че заедно трябва да си почистим къщата.

 И така:

Здравейте, господин премиер!

Сигурно знаете, че обществата, в които властовото разстояние е малко и хората се третират като равни, независимо от тяхните постове, са най-проспериращи. И тъй като наистина ви смятам за  равен, адресирам редовете по-долу специално към вас. Преди това, обаче, искам да ви разкажа един случай с шведския крал. През 1988 година Карл Густав влязъл в някакъв гастроном да си напазарува, свършила му била храната вкъщи. Пазарувал той каквото пазарувал, дошло време за плащане и човекът установил, че не си носи чековата книжка. Коронован, некоронован, трябвало да върне продуктите там, откъдето ги бил взел. В този момент хората в магазина го разпознали, гарантирали пред продавачката, че това е кралят на Швеция, и тя, продавачката, великодушно му разрешила да си отнесе покупките вкъщи. Крал Густав благодарил и си тръгнал с пълната чанта. После, разбира се, си платил.

Хубава история, нали?

Но да не се отплесвам. Думата ми е за хигиената в България и ако сте прочел този материал от началото, ще разберете тревогата ми. Вземете проблема присърце, господин премиер,  и съм убеден, че всичко останало ще си дойде на мястото. Когато човек живее на чисто и подредено място, сред чисти и подредени хора, мислите и действията му също стават чисти и подредени.

Колкото до боклукчиите, ако не им харесва да са боклукчии, нека ги нарекат „експерти по чистотата”. Или „мениджъри по сметта”, без значение. Важното е да чистят и през петдесетина  метра да има кошче. А до всяко кошче – по един „експерт”.

В България живеят към 370 000 цигани, представяте ли си какъв хигиенен тайфун е това, стига да се задвижи!

Не казвайте, че няма пари в хазната за подобна акция. Пък дори да няма – ще вземете назаем от “добре облечените бизнесмени”. Без да им ги връщате, разбира се, (зер те като са вземали, са връщали).

Господин премиер, имам идея! Обадете ми се някой ден и заедно да тръгнем по улиците на София (вие дегизиран, за да не се набивате на очи). Най-напред с моята нелимузина ще се повозим по софийските булеварди, да ви покажа това-онова. После ще слезнем от моята нелимузина и ще тръгнем по кривите и разбити тротоари. Сетне ще се качим в градския транспорт,  хем да се потресем от  миризмите там. Накрая се грабваме и заминаваме за провинцията, тъй както сте дегизиран. Да видите как ми отговарят хората, когато ги попитам  защо са такива, каквито са. Със сигурност ще кажат: защото рибата мирише от главата и ние сме такива, каквито са ни управниците. Те ако са вмирисани, и ние ще сме вмирисани. Те ако цапотят, и ние ще цапотим.

Тогава сам ще се убедите колко важно е онова, за което отварям тук дума.

Гледах ви преди време  в „Панорама”. Говорехте, че поемате отговорност за администрацията, че ще си върши работата, но не можете да гарантирате за манталитета на българина.

Аз пък ви казвам, че манталитетът на българина ще се промени, когато се промени манталитетът на онези, които го управляват. Упражнете  властта си върху висшите администратори и като начало ги накарайте да отиват на работа с колело. Впрочем така ще проверите и предаността им към каузата, на която твърдят, че са се посветили.

В същата „Панорама” споменахте, че искате да ви запомнят с добро. Според мен историята може и да не ви запомни със софийското метро, но ако наистина успеете да накарате министрите да се качат на велосипеди, ако за всеки изхвърлен на улицата фас постановите драконовска глоба и ако принудите полицаите да си извадят ръцете от джобовете и да си лъснат чепиците, тогава наистина имате шанс да останете с добро в историята.

Смята се, че народите със слаби хигиенни навици са лоши демократи. Затова давайте да оправяме нещата, защото да ви призная, едвам се удържам да не хвана и аз емигрантските пътеки.

Бъдете жив и здрав!

П.П. И не чакайте да минат 100 дни. Хубавите работи се правят от първия ден, стига човек да има желание. Ще ми се да вярвам, че вие имате. В тази връзка – време е да вкарате поне един тлъст български мошеник в затвора. Заради хигиената.

Владо Трифонов

 

You may also like...